Водещият бенчмарк на Българска фондова борса SOFIX се оказа третият по спад борсов индекс в региона на Централна и Източна Европа за изминалата година с понижение от 12,25%, изпращайки 2018 г. на ниво от 594,46 пункта, показват изчисления на Investor.bg.

От общо 19 разглеждани капиталови пазара в региона само шест успяват да приключат годината на плюс. Това са Украйна - със 77,54%, Македония - с 36,64%, Русия - с 11,79%, Казахстан - с 6,58%, Босна и Херцеговина - с 4,07% и Словакия - с 2,07%.

Най-голям отлив на инвеститори през 2018 г. се наблюдава в Гърция и Турция, където местните индекси ASE и ISE 100 са загубили от стойността си съответно 23,56% и 20,86%.

През миналата година Гърция излезе от третата си спасителна програма и сега се финансира сама, но остава под внимателно наблюдение. По време на осемте години мерки за икономии доходите на средностатистическия грък спаднаха рязко, което предизвика вълна от протести и стачки.

Гръцкият Съюз на фирмите и индустриалците подчерта в края на декември, че все още икономиката не дава признаци да навлиза в период на силен растеж, което се отразява на сдържаните средносрочни прогнози на редица международни организации (ЕК, ОИСР, МВФ) за растеж около 2% през следващите години.

При другата ни южна съседка Турция икономистите очакват рецесия през тази година, след като през 2018 г. лирата загуби около 30% от стойността си спрямо долара, а инфлацията достигна най-високата си стойност за последните 15 години, отразявайки се негативно на икономическия растеж. БВП на Турция се забави рязко до 1,6% през третото тримесечие на годината. Според проучване на Ройтерс очакваният ръст на БВП за цялата година ще бъде 2,8% спрямо 7,4% през 2017 г.

У нас индексът на сините чипове SOFIX все пак успя през декември да се повиши на месечна база с 0,4%.

 

Най-голям ръст през миналия месец спрямо предходния реализира казахстанският показател KASE - с 2,46%. Най-губещ през декември беше румънският капиталов пазар и местният измерител BET изтри близо 15% от стойността си. Причината без съмнение са новите финансови мерки, които румънските власти представиха изненадващо през месеца. Правителството планира въвеждането на данък върху финансовите активи на банките, както и върху енергийните компании. Също така се очаква и увеличение на акцизите върху цигарите и таксите на телекомуникационните компании. Друга от мерките, предвидени от Букурещ, е поставянето на таван на цените на природния газ за три години, считано от 2019 г.

Румънският банков сектор е контролиран предимно от западноевропейски кредитори, като Erste Group Bank, Societe Generale и UniCredit. От своя страна газовата индустрия на страната е поделена между австрийската OMV Petrom и местната Romgaz, в която мажоритарен дял държи държавата.