В края на октомври Марио Драги ще предаде щафетата на Кристин Лагард начело на Европейската централна банка (ЕЦБ). Франс прес се спира на ключовите моменти в осемгодишния мандат на италианеца, който ръководи ЕЦБ със силови методи, които бяха оспорвани.

 

Да се спаси еврото

 

Още с идването си на поста президент на ЕЦБ в края на 2011 година Марио Драги трябваше да ръководи банката на една еврозона, която е напът да изпадне в рецесия. Страни с изпразнени държавни хазни, сред които бяха най-вече Италия и Гърция, се затрудняваха да се финансират на пазарите. Дали еврозоната ще потъне? Драги е привърженик на силовия метод. През юли 2012 година той обявява, че по време на неговия мандат ЕЦБ е готова да направи всичко необходимо, за да защити еврото. И допълва: "Вярвайте ми, това ще бъде достатъчно".

Неограничени заеми за държавите, които ги поискат, се предоставят при стриктни условия. Този инструмент, наречен ОМТ от съкращението на английски на Outright Monetary Transactions (преки парични трансакции), само с обявяването си успява да възстанови спокойствието на пазарите. В същото време обаче и да предизвика гнева на евроскептичните германци, които изправиха ЕЦБ пред съда, но без успех.

 

Милиарди срещу дефлацията

 

След това ЕЦБ е изправена пред риска от дефлация. Драги и тук сменя подхода: това щеше да стане раждането на масираните изкупувания на дългови книжа на държави и частни компании, прословутото количествено облекчаване (QE - uantitative easing), чийто старт бе даден в началото на 2015 година с цел икономиката и следователно инфлацията да ускорят темпа на нарастване.

При приключването на програмата през декември миналата година ЕЦБ инжектира 2,6 трилиона евро с видими ефекти върху заетостта и конюнктурата. При все това инфлацията продължава да бъде твърде слаба спрямо целта на ЕЦБ от малко под 2 процента.

 

Гръцката криза

 

ЕЦБ в ерата на Драги допринесе да не се стигне до тотален финансов срив на Гърция и вероятно да се избегне излизането на страната от еврозоната. Финансовата институция запази банките на Гърция, осигурявайки им необходимите финанси и предостави спешни ликвидности.

Тя изигра и ключова роля в трудните преговори по спасяването на Гърция чрез отпускането на кредити за страната.

 

От пруска каска до граф "Драгила"

 

Изглежда далечно времето, когато Германия виждаше в лицето на Марио Драги един "почти пруски" централен банкер. С идването му във Франкфурт германския в. "Билд" го представи с пруска островърха каска като предполагаем привърженик на германската праволинейна парична политика. След това Марио Драги стана човека, на когото всички му се присмиват, чиято политика на "лесните пари" е прекалено либерална към страните от Южна Европа, за които се твърдеше, че излизат прекалено скъпо на еврозоната.

Бившият министър на финансите на Германия Волфганг Шойбле дори обвини ЕЦБ, че фаворизира крайна десница в Германия, настроена против еврото.

Под въпрос бяха поставени и много ниските лихви на ЕЦБ, целящи да подкрепят икономиката, които, както се твърдеше щели да разорят банките и вложителите.

Резултатът: същият "Билд" днес представя Марио Драги във фотомонтаж като граф "Драгила", вампира, "който изсмуква нашите сметки до последната капка", след новото понижение на лихвите, обявено през септември.

Дори бивши централни банкери от Германия, но също и от Франция, Австрия и Холандия неотдавна подписаха "меморандум", насочен срещу ЕЦБ.

 

Ред в къщата

 

Вътре в самата ЕЦБ Драги също предизвиква поляризация. Степента на разделението в инстанцията на банката, която определя паричната политика - управителния съвет - достигна връх, след като Италия предвиди голям бюджетен дефицит, изправена пред рисковете, заплашващи нейната икономика.

Управителят на холандската централна банка Клаас Кнот е определил като диспропорционални решенията на Рим, а президентът на германската Бундесбанк (Bundesbank) Йенс Вайдман е коментирал, че ЕЦБ е "прекрачила границите", решавайки да възобнови изкупуването на дългови ценни книжа.

Една германка на висок пост в централната банка дори затръшна вратата зад гърба си. Първостепенната задача на Лагард ще бъде да върне спокойствието около масата на пазителите на еврото.