17-11-2017 20-11-2018

Сметната палата: Емил Караниколов не е контролирал ефективно държавни дружества

50% от големите кредити, отпуснати от ББР били за производство на тютюневи изделия

Снимка: Булфото

Сметната палата: Емил Караниколов не е контролирал ефективно държавни дружества

50% от големите кредити, отпуснати от ББР били за производство на тютюневи изделия

11:51 | 30 август 2021

| Редактор : Александра Ангелова

105 8947 Снимка: Булфото

Упражняването на правата на държавата в търговските дружества с държавно участие в капитала не е достатъчно ефективно. Това е основният извод от одит на Сметната палата на дейността на министъра на икономиката по упражняване правата на държавата в търговските дружества с държавно участие в капитала за периода от 1 януари 2018 г. до 31 декември 2019 г. Припомняме, че тогава този пост заемаше Емил Караниколов.

Още по темата

През одитирания период министърът на икономиката упражнява пряко правата на собственост на държавата в следните действащи търговски дружества с 50 и над 50 на сто държавно участие в капитала:

№ по ред Търговско дружество Притежавана собственост

"Българска агенция за експортно застраховане" ЕАД 100%
"Национална компания индустриални зони" ЕАД 100%
"Държавна консолидационна компания" ЕАД 100%
"Българска банка за развитие" АД 99.99%
"София Тех Парк" АД 89.19%
"Плод - Зеленчук" ЕООД, гр. Габрово 100%
"Пазар за плодове, зеленчуци и цветя" АД, гр. Сливен 94.36%
"Еко Антрацит" ЕАД 100%
"Екоинженеринг - РМ" ЕООД 100%
"Матхим" ЕООД 100%

Според Сметната палата не е ясно по какъв начин дейността на министъра на икономиката допринася за повишаване на конкурентоспособността на икономиката, осигуряване на икономически растеж и ръст на износа, създаване и развитие на индустриална и иновационна инфраструктура, намаляване на административната тежест за бизнеса, подпомагане на малките и средни предприятия.

"Важно е да се отбележи, че основната причината за това е свързана с липсата на официална, публично оповестена стратегия (цели и приоритети) на държавата, която да обосновава участието ѝ в стопанската дейност чрез публичните предприятия, ясно да очертае мисията, визията и конкретните цели на това участие (финансови и нефинансови) и да определи ролята и отговорностите на държавните органи, в т.ч. на министърът на икономиката, за тяхното изпълнение", отбелязват одиторите.

Друга причина е наличието на непълноти във вътрешните актове на ведомството за планиране и отчитане на дейността.

Допуснати били съществени слабости, в т.ч. по отношение на:

липса на изисквания, критерии и условия за преструктуриране на ТД;
възможност за неосъществяване на контрол върху разпоредителните сделки с дълготрайни активи и финансовите операции на ТД;
липса на изискване за извършване на последваща оценка за степента на постигане на целите, посочени в обосновките за искане на разрешения за сделките;
липса на въведен вътрешен ред за осъществяване на мониторинг върху дейността на холдинговите компании по отношение на сделките и операциите на дъщерните дружества от МИ;
необходимостта от регламентиране и прилагане на прозрачна конкурсна процедура за избор на членове на органите за управление и контрол и ликвидаторите на ТД с държавно участие и техните дъщерни дружества;
липса на въведен вътрешен ред за осъществяване на контрол от принципала при подбор и назначаване на членове на Управителния съвет от Надзорния съвет на дружества с двустепенна система на управление.

От заключението на одиторите става още ясно, че създадените условия за осъществяване на процедурата по ликвидация не предотвратяват разпиляването на имуществото на дружествата.

"През одитирания период дейността на министъра на икономиката по упражняване правата на държавата в търговските дружества с държавно участие в капитала не е достатъчно ефективна, което основно се дължи на разпокъсаната, неизчерпателна, неясна правна рамка, слабостите в плановите документи на Министерството на икономиката и пропуските във вътрешните правила, които не кореспондират с нормативно определените принципи и изисквания, с утвърдените стандарти и добри практики за корпоративно управление в публичния сектор", е основният извод от проверката.

Виж още Атакували Кирил Петков заради спрени 850 заема от ББР, средно за по 50 млн. лева

Виж още Кирил Петков: Някои от големите кредити от ББР отиват на прокурор

От Сметната палата отправили 11 препоръки към министъра не икономиката, изпълнението на които трябва да започне в следващите 10 месеца. Сред, тях е и инициирането на промени в Закона за Българската банка за развитие (ББР).

Одитът показал, че категорията на големите предприятия е обект на съществено кредитиране от ББР, като насочените към тях финансови ресурси представляват близо една втора от кредитния портфейл на банката.

"Анализът на стойността на кредитния ресурс, насочен към отделните категории предприятия (МСП и големи предприятия) дава индикации, че голяма част от акумулираните средства от депозити са използвани основно за кредитиране на големи предприятия", отбелязват от Сметната палата. И допълват, че при тези кредити водещ под-отрасъл е производството на тютюневи изделия, с близо 50 процентен дял към 31.12.2018 г. и към 31.12.2019 г. от предоставените кредити.

Сред другите дружества с кредитна експозиция, надхвърляща 10 на сто от общата стойност на отпуснатите кредити през периода могат да се посочат: предприятие за производство на кокс и рафинирани нефтопродукти; търговска верига за техника; и дружество, работещо в сферата на телекомуникациите и далекосъобщенията и др. От кредитите на големи предприятия, малко над една трета са кредитите, предоставени на едно предприятие, работещо в сектора на тютюневата промишленост.

В този контекст от Сметната плата отправили следните препоръки към ресорния министър:

Да се определи дали съществува законова възможност и с каква цел могат да се кредитират големи предприятия.
Да се осигурява публичност на пълна и проследима (включително за предходните години) информация по отношение на: изпълнението на Стратегията на ББР АД; размера, мотивите, необходимостта и очакваните ефекти от предоставянето на кредити, финансиране и подкрепа на големи предприятия, вкл. за тяхната обвързаност със стратегическите цели на Групата на ББР; постиганите резултати и ефекти в тази връзка и размера на необслужваните кредити, с оглед осъществяване на ефективен обществен контрол върху дейността на банката.
Да се регламентира осъществяване на мониторинг и контрол от страна на принципала върху дейността на банката, включително по отношение на: изпълнението на целите и приоритетите на банката; обосноваността на кредитирането, финансирането и подкрепата на големи предприятия, предвид целите и приоритетите на банката; постигнатите резултати и ефекти от подпомагането на големи предприятия, напредъка по погасяване на предоставените кредити на големи предприятия и действията от страна на банката при необслужването им; осигурената публичност на информацията по изпълнението на Стратегията на ББР АД; осигурената публичност на мотивите, необходимостта и очакваните ефекти, съответно постигани резултати и въздействия от предоставянето на кредити, финансиране и подкрепа на големи предприятия и размера на необслужваните кредити.

ИЗБРАНО