Радан Кънев предупреди, че може да връщаме пари по ПВУ заради отложената енергийна либерализация
Промените в енергийната политика и градоустройственото планиране у нас се движат с кошмарно бавно темпо, смята евродепутатът
"В България през последните няколко дни започва да наподобява на доброволен отказ на сериозна сума от Европа", каза българският евродепутат Радан Кънев, който е организатор на форума "Високотехнологична и кръгова икономика - път към нисковъглеродна индустрия и растеж", който се провежда в София. Участници са представители на индустрията, институциите и академичната общност, предаде БТА.
Радан Кънев добави, че това се случва заради отлагането (с една година)а либерализацията на енергийния пазар, гласувано от парламента, както и гласуваната неодобрена (вероятно има предвид от ЕК) финансова помощ за минния сектор, както и с отлагането на националния план за декарбонизация (свалената от дневния ред на вчерашното заседание на парламента карта за климатична неутралност).
Евродепутатът изтъкна, че либерализацията на енергийния пазар е мярка, свързана с вече получени пари по Националния план за възстановяване и устойчивост и затова има риск страната ни да се наложи да връща средства, а не само да не получи нови. "За съжаление към настоящия момент България се намира в положение, в което и малкото е под риск и това, което се използваше за общо възстановяване на икономиката, не просто не е постъпило, но сме изправени пред риск да не постъпи", коментира Кънев.
Според него най-важното е България да има много ясна концепция как държавата, общините и индустрията ще си сътрудничат, за да може страната ни да компенсира изоставянията и да се развива бързо. Кънев отбеляза, че това включва в себе си енергийната политика, градоустройственото планиране и урбанистичната политика, които у нас се движат с "кошмарно бавно темпо". Освен това трябва страната ни да бъде обезпечена с подходящи евтини и сигурни енергоизточници на новите индустриални територии, които са предвидени от поредица влезли в сила европейски законодателства. Кънев даде за пример Директивата за възобновяема енергия, която предвижда зони за развитие на ВЕИ, както и Регламента за индустрии с нулев въглероден отпечатък, който пък предвижда зони за развитие на подобни индустрии. Евродепутатът посочи, че връзката между двете законодателства е очевидна.
Председателят на Управителния съвет на Българската стопанска камара (БСК) Добри Митрев изтъкна, че в Европа има два водещи приоритета - цифровата и зелената трансформация, които се случват, независимо дали страната ни иска и затова е по-добре да станат с българско участие. Той отбеляза, че България е пропуснала изключително много възможности и е загубила време да се модернизира. Темите за декарбонизацията и кръговата икономика са изключително важни за индустрията, допълни Митрев. Той припомни, че БСК повече от 20 години има център за чиста индустрия.
"Трябва всички заедно да поставим решения пред българските власти, не просто да поставим проблеми, а и решения", заяви Митрев и допълни, че отношението на държавата към тези процеси е изключително важно.