Българската стопанска камара (БСК) се въздържа от подкрепа на проектобюджета на НЗОК и на ДОО и изразява резерви относно проекта за държавен бюджет и актуализирана Средносрочна бюджетна прогноза за периода 2022-2024 г. 

БСК обяви позициите си към проектите за държавен бюджет, както и за бюджетите на Държавното обществено осигуряване (ДОО) и на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) за 2022 г.

Тристранният съвет днес разглежда трите проектобюджета.

Общата оценка за проекта за Закон за бюджет на НЗОК за 2022 г. е, че той не създава условия за реформиране на системата и подобряване на качеството на здравното обслужване на населението. Публичните разходи за здравеопазване като дял от БВП продължават да са в диапазона около 4,6 на сто, при средно за страните от ЕС 7-11 на сто, пише в позицията на БСК в която подробно са описани всички недостатъци и проблеми в нашата здравна система.

С предлагания проект на бюджет на ДОО продължават да се "наказват" лицата с високи доходи, които са инвестирали време и средства, за да се квалифицират и да "престират труд" с висока добавена стойност, за който получават по-високо възнаграждение, заявяват от БСК. Както и АИКБ, така и в БСК са против увеличението на минималната работна заплата на 710 лева и увеличението на обезщетението за гледане на деца. Те се и против запазване на обезщетенията при болест на работника и за изплащане на обезщетения при безработица.

В проекта за държавен бюджет БСК подкрепя:

- заявените приоритети за фокус върху инвестициите през 2022 и 2023 г. (вместо върху потреблението, свързан основно с очакваните средства от НПВУ и усвояване на средствата по ОП по КФП);

- продължаване действието на мерките за в подкрепа на бизнеса за запазване на заетостта, в туризма и за компенсация на цените за електроенергия;

- предвиденото отпадане на данъка върху лихвите по депозитите, както и минимизиране на данък уикенд;

- увеличаване на максималния размер на ваучерите, които могат да се дават на служителите, както и увеличаване на тавана на квотата до 1 млрд. лв.

Същевременно, БСК изразява смущението си от факта, че в рамките на една бюджетна година в страната ще се прилагат три различни бюджета - един в периода януари - март, втори в периода април - юни и трети в оставащите 6 месеца на годината. Това създава среда на непредвидимост и несигурност за инвеститорите и бизнеса, посочват от БСК.

Стопанската камара изразява притеснения от разминаването в прогнозите за ръст на БВП, инфлация, цени на енергоносители и в други макроикономически показатели в България, представени от правителството, с тези от Европейската комисия и други независими икономически наблюдатели. Всяко отклонение от допусканията на МФ за приходна част на държавния бюджет за 2022 г. може да доведе до прекомерен бюджетен дефицит, който да надхвърля 6 на сто, посочват още работодателите.