17-11-2017 20-11-2018

Бум на неплатени кредити към банки

Ниските лихви подвеждат хората и замъгляват преценката на потребителите дали ще могат да плащат вноските си

freeimages.com

Бум на неплатени кредити към банки

Ниските лихви подвеждат хората и замъгляват преценката на потребителите дали ще могат да плащат вноските си

18:44 | 28 октомври 2018

| Редактор : Георги Брандийски

92 17279 freeimages.com

Българските потребители все повече се затрудняват финансово и се увеличава бройката на тези, които не успяват да върнат кредитите си към банките навреме, съобщиха от Асоциацията за защита на потребителите /АЗП/.

От асоциацията допълват, че допреди година некоректните платци с кредити са били 48 процента от хората, дадени на колектори, сега техният дял вече е 54 процента. Това показва анализ на Асоциацията на колекторските агенции в България за първата половина на тази година.

В същото време, намаляването на лихвите по кредитите е довело до бум на търсенето на заеми, показват данните на БНБ. През септември тази година ипотечните заеми за първи път са надхвърлили 10 милиарда лева и достигат рекордната сума от 10.2 милиарда лева. На годишна база ръстът на ипотечните кредити е с внушителните 9.9 на сто. Потребителските кредити растат още по-бързо. Те вече са 8.9 милиарда лева, което е увеличение от над 15 процента спрямо септември 2017 г.

Ниските лихви подвеждат хората и замъгляват преценката на потребителите дали ще могат да плащат вноските си в бъдеще. Прогнозата за вдигане на лихвените нива би могло да постави много от тях в невъзможност да покрият задълженията си занапред, посочиха от АЗП.

Освен това и от БНБ неколкократно са предупредили банките да внимават при ипотечните заеми. На второ място по брой на закъсалите длъжници са потребителите на услуги на небанковите кредитиращи институции, които най-често отпускат т.нар. бързи кредити. Все пак при тях се отчита известен спад - ако до миналата година това са били 20 на сто от длъжниците, сега те вече са 18 на сто.

Средният размер на необслужваните задължения, търсени от колекторските фирми, е 1162 лв., преди година е бил 728 лв.

Най-бързо расте броят на хората, които задлъжняват заради различни телекомуникационни продукти - телефони, таблети и др. Техният брой сред исканията за просрочени задължения е скочил 2.5 пъти - до 15 на сто на фона на 6 на сто година по-рано.

От Асоциацията за защита на потребителите изтъкват, че няма прозрачен начин, който да определя сумите, начислени от колекторските фирми над главницата, а това е достатъчна предпоставка за злоупотреби. Още повече, че тези компании, заедно с фирмите за бързи кредити, имат достъп до Централния кредитен регистър, като разполагат с правомощията да поставят кредитни оценки на граждани и фирми.

Затова от АЗП напомнят, че основен инструмент на действие на колекторските фирми е подвеждането на гражданите за техните права, включително по отношение на давността на дълговете. Често потребителите биват подмамени от колекторите да погасяват дългове с изтекла давност, на разсрочено плащане при това "уж" с отстъпки.

ИЗБРАНО