17-11-2017 20-11-2018

Повече ливади и по-малко интензивно животновъдство за изхранване на Европа

Прогнозира се спад от 10 до 50 процента на сегашните средни реколти на земеделските култури

Снимка: Shutterstock

Повече ливади и по-малко интензивно животновъдство за изхранване на Европа

Прогнозира се спад от 10 до 50 процента на сегашните средни реколти на земеделските култури

10:05 | 16 април 2019

| Редактор : Георги Брандийски

3 849 Снимка: Shutterstock

Европа ще успее да гарантира трайното изхранване на населението си от 530 милиона души към 2050 година, ако започне да прилага екологично земеделие, намали интензивното животновъдство и увеличи ливадите, съветват експерти от Института за трайно развитие и международни отношения (ИТРМИ) във френската столица. Техният доклад бе публикуван днес и цитиран от АФП.

Авторите на изследването, направено с подкрепата на Института за политически изследвания в Париж, подчертават, че за да могат да се изхранват повече хора по по-балансиран начин, намалявайки в същото време газовите емисии с парников ефект от земеделския сектор с 40 на сто спрямо 2010 година, ще бъде необходимо европейското земеделие да произвежда "по-добре с по-малко".

В изследването се прогнозира спад от 10 до 50 процента на сегашните средни реколти на земеделските култури.

Моделът, разработен от ИТРМИ, се опитва да съчетае климатичните повели, залозите на земеделското производство и хранителновкусовата промишленост, както и международните изисквания за опазване на здравето на хората.

Авторите на проучването признават, че европейското земеделие е подобрило ефективността си по критерия за емисии на газове с парников ефект, които са са намалели с 20 процента между 1990 и 2015-а година. Те обаче подчертават, че системата, основаваща се на масово използване на химикали (пестициди и изкуствени торове), не може да бъде трайно заради тревожното намаляване на биологичното разнообразие.

Европейското земеделие може да изпълни поставените пред него цели по опазването на климата, като пренасочи хранителния режим на хората, който е прекалено богат и небалансиран, а в същото време е в основата на редица проблеми за здравето като наднорменото тегло, диабета и сърдечно-съдовите заболявания, подчертават авторите на доклада.

"Ако в Европа се произвежда много, то и се яде прекалено и небалансирано спрямо препоръките за хранителния режим на европейската служба за сигурност на храните и Световната здравна организация, се посочва в изследването.

Преминаването към земеделие без химикали и увеличаването на естествените ливади и други агроекологични инфраструктури би могло да ни върне отново биоразнообразието, качеството на природните ресурси и да ограничи емисиите, твърдят авторите на изследването.

Намаляването на интензивното животновъдство би могло да позволи на Европа да спре да внася над 40 милиона тона соя годишно, както и да съдейства в борбата срещу обезлесяването най-вече в Южна Америка.

Въпреки по-ниските добиви агроекологична Европа би могла да произвежда качествен излишък от хранителни продукти, които да изнася, заключават авторите на изследването.

ИЗБРАНО