В началото на август български служители забелязаха нещо, за което не бяха сигурни дали е законно. Барели руски петрол пристигаха в страната на цена над горния праг от 60 долара, който съюзниците приеха, с намерението да лишат Москва от критично важните за нея приходи по време на войната й в Украйна. Така започва публикацията на "Политико" (Politico) от 12 декември.

От текста става ясно, че България внася съвсем законно руски суров петрол на цени, по-високи от установения таван.

Изданието припомня как България е получила изключение (дерогация) от забраната за внос на руски петрол по море. Но се пита: можеше ли страната все още да внася руски петрол, ако цената му прескача установения горен праг.

Изданието получило достъп до - както посочва частна, електронна кореспонденция от август между митнически служители в София и представители на ЕС, които помолили за разяснение във връзка с прилагането на ограниченията.

От ЕС получили отговор, според който "не е необходимо суровият петрол, внесен въз основа на действащи дерогации, да бъде на или под 60 долара за барел". 

Днес говорител на Европейската комисия потвърди (във връзка с появилите се публикации), че таванът на цените за руския петрол не важи за вноса в България и не засяга доставките по море. България се ползва от временна отстъпка от общите санкции на ЕС за вноса на руски петрол, която се предвижда да отпадне в края на следващата година, каза още говорителят, цитиран от кореспондент на БТА. България може едностранно да реши да не използва отстъпката, отбеляза представителят на ЕК.

На 5 декември 2022 г. ЕС въведе забрана за внос на руски петрол по море с намерението да възпрепятства възможността Русия да получава високи приходи от продажбата на петрол, с които да финансира войната в Украйна. Таванът на цените, на които в ЕС се доставя петрол, и забраната за вноса, са напълно оправдани заради руските действия в Украйна, заяви тогава Европейската комисия.

Получила зелена светлина, България продължи да внася руски суров петрол, преимуществено над горния ценови праг, като от август до октомври т.г. доставките са на стойност около 640 милиона евро, според изчисления на Центъра за изследване на енергията и чистия въздух (Centre for Research on Energy and Clean Air - CREA). Парите постъпиха в руските енергийни фирми, които плащат данъци, с които пълнят военната касичка на Кремъл.

"Политико" отбелязва, че около година след приемането на първоначалните санкции законовите вратички се съчетаха с лошо правоприлагане и никнеща като гъби паралелна търговия, с която се поддържа потока от приходи, осигуряван от изкопаеми горива, към гладния за война бюджет на Владимир Путин.

Желаният резултат от ограничителните мерки не постигнат. Приходите на Русия от износ на петрол са намалели само с 14%. През октомври тези приходи (въобще от изкопаеми горива) достигнаха 18-месечен връх.

Да отбележим, че България получи дерогация за внос на руски петрол по море до края на 2024 г. (впоследствие страната се отказа от този краен срок, като с няколко решения той вече е март 2024 г.), а Унгария, Чехия и Словакия за доставки по тръбопроводи - в същия срок - до края на 2024 г. В навечерието на налагане на 12-ия пакет санкции срещу Русия Словакия обяви, че ще поиска изключение за още една година. 

Г-7 и ЕС изрично забраниха на корабните фирми и застрахователните компании от ЕС да търгуват с руски петрол над прага от 60 долара с трети страни (такива извън ЕС). В ЕС обаче не беше наложено подобно ограничение за доставки в страните от ЕС, отчасти защото Брюксел забрани вноса на руски суров петрол по море още същия ден.

Решихме повече да не внасяме петрол от Русия по море, това решение влезе в сила от днес. Няма значение дали на Русия това й харесва. Решихме също да се наложи ценови таван на петрола, пренасян от Русия с танкери под европейски флаг и с европейски застраховки до държави извън ЕС. Повече ЕС няма да внася руски петрол по море, независимо от цената, отбеляза говорител на ЕК на 5 декември м.г.

CREA пресметна, че приходите от износ на руски петрол и продажби в България между август и октомври - една трета от които на стойност над ценовия таван - са донесли около 430 милиона евро под формата на преки данъци за Кремъл. Всички доставки с руски произход, доставени през това време - на цени между 69 долара и 89 долара за барел - са се облегнали на западна помощ, включително от гръцки корабни оператори и британски и норвежки застрахователи.

Ситуацията "разкрива, че България е помогнала на Русия да се възползва от тази явна вратичка, за да максимизира бюджетните приходи на Кремъл от тези продажби на петрол без видими ползи за българските потребители", каза Мартин Владимиров, старши анализатор в Центъра за изследване на демокрацията, цитиран от "Политико".

По-общо казано, вносът на суров петрол на "Лукойл" в България донесе над 2 милиарда евро приходи от износ за Русия, откакто санкциите са в сила от февруари (тогава бяха задействани забраните за петролни продукти - б.р.), според нов анализ на CREA и CSD. А Кремъл е спечелил 1 милиард евро от преките данъци след продажбите, извършени от бургаската рафинерия на руската компания. Това разкриха три неправителствени организации миналия месец в свое проучване, за което Dir.bg писа.

"Политико" цитира съпредседателя на ПГ на ПП-ДБ Кирил Петков и бивш министър-председател, който пред изданието заяви, че заобикалянето на наложения ценови таван "абсолютно" трябва да бъде спряно. Той обеща да окаже натиск върху правителството и да поиска от Европейската комисия, да направи това, като същевременно настоя, че България ускорява усилията си да се отърси от руските енергийни връзки, за разлика от страни като Словакия.

"Не харесваме вратичката за 60-те долара, създадена от дерогацията на Европейската комисия", каза Петков.

Българският случай "подчертава една от многото вратички, които правят санкциите по-малко ефективни за намаляване на руските приходи от износ, използвани за финансиране на военната каса на Кремъл", коментира Исак Леви, който ръководи екипа Русия-Европа на CREA.

Стриктното спазване на санкциите всъщност е невъзможно, защото в тях не се включват големи пазари като Индия и Китай - така ефективността на ограничителните мерки намалява.

Ройтерс съобщи през октомври, че Китай например е спестил през настоящата година близо 10 милиарда долара от това, че е осъществил рекордни покупки петрол на по-ниски цени от три страни, подложени на санкции - Русия, Иран и Венецуела. До септември Китай е спестил 4,34 милиарда долара чрез внос на петрол от Русия, въз основа на сравнението, което Ройтерс прави на месечните ценови разлики между сортовете Espo, Tupi от Бразилия и Urals спрямо петрола от Оман (приеман за референтен).