17-11-2017 20-11-2018

Разбичкването на пазарната икономика

Quo vadis, BG?

Снимка: Dir.bg

Разбичкването на пазарната икономика

Quo vadis, BG?

08:05 | 20 януари 2022 | Автор: Николай Василев*, министър на икономиката от 2001 до 2003 г. 203 16001 Снимка: Dir.bg

Като попитали Радио Ереван: "Кога ще бъде по-добре?", то отговорило: "Вече беше." Не казвам, че животът ни става по-лош. Напротив, доходите се вдигат, безработицата е ниска. Но през последните няколко години много аспекти на икономическата политика се движат в погрешна посока - към популизъм, социализъм и "дирижистка" намеса на държавата. След началото на пандемията започна анти-реформаторска лавина, която постоянно се разраства. Има ли кой да я спре или бъдещето е с вкус на коктейл от гръцко узо и венецуелски ром?

Управленската коалиция

Всички ние сме като жабите в експеримента, в който ги сваряват постепенно. Улисани в пандемия и локдауни, поредица предсрочни избори, имотни балони и неочаквани скокове в цените на енергията, мълчим и се надяваме всичко да е лош сън. Но не е. "Разбичкването" на икономическата политика се случваше спорадично през последните десетина години, но сега напредва на широк фронт към всички нейни елементи.

1. Разбичкването на ролята на държавата в икономиката

За последен път бях чувал термина "дирижистка" икономическа политика през студентските си години като описание на социализма или на Франция през втората половина на 20 век. Днес политици използват тази дума като програма за бъдещето.

В моята представа за пазарна икономика държавата трябва да бъде законодател и регулатор, а не собственик и ценовик. Сега все едно сме след 9 септември 1944 г. и пред очите ни настъпва контрареволюция, в която държавата:

ще създава все повече държавни предприятия
ще забрави за приватизация и концесии
ще определя цените на все повече стоки
ще плаща сметките на бизнеси и домакинства за всичко, което поскъпва
ще компенсира бизнеси и домакинства за всякакви пропуснати ползи
ще изгонва чуждите инвеститори
ще си спомня думи като финансова стабилност и дисциплина само в учебниците по история (и то ако те не са редактирани от героите на Джордж Оруел)
ще гледа Еврозоната, Шенген и ОИСР през крив макарон

За последния месец има две "новаторски" проявления на държавна намеса в ценообразуването. Първият пример е широко дискутираният мораториум върху цените на тока, водата и парното. Вторият е "заповедта" от министерството на икономиката и индустрията към телекомите да не коригират цените си. И в двата случая бяха прегазени уж независимите регулатори с дълга история и опит. А във втория случай дори не беше попитано ресорното министерство на съобщенията. Не, че то е протестирало. Ще наближи Гергьовден. Чудя се дали да очакваме "заповед" за цената на агнешкото...

2. Разбичкването на ДДС

През лятото на 2020 г. управляващите торпилираха единната ставка по ДДС. Уж заради КОВИД-19 и уж временно. Ресторанти, книги, фитнеси - 9%. Оттогава са ясни две неща: временното е постоянно, а все по-често има предложения за кои други "приоритетни" сектори да важи ниската ставка. Храни, лекарства, сега и енергия. Отворихме Кутията на Пандора.

Очертава се днешното правителство да продължи или разшири политиката на занижени ставки. Красивата и проста българска данъчна система отива в историята. Според мен посоката трябва да е обратна - да има единна ставка по ДДС, но да се търсят възможности за нейното намаляване на 19 или 18% за всички сектори.

3. Разбичкването на данък печалба

През миналото лято първото служебно правителство изпрати до ОИСР позицията на България, че подкрепя данък печалба за големите фирми да бъде минимум 15%. Без дискусия, без прессъобщение, без аргументация защо това да е в интерес на България. Научихме случайно от международните медии. Редно ли е такъв обратен завой да се предприема от служебно правителство? Не е.

Ако историята спре дотук - добре. Но лавината от разходи рано или късно може да доведе до увеличаването на преките данъци. Не дай Боже. Според мен трябва да запазим данъците върху доходите и печалбите на 10% и да се търси възможност за тяхното намаляване на 9%.

4. Разбичкването с актуализациите на бюджета

До 2009 г. никой не се сещаше да прави актуализации. А защо да прави? Да, били сме по-бедни, но е нямало война или катаклизми. След това по мои спомени правителството на Борисов-1 "откри сезона" с 3 актуализации за половин година.

В днешно време хроничните промени на бюджета по средата на годината, че и по няколко пъти годишно, се оказват патент на икономическия екип на служебните и настоящото правителство. Това е висша форма на липса на предвидимост и стабилност. Убеждението ми е, че:

На служебните правителства не им влиза в работата да актуализират бюджет, да водят нова социална или друга политика. Тяхната задача е да организират избори и да управляват без резки движения. За разлика от предишните служебни кабинети, тези от 2021 г. остро нарушиха принципа - няколко месеца подстрекаваха към актуализация и отприщиха популизма.
В "нормални" години не трябва да има актуализации. Нямаше актуализации през много по-бедните 1997-2009 г.
"Ненормални" събития биха били: война, природно бедствие, пандемия, дълбока рецесия и финансова криза, мигрантско цунами.
Някой ще каже - нямаше ли пандемия и икономическа криза през 2021 г.? Моят отговор:
Похвалихме се с почти 10% растеж през второто тримесечие. Доходите растат силно. Безработицата е ниска. През лятото на 2021 г. нямаше нито един елемент на икономическа криза.
Пандемия има от пролетта на 2020 г. Затова актуализирахме рязко бюджета през септември 2020 г. и приехме бюджет с нов рекорден дефицит за 2021 г. През лятото почти нямаше жертви и нови обстоятелства и нищо не налагаше актуализация.
Само 2 седмици след септемврийската актуализация служебният кабинет поиска нова такава за декември. Т.е. умеем да планираме само 2 седмици напред.
Новият кабинет влезе в 2022 г. без бюджет за пръв път от четвърт век насам.
И с бюджетна "иновация" - отсега правителството заявява, че пак ще актуализира през юни. Т.е. бюджет не можем да планираме за цяла година, но актуализациите ще са по план.

Иронично очаквам да въведем практика да има регулярни актуализации на всяко тримесечие и извънредни помежду. А бих предложил точно обратното - да опитаме да приемем двугодишни бюджети с цел повече предвидимост и стабилност за бизнеса и за хората. Има такива държави по света.

5. Разбичкването на бюджетния баланс

От кризата през 1997 г. до септември 2020 г. поредица от правителства водиха благоразумна и консервативна бюджетна политика със следните характеристики:

Намаляващи данъчни ставки до най-ниските нива в Европа, но повишаваща се събираемост
Ниски бюджетни разходи от 36-40% от БВП, но растящи бързо в абсолютна стойност заради високия ръст на БВП
Сравнително ниски дефицити (например 2009-2014 г.) или големи излишъци (особено през 2004-2008 г.)

Резултатът беше вероятен световен рекорд за всички времена по най-бърз спад на държавния дълг от стотина процента от БВП през 1998 г. до 13% през 2008 г., многократно повишаван кредитен рейтинг, присъединяване към ЕС и напредък към Еврозоната.

След септември 2020 г. настъпи разочароващ за мен бюджетен обрат:

дефицит към 5 млрд. лв. за 2020 г., изхарчен основно през декември за аванси по големи обекти без обществени поръчки - а не за медици на първа линия, не за пенсии и социални разходи и не за подкрепа на бизнеса
нов предвиден тогава дефицит от 4-5 млрд. за 2021 г.
бързо нарастващ държавен дълг

Тази политика беше наречена "разхитителна" от държавния глава. Но служебният кабинет превърна идеята си за допълнителна актуализация на бюджета в основна своя дейност. Използвайки повишените фискални приходи (заради икономическия растеж през пролетта и по-добра събираемост), той планира към 2.3 млрд. нови разходи, на първо място за пенсии.

Държавата е в добро финансово състояние и може да издържи подобен удар. Еднократно. Проблемът е, че подобно безотговорно отношение към дълговете и дефицитите се очертава да бъде не изключение, а норма отсега нататък. Това може би е само началото.

Накрая дойде новият ядрен удар през декември 2021 г. За първите 9 работни дни новият кабинет изхарчи 9 млрд. лв. По 1 млрд. лв. на ден. С тези пари можеше да се построи почти по един мост над Дунав на час. Тъй като още не сме видели отчет къде отидоха тези 9 млрд., темата за мен не е затворена.

Тук обаче би трябвало да върнем лентата и да си припомним, че декемврийските маймунджилъци не са изобретени сега, а ги има поне от две десетилетия. В особено големи размери те се появиха през 2018, 2019, 2020 и 2021 г., когато за декември непрозрачно се изхарчиха рекордните съответно 6, 7, 8 и 9 милиарда лв. Сега се надявахме на нов подход, но напразно. Сега просто се надграждат старите изпитани практики.

6. Разбичкването на пенсионната система

То се случи в 7 посоки.

В средата на 2020 г. дадоха по 50 лв. месечно на пенсионерите. Уж заради пандемията. Но какво общо имаше това с КОВИД-19? Не пенсионерите бяха пострадали от пандемията. Пострада бизнесът и хората, които загубиха работни места и доходи.
В Бюджет 2021 тези 50 лв. бяха предвидени само до изборите. Именно това накара служебния кабинет с популистки инстинкти да иска пари до края на годината.
Вече над половината от пенсионерите получават еднаквата минимална пенсия. Такъв антимодел не е имало нито в комунистическа България, нито в развитите държави. Уравниловката не стимулира работещите и работодателите да декларират истинските доходи и да внасят пълните осигуровки. Защо да го правят, след като така или иначе ще получат изкуствената минимална пенсия?
Пенсиите се вдигнаха извънредно по средата на 2021 г. От служебно правителство. След като вече бяха рязко повишени през 2020 и 2021 г., и то при ниска, почти нулева инфлация през лятото на 2021 г. Защо не се изчака Бюджет 2022 и редовно правителство? Защото надделя популизмът преди поредните предсрочни избори.
Дефицитът на НОИ изкачва небивали висини. От под 4 млрд. лв. през 2019 г. докъм 8 млрд. в края на 2021 г. Приходите на НОИ вече са под половината от разходите. Това вече не е пенсионен модел, а е раздаване на калпак без анализ и разчети. Защо казвам без разчети? През август 2021 г. попитах високопоставен експерт в НОИ и един от видните икономисти в България колко ще бъде дефицитът на НОИ. И двамата казаха 6 млрд. Почти никой не беше забелязал, че шейната се е засилила надолу с очаквана скорост от 8 млрд.
Колко са разходите за пенсии като % от БВП? А колко трябва да бъдат? Моите изчисления са, че за период от около година този показател скочи с 3 процентни пункта. Но почти никой не коментира това.
Хаосът на пенсионната политика на служебното правителство преля изцяло в действията на новото. С пиарски цели преизчислиха на коляно пенсиите, а през януари половината пенсионери получиха по-малко от миналата година.

Ако читателите вярват, че по-високите разходи за пенсии без никакъв анализ са винаги добра идея, нека помнят, че най-много се вдигнаха пенсиите като процент при Виденов и достигнаха 2 долара, а във Венецуела нараснаха още по-бързо до 1 долар...

7. Разбичкването на идеята за приватизация

Коя е последната приватизационна сделка в България? Коя година? Кой политик последно е споменал идея за раздържавяване на останалите активи - енергийни дружества, БДЖ (поне товарните превози) и немалко други? Кога за последно имахме правителство, което искрено вярва, че държавата е лош собственик и дружествата трябва да се приватизират? Някой сеща ли се, че има Българска фондова борса и че тя може да се ползва за по-лесна и по-прозрачна приватизация? Може би последните такива реформатори бяха от 1997 до 2005 г. След това, ако изобщо имаше сделки, при някои от тях остана съмнение, че са продадени не с прозрачна процедура, а специално на когото трябва.

През юли 2021 г. беше спомената идеята за приватизация на Българската банка за развитие (ББР). Моментално всички се изказаха против, сякаш става дума да продадем планетата Марс. Потресен съм. Бих попитал всички тези критици дали днес биха подкрепили продажбата на Банка ДСК или Булбанк, ако бяха държавни. Ако отговорът е не - точно това имам предвид. Днес популистите искат държавно-комунистическа икономика, а реформаторите са се изпокрили.

Имаше ли в годините на прехода национализации? Спомням си за две. Първо, борсата беше частна, но преди десетилетие държавата придоби мажоритарен дял и после забрави да я приватизира. Второ, пак преди десетилетие държавата се опита да докопа спестяванията на хората в частните пенсионни фондове и успя само частично. Грозно.

Засега при новото управление никой не говори за национализации, да видим докога.

8. Разбичкването на идеята за концесии

Коя е последната концесионна сделка в България? След много малко такива сделки за 15 г. най-после беше концесионирано Летище София през пролетта на 2021 г. Имам два въпроса по сделката:

Кой е истинският концесионер - официалният или някой друг, както говори цяла София? Къде е ролята на Мюнхенското летище, че вече половин година не я забелязваме в разбичкания паркинг и безумните асансьори?
След като държавата по целесъобразност отложи концесионните такси за първите 10 години, има ли гаранции или механизми, че концесионерът просто няма да изчезне след 10-ата или след 25-ата година, без да плати?

Въпреки това съм най-големият поддръжник на концесиите на летища, пристанища, автомагистрали, жп обекти и конкретно на Летище София.

През юли 2021 г. се спомена идеята за построяването на всички останали магистрали чрез концесия: "Хемус" от Варна до София, Ботевград - Видин, Велико Търново - Русе, "Черно море" от румънската през Варна и Бургас до турската граница. Предимствата:

Държавният бюджет няма плаща. Нали искаме да останат пари за пенсии, доходи, субсидии за ток?
Държавата няма да е възложител. Европейската практика показва, че частните концесионери постигат по-добри цени и завършват проектите пó в срок от държавата.
Няма да се ползват безобразни ин-хаус процедури с цел прахосване на милиарди.

Отново никой не подкрепи и пак съм потресен.

9. Разбичкването на идеята за държавните предприятия

Преди 20 г. държавните предприятия бяха няколко и можех да ги изброя поименно. И бяха неголеми по размер и значение за икономиката. За последното десетилетие те станаха много и огромни. Милиарди за автомагистрали се раздават от държавна структура без обществени поръчки. ВиК холдингът и той усвоява милиарди. Дадохме 100 милиона за държавна петролна компания. Служебното правителство каза, че ще я закрива, но я забрави. Временното пак ще стане постоянно. ББР беше маргинална банка, а после всички разбраха, че е раздавала милиарди - на шепа хора и на когото трябва. Всяко ново правителство идва с обещания да управлява по-добре, но животът показва обратното.

Държавна консолидационна компания за милиарди. Щяла да строи небостъргач - без да съобщи това публично и без обществена поръчка, естествено. Сега за капак с Плана за възстановяване и устойчивост ще създаваме ново държавно предприятие за рекултивация на въгледобива в Маришкия басейн. Май пак милиарди.

В коалиционните преговори дори се обсъждаше създаването на министерство на държавните предприятия. Не вярвам и през късния соц на 80-те години да сме създали толкова на брой държавни компании и с такъв размер. За сравнение - най-големите дружества на българската борса струват около половин милиард лв. Този тип икономика вече не ми прилича на пазарната икономика от 2003 г. или 2013 г. Прилича ми все повече на Северна Корея.

10. Разбичкването на пазара на електричество

Темата заслужава по-дълбок анализ. Тук ще обърна внимание само на факта, че и бизнесът, и синдикатите искат бездънният държавен бюджет да поеме цялата разлика между предишната ниска и сегашната много висока борсова цена. И това ли да е толкова "временно", колкото временно намаленото ДДС и временните пенсионни добавки?

Трябва да имаме предвид, че големите дисбаланси и сиромахомилството в енергетиката не са нови, а ги има поне от десетилетие. България вероятно е единствената европейска държава, в която домакинствата традиционно потребяваха толкова евтин ток за сметка на т.нар. кръстосано субсидиране. Бизнесът пък плащаше изкуствено скъп ток, за да финансира домакинствата.

Не казвам, че държавата не трябва за кратък период да помогне поради екстравагантния скок на енергийните цени. Но това трябва да стане с ясна стратегия за трансформация на целия енергиен отрасъл, каквато се надяваме да се изработи. Но за момента имаме само мораториум върху цените и милиарди от бюджета.

А ако някой ден цената на тока магически падне и енергийните дружества пак са на загуба, както бяха години наред, тогава пак бездънният държавен бюджет ще трябва да субсидира производителите, така ли?

Като е евтина пшеницата (като през 2020 г.), зърнопроизводителите искат много милиони от държавата. Като е скъпа (като през 2021 г.), потребителите искат много милиони от държавата. Тогава защо не си останахме в комунистическа България и защо изобщо градихме пазарна икономика?

11. Разбичкването на режима на гражданство срещу инвестиции

Преди март 2021 г. имаше спорна система за придобиване на българско гражданство срещу покупка най-вече на ДЦК. За цяло десетилетие бяха издадени едва стотина такива паспорта при над 10 хиляди в Португалия. Такива програми вероятно има във всички държави от ОИСР.

През март 2021 г. се промени Законът за чужденците в положителна посока. Вече не се приемат инвестиции в ДЦК, а в широк кръг от акции на български дружества, фондове, колективни инвестиционни схеми. Тази нова политика още не е проработила, защото Българската агенция за инвестиции е в изчаквателна позиция.

Тъкмо се надявахме няколкостотин чужденци с по 2-4 милиона лв. да инвестират милиард-два в позаспалия ни капиталов пазар, но служебните правителства, а сега и новата власт, заговориха за премахването на гражданството срещу инвестиции. Би било груба грешка.

Quo vadis, BG?

Като икономист винаги съм се надявал страната ни да върви в правилна посока на реформи и модернизация. През далечната 2002 г. нашият екип се пребори България да бъде призната от Еврокомисията за страна с напълно функционираща пазарна икономика. Две години преди Румъния. Чудя се днес с новите политики дали щяхме да минем същия тест.

А сега все едно се връщаме през 1990 г., когато трябваше да избираме между държавен социализъм и пазарна икономика. Мислех, че отдавна бяхме взели това решение. И се чудя къде са реформаторите и десните, които да укажат посоката.

*Николай Василев е бил член на две правителства на Република България, като последователно е заемал позициите на заместник министър-председател и министър на икономиката (2001-2003 г.), заместник министър-председател и министър на транспорта и съобщенията (2003-2005 г.) и министър на държавната администрация и административната реформа (2005-2009 г.).

Преди това е бил старши вицепрезидент в Lazard Capital Markets - Лондон (2000-2001 г.), както и асоцииран директор на UBS (UBS Warburg Dillon Read) в офисите на компанията в Токио, Ню Йорк и Лондон (1996-2000 г.), където работи в сферата на акции и развиващи се пазари. Работил е също така като данъчен консултант в Coopers & Lybrand - Будапеща, Унгария (1993-1994 г.).

Николай Василев има магистърска степен по международна икономика и финаси от Университета Brandeis (САЩ) с обменна програма в Университета Keio (Токио, Япония), както и бакалавърски степени от Щатския университет на Ню Йорк (САЩ) и Университета за икономически науки в Будапеща (Унгария). От 1999 г. той притежава степен CFA (сертифициран финансов аналитик). Владее английски, унгарски и руски език, има базови познания по френски, немски и японски.

Член е на Управителния съвет на Българската CFA асоциация. Автор е на три книги - "Енергия" (2009 г.), "Меню за реформатори" (2014 г.) и "Кариера или не" (2018 г.).

ИЗБРАНО