17-11-2017 20-11-2018

МФ все още очаква 4% икономически растеж, докато ЕК сви прогнозата си до 3,8%

За 2022 година Брюксел залага на ускоряване до 4,1 на сто на ръста на реалния БВП на страната

Снимка: istock by Getty Images

МФ все още очаква 4% икономически растеж, докато ЕК сви прогнозата си до 3,8%

За 2022 година Брюксел залага на ускоряване до 4,1 на сто на ръста на реалния БВП на страната

07:31 | 14 ноември 2021

| Автор: Христо Воденов, БТА

0 499 Снимка: istock by Getty Images

Започналата през 2021 г. благоприятна тенденция на възстановяване на глобалната икономика и на тази на ЕС ще продължи и през следващата година, посочват от Министерството на финансите в актуализираната си есенна макроикономическа прогноза.

Още по темата

Прогнозата е изготвена при допускане, че изпълнението на Националния план за възстановяване и устойчивост (НПВУ) на България ще започне през 2022 г. Изпълнението на плана ще ускори икономическия растеж при равни други условия. Значителните инвестиции ще увеличат нарастването на производителността в икономиката и респективно на доходите. Ревизираните данни за БВП промениха структурата на икономическия растеж за 2021 г., но общото реално нарастване на БВП е запазено на равнище 4 на сто. През 2022 г. икономическият растеж ще се ускори до 4,6 на сто поради силното увеличение на инвестициите. Оценката за догодина обаче е понижена спрямо 4,9 на сто в първата есенна прогноза на МФ.

По-рано тази седмица Европейската комисия понижи значително прогнозата си за икономическия растеж на България за 2021 година до 3,8 процента (от 4,6 процента в юлския доклад). За 2022 година от Брюксел залагат на ускоряване до 4,1 на сто на растежа на реалния БВП на страната ни, докато за 2023 година прогнозата е за забавяне на темпа до 3,5 на сто.

По-високата прогнозирана от МФ инфлация през 2022 г., в сравнение с първоначалната есенна прогноза, ограничава до известна степен реалното нарастване на реалния разполагаем доход на домакинствата, при равни други условия. По-умереният темп на нарастване на потреблението оказа влияние и върху общия икономически растеж за 2022 г., който е с 0,3 процентни пункта по-нисък от този в първата есенна прогноза. Актуализираните допускания за динамиката на международните цени на суровините повлияха за повишаването на оценката за инфлацията в страната, което идва от енергийните цени на суровините.

До края на 2021 г. Министерството на финансите прогнозира ускорение на инфлацията до 4,5 на сто, а средногодишната инфлация се очаква да бъде 2,4 на сто. Въпреки корекцията в посока нагоре спрямо предходната прогноза, запазено е очакването, че инфлацията в края на 2022 г. ще бъде по-ниска от 2021 г., а именно 3,1 на сто. Това ще се реализира по линия на допускането, че високото равнище на международните цени на енергийните стоки ще се запази само до първото тримесечие на следващата година, след което ще се понижи. Средногодишната инфлация за 2022 г. се прогнозира да бъде 4,2 процента. Много силната четвърта вълна на разпространение на коронавируса в страната през есенните месеци на 2021 г. се очаква да повлияе негативно на засегнатите сектори от сферата на услугите.

ЕК прогнозира, че в България инфлацията ще достигне 2,4 на сто през 2021 г., 2,9 на сто през 2022 г., след което ще отслабне до 1,8 на сто през 2023 г.

Средногодишният брой на заетите според МФ ще намалее с 0,1 на сто за 2021 г., докато в предишната прогноза очакването бе за растеж от 0,1 на сто. До края на прогнозния хоризонт се очаква ускоряване на ръста на заетите, обусловено основно от преустановяване на негативното влияние на COVID-19 върху икономиката и от ефектите от НПВУ върху заетостта и безработицата в страната. Министерството на финансите очаква безработицата да бъде 5,5 на сто през 2021 година и да намалее постепенно до 4,5 на сто през 2024 г. Същевременно ЕК прогнозира безработицата в България да бъде 5,1 на сто през тази година, 4,6 на сто през 2022 и 4,4 на сто през 2023 г.

Финансовото министерство очаква тенденцията на увеличение на дефицита в търговията със стоки да продължи до края на годината, което ще е основен фактор за формиране на отрицателен баланс по текущата сметка в размер на 1,1 на сто от прогнозния БВП през 2021 г.

ИЗБРАНО