17-11-2017 20-11-2018

Държавният бюджет ще ни струва по 9 131 лева през 2022 г.

Най-голям ръст на средствата се наблюдава в здравеопазването, пенсиите и транспорта, отчитат от ИПИ

Снимка: iStock by Getty Images

Държавният бюджет ще ни струва по 9 131 лева през 2022 г.

Най-голям ръст на средствата се наблюдава в здравеопазването, пенсиите и транспорта, отчитат от ИПИ

15:34 | 25 януари 2022

| Редактор : Александра Ангелова

7 1959 Снимка: iStock by Getty Images

Държавният бюджет за 2022 г. ще струва средно по 9 131 лева на българския данъкоплатец. Това показват данните на Института за пазарна икономика, които направиха "разходна бележка".

Държавата ще похарчи общо 63 млрд. лв., а размерът на дълга към края на 2022 се очаква да достигне 35,5 млрд. лв. или по 5 133 лв. на човек от населението.

Снимка: ИПИ

Най-голям ръст на средствата се наблюдава в здравеопазването, пенсиите и транспорта.

За сравнение преди повече от година ИПИ обяви, че държавният бюджет за 2021 г. ще струва средно по 7 557 лв. на българския данъкоплатец. Очакванията бяха държавата да похарчи общо 52,5 млрд. лв., а размерът на дълга към края на 2021 се очакваше да достигне 31,9 млрд. лв. - или по 4589 лв. на човек от населението.

Преди дни експертите на Института за пазарна икономика предложиха алтернативен държавен бюджет за 2022 година, който е балансиран - приходите са 54,903 млрд. лева, а разходите - 53,899 млрд. лева.

ИПИ предложи да има нулев данък на реинвестираната печалба на фирмите и спад с 12 процентни пункта на осигурителните вноски. Това ще доведе до облекчаване на разходите фирмите, увеличение на парите в хората с поне 5 милиарда лева още тази година и "изсветляване" на икономката, смятат икономистите.

Експертите предлагат нулев данък за реинвестираната печалба (100 процента амортизация в първата година за инвестиции в машини, съоръжения, оборудване и нови технологии). Това е мощен стимул за нови инвестиции и реинвестиране на печалбите. Инвестициите са основен фактор за разширяване на производствения потенциал на икономиката в дългосрочен план, посочиха от ИПИ. Те са нужни за дългосрочна трансформация в посока висока продуктивност и повишаване на добавената стойност.

ИПИ предложи намаление на осигурителните вноски с 12 процентни пункта. В резултат очакват ръст на нетните доходи на работещите с около 25 на сто спрямо 2021 година, т.е. в домакинствата ще останат с 5,3 милиарда лева по-висок разполагаем доход.

Нужни са и реформи за по-ефективни публични разходи, отчитат от ИПИ. Стопанската активност все по-слабо се влияе от вълните на епидемията. Това позволява ресурсът за т.нар. ковид социално-икономически мерки постепенно да се свие и отваря пространство за политики за дългосрочен растеж. Не по-малко важно е заетите и издръжката в публичния сектор да следват демографските тенденции. При значителното намаление на трудоспособното население публичния сектор не може да остане в сегашния си размер и трябва да се намалява, като се свиват приоритетно неефективни разходи и структури.

Предлага се върнат в бюджета всички т.нар. "извънбюджетни" ресурси - вкл. набирателни сметки и "фирми-касички". Активното, бързо и умно използване на европейски средства, заедно с належащите реформи, позволява да се реализират необходими инвестиционни проекти без това да тежи на местните данъкоплатци. Алтернативният бюджет премахва изцяло бюджетния дефицит като постига намаление на държавния дълг и намалява инфлационния натиск, посочиха още от ИПИ.

ИЗБРАНО