България въведе енергийни вноски за вноса и транзитния пренос на природен газ с произход от Русия. Очаквано мярката предизвика отрицателни реакции на засегнатите страни, шумни коментари в медиите и експертни отзиви. Вноските, фиксирани на 20 лв. за 1 мегаватчас, бяха уредени с промени в закона за прилагане на ограничителните мерки спрямо Русия, тоест ще бъдат плащани от търговците, транспортиращи през България и (или) внасящи в България руски природен газ.

Вече година и половина (от април 2022 г.) "Булгаргаз" не купува от "Газпром", след като руският монополист внезапно преустанови договорените доставки. Законът е категоричен, като не разграничава природния газ като доставян по тръбопроводи или във втечнено състояние, което означава, че вноска ще дължат и търговците, които решат да внесат у нас руски втечнен газ (който е извън всякакви европейски ограничения засега) през терминалите в Турция и Гърция.

Изрично е посочено обаче, че мярката не засяга компресирания природен газ*.

Въведената вноска, по някои оценки, е около 20% от цената на европейския еталон за газ, търгуван на хъба TTF в Нидерландия. По оценка на "Юрактив България" България (операторът "Булгартрансгаз") ще получава прогнозно близо 2.4 милиарда лева на година.

Известно е, че "Газпром" е резервирал почти изцяло капацитета за транзит през продължението на "Турски поток", според някои данни, до 2039 г.

Платеното допълнително като енергийни вноски "Газпром" ще начисли в продажната цена, която плащат купувачите по веригата - след като България отпадна, останаха Сърбия и Унгария, които все още разчитат предимно на Русия за задоволяване на потребностите си от природен газ.

Но въведените енергийни вноски биха засегнали всяка страна, която доставя (транспортира през територията си или е краен получател) руски газ през българската газова инфраструктура. Така засегнати може да са всички потребители в Централна и Източна и Югоизточна Европа - Словакия, Австрия, Северна Македония, Гърция, Румъния. Това е така, защото Украйна в края на 2024 г. ще спре окончателно преноса на руски газ към Европа. По оценки на Блумбърг около половината от руския тръбопроводен газ, предназначен за ЕС, в момента минава през България по продължението на "Турски поток". 

Церемония по откриването на "Турски поток" и главните действащи лица, 8 януари 2020 г.

Снимка: БТА

Реакциите от най-засегнатите страни не закъсняха. Унгарският външен министър Петер Сиярто нарече мярката "неприемлива". Медиите разпространиха неговите думи, казани на форума "Руската енергийна седмица" в Москва. 

"Изглежда, че има нови опити да се застраши сигурността на енергийните доставки на Унгария и да се предотврати унгарско-руското енергийно сътрудничество, включително транспортирането на природен газ... За държава-членка на Европейския съюз да заплаши доставките на газ за друг член на ЕС противоречи на европейската солидарност, правилата и е неприемливо." По думите му и Унгария, и Сърбия вече предприемат стъпки, за да гарантират, че България не може да прилага законите така, както за собствения си внос на газ.

Припомня се и, че унгарският премиер Виктор Орбан е нарекъл гостуващия на форума по демографските въпроси в Будапеща (който се проведе в средата на миналия месец) български президент Румен Радев гарант за енергийните интереси на Унгария.

Снимка: Anadolu Agency/БТА

Във връзка с въведената от България такса президентът на Сърбия Александър Вучич е категоричен, че това представлява голям проблем за Сърбия, пише белградският "Данас".

Това ще доведе до драстично поскъпване на газа. Това е страшно увеличение и ще говорим с българската страна, каза Вучич, имайки предвид, според друго сръбско издание - "Политика" - колегата му Румен Радев. "И това решение не трябва да се отнася за Сърбия", изтъкна Вучич.

Първоначалната си оценка Румен Радев даде като не наложи вето върху промените в Закона за контрол по прилагане на ограничителните мерки с оглед на действията на Русия, дестабилизиращи положението в Украйна, с който бяха въведени енергийните вноски, и законът бе обнародван в ДВ на 13 октомври и вече е в сила.

Планирани обеми газ през "Турски поток" - по проект. Миналия април "Газпром" прекрати доставките за България и сега през тръбата минават само транзитни количества

Премиерът Николай Денков каза от Тирана, където бе на среща на върха на Берлинския процес, че България има право да налага такса върху вноса и транзита на руски газ. Въпреки санкциите срещу Русия "някои държави получиха разрешение да внасят руски газ, защото нямаха други възможности. Такива са Унгария и Сърбия. Но вече има интерконектори, така че има алтернативи и руският газ не би трябвало да се ползва с някакви специални преференции", коментира министър-председателят. Той даде пример с договора с турската компания "Боташ", сключен от служебното правителство. В него има такса, свързана с вноса и обработката на течния природен газ. "Всъщност таксата, която ние въведохме, създава възможност за истинска конкуренция между течния природен газ от различни източници и газа, който идва от Русия", посочи акад. Денков.

"България сама решава какви такси да въведе за транзита на газ през своя територия", коментира пред БНТ депутатът от управляващото мнозинство Венко Сабрутев. Той допълни, че газопроводът е български, а държавата сама решава какви ще са таксите. "Унгария и Сърбия трябва да търсят алтернатива." Депутатите от останалите партии в управляващата коалиция Демократична България и ГЕРБ отказаха коментар пред Euractiv по темата, защото "моментът не е подходящ".

"Това е общоевропейска политика за намаляване на доходите на Русия от продажбата на природен газ, петролни продукти и т.н. Ние сме част от голямото европейско семейство, което не иска войната в Украйна да продължава. Трябва да използваме икономически мерки да спрем Русия", отбеляза Сабрутев.

В обширна статия вестник "Данас", който опозицията смята, че се е превърнал в официоз на президента Александър Вучич, пише днес, че след като България въведе такса върху руския газ, доставян през нейна територия, потребителите на "синя енергия" в Сърбия могат да се сблъскат с увеличение на сметките от 20 процента в разгара на отоплителния сезон, вместо с предвиденото за 1 ноември увеличение на цените на дребно в размер на 10 процента.

"Особен проблем е, че новото увеличение на цените би натоварило дейността на икономиката, която използва тази енергия в производствения си процес, което несъмнено ще доведе до повишаване на цените на нейните продукти", добавя вестникът, цитиран от БТА.

Енергийният експерт Велимир Гаврилович заяви пред "Данас", че ако цените на руския природен газ за Сърбия останат на сегашното ниво, "това би означавало сметките на потребителите на дребно да се увеличат с 10 до 20 процента". "Трудно е да се повярва, че Сърбия би могла да избегне плащането на въведената от България такса, доставяйки газ през територията на Украйна, поради войната, която се води в тази страна, а след това и през Унгария. В момента Унгария, подобно на Сърбия, се снабдява с руски газ по южния маршрут."

От министерството на минната промишленост и енергетиката заявиха за "Данас", че тази тема ще бъде обсъдена с представители на унгарската и българската държава.

"Сърбия ще направи всичко, за да гарантира, че гражданите няма да бъдат засегнати по никакъв начин. В момента всички газови хранилища у нас и в Унгария са пълни, а в резерв имаме 690 милиона кубически метра газ, което е исторически рекорд и значително повече от началото на предходния отоплителен сезон.

Припомняме, че една от стратегическите цели в енергетиката на Сърбия е диверсификацията на източниците и маршрутите за доставка на газ, а в крайна фаза е изграждането на междусистемна газова връзка между Сърбия и България с капацитет 1,8 млрд. куб. метра газ, което ще позволи на Сърбия да се снабдява с газ от Каспийския регион, предимно от Азербайджан и терминала за течен природен газ в Александруполис в Гърция", заяви сръбското Министерство на минната промишленост и енергетиката.

Такова, както се видя от изказването на премиера Денков, е и намерението на България: да прикани към внос на  неруски газ и използване на алтернативни трасета.

През месец май 2022 г. Сърбия подписа "много изгоден" - по думите тогава на Вучич, тригодишен договор за доставка на газ с "Газпром", като продължение на изтичащия 10-годишен договор. Според споразумението Сърбия ще внася 2,2 млрд. куб. метра газ на година с възможност за увеличение с 800 млн. куб. метра на година.

През април т.г. Ройтерс отбеляза, че докато страните в Западна Европа положиха сериозни усилия да се откажат от руския газ, Унгария получава 4,5 милиарда кубически метра газ годишно от Русия, съгласно 15-годишно споразумение, подписано през 2021 г. Според договорености отпреди нахлуването на Русия в съседна Украйна, Унгария получава 3,5 милиарда кубически метра газ годишно през България и Сърбия съгласно дългосрочното си споразумение с Русия и още 1 милиард кубически метра по тръбопровод от Австрия.

Експертът от Института за енергиен мениджмънт Калоян Стайков изрази съмнението си, че България ще получи нещо допълнително от новите такси.

"Новите транзитни такси върху руския газ са същото като идеята за облагане на неочакваните печалби на руската петролна компания "Лукойл" в България... Всичко това звучи много хубаво, но не знаем как ще бъде приложено", каза Стайков пред Euractive. Причината е, че е невъзможно да се получи сертификат за произход на природния газ, пренасян по газопровод, тъй като той е смес от няколко източника.

Такава такса може да бъде наложена върху втечнения газ, транспортиран с танкери, но не и върху сместа от тръбопроводи.

"Почти невъзможно е да се получи сертификат за произход на газа, който тече "Балкански поток"(т.нар. продължение на "Турски поток" през България). Въпросът не е политически, а технически. Българският парламент трябваше да направи необходимото проучване, преди да вземе това решение", коментира Стайковv.

"Газпром" все още не е коментирал въвеждането на енергийните вноски, които ще трябва да плаща за пренос през България.

*Наред с тръбопроводния и "втечнения" начин за доставка на природен газ има и трети вариант - използването на резервоари с компресиран природен газ. Това гориво най-често се използва за бита, доведено до сградите - приготвянето на храна, отоплението, зареждането на автомобили. Потребители са домакинствата и бизнесът.