17-11-2017 20-11-2018

Бизнесът оспорва на международно ниво механизма за определяне на минималната заплата

АИКБ и национално представените работодатели сезират ЕК и Международната организация на труда, че моделът е непазарен и ще вдигне инфлацията

Снимка: АИКБ

Бизнесът оспорва на международно ниво механизма за определяне на минималната заплата

14:58 | 2 февруари 2023

56 2738 Снимка: АИКБ

Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ) заедно с други работодателски организации ще оспори пред Европейската комисия и Международната организация на труда (МОТ) приетото решение на парламента за механизма на формиране на минималната работна заплата (МРЗ).

Парламентът

Това съобщи днес във Варна председателят на УС на АИКБ Васил Велев, цитиран от БТА. Той бе сред участниците в среща дискусия, организирана от асоциацията с представители на бизнеса от Северна България, която се проведе в Икономически университет - Варна. На срещата беше обсъден и острият дефицит на работна сила в страната, като Васил Велев обяви, че недостигът в краткосрочен план е достигнал 200 000 души и расте заради демографската криза.

На 1 февруари Народното събрание одобри механизма - с поправка в Кодекса на труда (КТ), при който размерът на МРЗ ще се определя като 50% от средното възнаграждение за страната за срок от 12 месеца. Процедурата ще започва през септември, а от януари ще влиза в сила новият размер.

Решението МРЗ да е 50 на сто от средната заплата за страната е грешка, то противоречи на Конвенцията на МОТ и на Европейската директива за адекватни минимални възнаграждение, посочи Велев. По думите му с това гласуване парламентът всъщност е иззел функциите на Тристранния съвет, както и на Министерския съвет.

Васил Велев осъди остро, по думите му, непазарното решение на НС за административно определяне в КТ на МРЗ, като подчерта, че то застрашава конкурентоспособността на българската икономика и че налива масло в огъня на инфлационната спирала, цитира изказването му съобщение на АИКБ.

При неспиращата предизборна кампания през последните години и липсата на лидерство се стига до такива грешни решения, а това е вредно за страната и за хората, посочи Велев. Според него решението ще доведе до това, че в някои икономически сектори всички ще вземат равни възнаграждения, независимо от приноса си, отбеляза Велев.

В Европа съотношението между минималната и средната заплата е 43 процента, в САЩ и Китай - значително по-ниско, допълни председателят на АИКБ. Според него проблем е и това, че при фиксирането на съотношението у нас парламентът не е взел предвид нито че се начислява процент за прослужено време, нито голямата диференциация в заплатите по икономически сектори и по територии.

В отделните сектори разликата в средните заплати достига четири пъти, каза още Велев. Според него правилното решение би било минималната заплата да бъде различна в различните икономически сфери, като се договаря от социалните партньори.

Безпрецедентно е Народно събрание да определя размер на минималната работна заплата, допълни Милена Ангелова, главен секретар на АИКБ. Според нея има риск да се засили освен инфлацията и натискът върху социалната система, защото там има много помощи, обвързани с МРЗ.

На срещата бяха дискутирани и главните предизвикателства пред бизнеса за 2023 г. преодоляването на недостига на квалифицирана работна ръка и решаване на проблемите в енергетиката.

Наред с незабавните мерки за осигуряване на предвидими и конкурентни цени на енергията посредством компенсиране на непазарният им скок, за бизнеса от изключително значение е и изготвянето на енергийна стратегия и пътна карта на прехода. Акцент се поставя и върху развитието и модернизирането на електропреносната мрежа, изграждането на ВЕИ за собствени нужди от предприятията и домакинствата, както и реформирането на електроенергийния пазар преди да се направи пълната му либерализация, се казва в съобщението на АИКБ.

Краткосрочният недостиг на кадри в страната е 200 000 души и той ще продължава да расте. Заради демографската криза ежегодно на пазара на труда губим по 50 000 души, като това ще продължи поне през следващите 20 години, каза Васил Велев.

Като важен фактор за решаване на проблема с недостига на работна ръка АИКБ изтъква привеждането на българското законодателство и административните процедури за трудова имиграция в съответствие с добрите европейски практики, отговарящи на новите реалности на трудовия пазар. Наред с това ще в необходимо да се насърчава дигитализацията на процесите в предприятията, както и да се осигуряват учене през целия живот и продължаващо професионално обучение.

ИЗБРАНО