Петрол, газ, АЕЦ: На три фронта срещу Русия

Снимка: БТА

Петрол, газ, АЕЦ: На три фронта срещу Русия

2023-а може да се отбележи като година на категорично, но мъчително разделяне с енергийната зависимост от Москва

10:02 | 25 декември 2023 | Автор : Виктор Стефанов 293 8618 Снимка: БТА

След десетки години почти 100-процентна енергийна зависимост от Русия за една година България направи смели стъпки за ограничаване на руските интереси в икономиката - в доставките и преработката на петрол и в износа на нефтопродукти, в доставките на природен газ, в ядрената енергетика.

2023 в Dir.bg

Пробивът никак не беше лесен, промените минаваха с мъка, някъде засега удрят на камък. Посоката обаче беше следвана неотклонно: намерението на правителството и подкрепящото го парламентарно мнозинство е да се намалят приходите на Русия, с които да финансира войната в Украйна.

Петролът: натиск и отпор и пак натиск

Отиващата си година ще се запомни с турбулентната, трудна раздяла с руския петрол и натиска срещу "Лукойл". Турбулентна, защото премина конфликтно, шумно, с обвинения между уж политически партньори, с непрекъснат приятелски огън. Ето най-общо какво се случи.

Парламентът реши със закон* вносът на руски петрол да спре от 1 март 2024 г. - шест месеца преди изтичащия в края на 2024 г. срок на полученото от ЕС изключение (дерогация) от общоевропейската забрана за внос в рамките на санкционния режим против Русия.

Но вместо вносът на руски петрол да намалява той се увеличава, каза Делян Добрев (ГЕРБ-СДС), позовавайки се на данни от Агенция "Митници". Рафинерията купува по-евтин петрол, но това не се отразява на цените на горивата на дребно.

В периода след август 2023 г. България е позволила на Русия да внася суров нефт на средни цени, значително по-високи от петролния таван от 60 долара, наложен от страните от ЕС и Г7, достигащи над 85 долара за барел. Това пък отбеляза Центърът за изследване на демокрацията (ЦИД). Оказа се, че дерогацията не задължава България да се съобрази с горния ценови праг.

Натискът от ГЕРБ и ДПС за решително свиване на срока на дерогацията беше изключително силен - седем дни, три дни. Кой ще осигури танкери за една седмица, противпостави се финансовият министър Асен Василев. Правителството се съпротивляваше с аргумента, че такова решително намаляване на срока ще шокира пазара и затова предложи свиване с три месеца - до края на септември 2024 г. Но натискът не спря: съкращаване на дерогацията само с три месеца е съвсем недостатъчно.

Виж още Бургас - вратичката за руския петрол в ЕС, през която излизат 1.1 млрд. евро за Кремъл

В крайна сметка интересите се засякоха и в началото на декември се стигна до общ за управляващите вариант за отпадане на дерогацията, според който вносът на руски петрол е допустим до началото на март 2024 г. - срок, според тях достатъчен да се договорят доставки, така, че да се осигури петрол за зимата и да не се стресира пазарът.

България ползва временна отстъпка от общите санкции на ЕС за вноса на руски петрол, но може едностранно да реши да се откаже от нея, заяви Европейската комисия.

Виж още Световен флот от 1600 танкера формира непрозрачен пазар от около 5.7 млн. барела на ден

Другото решение на парламента е не по-малко важно. От 1 януари 2024 г. спира износът на преработени продукти от руски петрол. Въпреки европейската забрана, влязла в сила на 5 февруари, България има право да изнася ограничени количества горива, произведени с руски петрол към трети страни, включително Украйна. Бензин и дизел могат да се изнасят само в Украйна, а към други страни - горива и отпадни продукти, които не могат да бъдат използвани в ЕС от екологични съображения, например нискооктанов бензин.

Виж още Асен Василев: Ако спрем дерогацията от днес за утре, кой ще намери танкери

Двете решения дойдоха дни, след разкритията на три неправителствени организации (една от които ЦИД), че рафинерията "Лукойл Нефтохим Бургас" е погълнала над 4.95 милиона тона руски суров петрол през първите десет месеца на 2023 г., носейки на Кремъл около 1.13 милиарда евро като приходи от такси за износ и преки данъци, с които попълва военните си разходи в Украйна.

Руският петрол сега представлява 93% от вноса на бургаската рафинерия спрямо 70% от преди инвазията на Русия в Украйна. В същото време преработвателят изнася големи количества от продуктите, които произвежда; само експортът по море на рафинирани петролни продукти се оценява на 984 милиона евро през първите 10 месеца на 2023 г.

Виж още Делян Добрев пред 3eNews: Някой има интерес да се протака отмяната на дерогацията на "Лукойл"

След август т.г. България е внесла с 50% повече суров нефт от Русия (до 4 млн. барела средно месечно), отколкото средно между февруари и юни 2023 г. По този начин Кремъл е получил само от износни мита и данъци върху добития и продаден нефт поне половин милиард долара допълнителни данъчни приходи от износа си за България, изтъква ЦИД.

Разследването на трите организации разкрива, че бургаската рафинерия продължава да изпраща нефтопродукти в ЕС по правилото за "масовия баланс", което позволява износа при условие че количествата са по-малки от вноса от страни, различни от Русия. Но през тази година България е изнесла повече за ЕС, отколкото е внесла от страни, различни от Русия, което повдига сериозни въпроси дали преработвателят спазва правилото.

Виж още "Лукойл" потвърди, че търси купувач на бургаската рафинерия

"Лукойл България" категорично отрече да нарушава европейските правила и санкции срещи Русия.

По данни на Агенция "Митници" от 5 февруари до 31 октомври от страната са изнесени 963 хил. тона горива за трети страни, включително и Украйна. Квотата за тази година е 1,04 млн. тона.

Митническата администрация извършва насрещни проверки за това дали рафинерията спазва правилата при износа на свои продукти, съобщи в средата на ноември съпредседателят на "ПП-ДБ Кирил Петков.

Виж още "Лукойл" предупреди за краткосрочен шок при доставките с отпадане на дерогацията

Може ли рафинерията да работи с друг петрол, освен руския "Уралс". Въпросът за подмяната на руския петрол е дали можеш да осигуриш сигурни доставки и на каква цена, каза при участието си в дискусия Александър Величков, заместник-председател на Надзорния съвет на "Лукойл Нефтохим Бургас". "В момента доставките през Черно море стават в рамките на 36 часа. Когато не си в Черно море, доставката ти е до 600 часа, като повече от 80-хиляден танкер не може да акостира в Бургаския залив, а танкери над 140 000 тона не могат да преминават през Босфора", обясни Величков.

Виж още ГЕРБ, ПП-ДБ и ДПС се разбраха за дерогацията на "Лукойл"

Президентът Румен Радев се похвали наскоро, че служебното правителство е убедило "Лукойл" да регистрира икономическата си дейност в България и да започне да плаща данъците си. Самият Радев, заедно със свои министри, прие в средата на септември (прие го и през септември 2022 г.) ръководството на руската компания, като опита да затвърди мястото й в България с думите: "България очаква надеждни доставки и предвидими цени на горивата".

13 септември 2023 г. Президентът Румен Радев и служебният премиер Гълъб Донев разговарят с представителите на "Лукойл"

Снимка: Президентството

Сериозен въпрос (освен горепосочените) все още остава нерешен - структурния, с господстващото положение. Изглежда, че няма ефект от големите санкции на Комисията за защита на конкуренцията (повече от 263 млн. лева) в двете последни производства - за складовите бази и налаганата ценова преса спрямо конкурентите на пазара.

Виж още Берлин разшири държавната опека над германските активи на "Роснефт"

Първото структурно "разместване" вече е факт - държавата отне от "Лукойл Нефтохим Бургас" концесията на пристанищния терминал "Росенец".

Руската компания заяви, че, подложена на натиск отвсякъде, преосмисля дейността си в България, като евентуално може да продаде активите си в страната. Все още не е ясно докъде е стигнало "преосмислянето" и в каква посока, както и доколко дълбоко ще стигне в структурен план. Във всички случаи вече се чуха предупрежденията, че едно господстващо положение, заменено с друго, няма да е от полза за конкуренцията.

Виж още Парламентарна зелена светлина за нови два блока в АЕЦ "Козлодуй" с технология AP1000

Развод в ядрената енергетика

България къса с Русия в областта на ядрената енергия. Така може да се определят няколко последни решения на Народното събрание, правителството, ядрения регулатор.

През 2021 г. Русия беше убедена, че ако има нов реактор в АЕЦ "Козлодуй", то той ще е руски. "Росатом" е уверена, че при изграждането на нов енергиен блок в България правителството ще избере руския проект в консорциум с европейски доставчици, според шефа на корпорацията Алексей Лихачов, който все пак уточни, че решението е на българското правителство. След като разбира, че няма да се строи втора атомна, Лихачов заявява, че освен "Белене" е възникнала още една опция - разширяване на АЕЦ "Козлодуй".

Виж още "Уестингхаус" подписа договори с 5 български фирми по проекта си за реактор AP 1000 в АЕЦ "Козлодуй"

България наистина реши да разшири АЕЦ "Козлодуй" не с един, а с два блока, но за това избра американската технология AP1000.

Парламентът възложи на правителството до края на март 2024 г,. да вземе решение и да подготви график за изграждане на 7-ми блок.

Виж още Зелена светлина пред лиценз на горивото от "Уестингхаус" за 5-и блок на АЕЦ "Козлодуй"

Закупените от Русия два реактора за неосъществения проект за АЕЦ "Белене" ще бъдат продадени (интерес да ги купи прояви Украйна) и получените пари ще бъдат използвани за изграждането на 7-ми и 8-ми блок на АЕЦ "Козлодуй".

България продължава да внася ядрено гориво от Русия, но е напът да приключи и с тази зависимост, обяснима за страни, в които работят реактори от типа ВВЕР. Такива има още в Чехия, Унгария, Словакия и Финландия. Вносът дори се увеличи през 2022 г. в сравнение с предходната година. През 2023 г. доставките вероятно ще надхвърлят нивата от годината преди началото на военната инвазия на Русия в Украйна, заяви в началото на месеца пред Ройтерс изпълняващият длъжността директор на Агенцията по доставките на ЕВРАТОМ Стефано Чикарело.

Виж още Кабинетът "Денков" удължи срока на доставки от Русия за Шести блок на АЕЦ "Козлодуй"

Всички страни обаче (засега без Унгария) са подписали договори за алтернативни източници на доставки.

В края на миналата година АЕЦ "Козлодуй" ЕАД и "Уестингхаус Електрик Швеция АВ" подписаха договор за доставка на свежо ядрено гориво за 5-и блок на централата. През октомври Агенцията за ядрено регулиране (АЯР) получи документите за издаване на разрешение за поетапен преход на блока" към експлоатация с новия тип ядрено гориво RWFA. Документалната процедура трябва да приключи до март 2024 г. А до средата на с.г. се очаква горивото на "Уестингхаус" да бъде заредено.

Виж още Русия продължава да печели милиарди от продажбата на ядрено гориво на САЩ и Европа

Подменя се и руската програма за вътрешнореакторен контрол на 5-и блок. Руското гориво за този блок се изчерпва през месец май 2024 г.

6-и блок засега остава на руско ядрено гориво, като доставките продължават, така че реакторът ще има достатъчно свежо гориво до 2033 година, каза пред БНТ през септември председателят на АЯР Цанко Бачийски.

Но точно преди година АЕЦ "Козлодуй" и френският ядрен концерн "Фраматом" постигнаха споразумение за договаряне на доставка на свежо ядрено гориво за 6-и блок - за до 12 презарядки в периода 2025 - 2034 година включително.

Виж още С две четения депутатите премахнаха газовата такса, а от 1 март 2024 г. и дерогацията

Газовата такса удари на камък

Приета през октомври с намерението държавата да си "върне" на "Газпром", че безцеремонно спря на 27 април 2022 г. договорените доставки на природен газ, енергийната вноска за внос и пренос на руски газ катастрофира.

Замислена да изпълни ролята на акциз - добър приходоизточник за бюджета, вноската от 20 лева на мегаватчас, обаче пропусна целта "Газпром" и уцели националния оператор "Булгартрансгаз". В първоначалния вариант на закона бе записано, че задължени лица са вносителите по смисъла на митническото законодателство и операторите на газопреносни и газоразпределителни мрежи.

Виж още Унгария заплаши България с вето за Шенген, ако не отмени таксата за транзита върху руския газ

До 21 ноември.

Открили грешката, депутатите извадиха операторите от законовия текст и в него оставиха като платци на енергийни вноски само ползвателите, които внасят руски природен газа или за които операторите извършват пренос за транзит. Но в закона липсва механизъм как вносителят (ползвателят) ще плаща за периода 13 октомври - 20 ноември 2023 година. За този период, дори да няма плащане от страна на ползвателя, длъжник е операторът - "Булгартрансгаз", който виси с 272 млн. лева. Това, според мотивите на вносителите, "води до невъзможност операторът ефективно да изпълнява дейността си в цялостност, да осъществява надеждно преноса на природен газ за осигуряване както на потреблението на територията на Република България, така и за съседните страни в региона". Алармира се, че операторът на газопреносната мрежа е изправен и пред невъзможност да финансира и реализира проекти от стратегическо значение.

Виж още Новата транзитна такса за руския газ - решение и реакции

По-важното в закона обаче беше премахването въобще на тази енергийна вноска под предлог, че ще се изчака "европейското право да уреди изрична регламентация относно определяне на произхода на природния газ". Тоест руски или не е всъщност газът, който ползвателят внася, а операторът транспортира за него през страната.

На приходите от вноските едва ли можеше да се разчита; затова и бяха премахнати от бюджета 2,4 млрд. лева (респективно толкова и от капиталовата програма) при споразумение между трите групи, подкрепящи правителството и финансовия миистър Асен Василев. Чак след това дойде ултиматумът, с който Унгария заплаши, че ще блокира членството ни в Шенген. Няколко страни, до които "Газпром" доставя газ по "Турски поток" през България заявиха, че енергийните вноски застрашават снабдяването им.

Унгарското издание Hungary Today, което "Фокус" цитира, написа, че "Газпром" трябваше да плаща допълнителна такса за това, че доставя газ на Унгария - въпреки че не го направи и не е имал намерение да го прави... Така и не се появи официална реакция на "Газпром" за тази такса.

Вероятно са решили да действат тихо през потребителите си.

Впрочем нека отбележим, че "Лукойл" е най-голямата частна руска компания за добив и преработка на нефт, а "Газпром" - най-голямата държавна компания в газовия сектор на Русия. Техен конкурент, доколкото може да се определи като такъв в проектите за природен газ, е държавната "Роснефт".

*В повечето случаи на законодателни препратки става дума за Закона за контрол по прилагане на ограничителните мерки с оглед на действията на Русия, дестабилизиращи положението в Украйна

ИЗБРАНО