Българският милионер: Между слуховете и класациите
В България класациите за богатство са въпрос на малко факти и много въображение
Април е хубав месец за французина Бернар Арно. Президентът на Louis Vuitton Moët Hennessy най-после изпревари опашката от европейски милиардери със своите 70 милиарда долара и стана първи по богатство в Европа. Всеки български милионер поне веднъж в живота си е бил негов клиент. Докато се къпе с шампанско Моët &Chandon в Куршавел. Докато облича костюма си на Dior. Или докато взима куфара си Louis Vuitton от летищната лента. Но за разлика от Арно, богатият българин трудно може да бъде напъхан и оценяван в класации.
През 2017-а Бернар Арно придоби пълния контрол над Christian Dior срещу 12,10 млрд. евро
Защо са ни притрябвали класации?
Социолозите се шегуват, че в България богати хора няма. Но има бедни хора с много пари. Затова е трудно да се разбере истината за личното им богатство. Българските милионери са като герои от "Мълчанието на агнетата". Около тях всичко е обвито в тишина. Или обратното - изпълнено със слухове и клюки разказвани от изоставени съпруги, плеймейтки или добре платени пиари. Състоянието им в импровизираните публични листи е винаги предполагаемо. Индекс по който да бъде измерено липсва, защото често пъти бизнесът им е скрит, фирмените структури са непрозрачни или регистрирани в офшорни зони. Освен това, ако някой може да преброи на око техните къщи, яхтите и броят коли в автопарковете им, никой не може да каже какви са техните задължения.
И все пак кой е богат в страна, която за петдесет години се е отклонила тежко от всички нормални стандарти? Критериите са доста размити. За богат българин може да мине както онзи, който има жилище срещу "Александър Невски", така и този, който получава заплата от 500 евро, има нова италианска кухня и почива в Кавала. Но за богатството на истински състоятелните хора, могат да говорят най-вече банките.
Какво означава да си богат?
Истината е, че представата за богатство в световен мащаб отдавна се е променила. Особено в Америка, където с 1 милион не може вече да си купиш и къща с една спалня в Манхатън. Заглавия като "Кой иска да е милионер?" и "Милионерът в съседство" сега звучат архаично. Милионът в много страни по света отдавна не означава нищо кой знае какво. Едно проучване на американската фирма за управление на богатството "Пи Ен Си Адвайзър" разговаря с американски милионери, за да разбере с колко пари могат да се почувстват истински сигурни. Почти всички признават, че парите, които им трябват са два пъти повече от тези, с които разполагат или печелят в момента. Тези с богатство от 500 000 до 1 милион казват, че им трябват 2,4 милиона долара, а тези с 10 милиона казват че им трябват минимум 18. Преведено на български, "богат" е относително понятие и надхвърля два пъти онова, което хората имат в момента. За други обаче "богат" означава да живееш комфортно от приходите си, които ти осигуряват инвестициите, без да посягаш към фактическото си богатство. За трети означава да си вип персона, не в българското чалга сепаре, а в най-реномираните банки и попечителски компании, където могат да ти обърнат специално внимание само ако имаш минимум 25 милиона в инвестирани активи.
Така или иначе, ако за думата "доход" има някакви общоприети международни критерии, за богатството няма. Даже чуждите класации се правят с анкети. В които, разбира се, най-богатите изобщо не искат да участват. Истински богатите хора не знаят колко печелят.
Тревата там е по-зелена
Факт е, че и в България вече има нещо като класа на богатите. Тя се създаде набързо, тихомълком и в движение. "Щом затворя очи, сякаш чувам домашната ни помощница Гинчето", казва с тъжна усмивка представител на докомунистическия бизнес елит, подслушвайки разговор между представителки на днешния. Нормално. След 1944-а заможните предприемачи и техните фабрики са унищожени, а от гората слиза нов елит, който да се настани в жилищата им. Това ограничава драстично кръгът на "старите пари" и наследственото богатство. Ето защо историята с английската трева, която се подстригва от векове, за да бъде това, което е днес, няма как да е нашия случай. И това най-ясно се видя в началото на 90-е. Анцузи вместо костюми. Бронирани служебни мерцедеси. Сакове и чували вместо портфейли.
Един от емблематичните герои на криминалния преход у нас - Иво Карамански. Снимка: Иван Григоров/Dir.bg
Днес истински състоятелните българи демонстрират повече стил. Но в редиците им още има такива, които държат номерът на колата им да е 0001, за да не се бъркат с обикновените шофьори на пътя. Попитан малко преди да почине, коя е най-голямата му ексцентричност, английският комик Бени Хил отговаря: "Фактът, че нямам кола и ходя пеша, а мога да си купя ролс ройс със златен двигател". Разбира се, никой не очаква българският милионер да ходи пеша. Само че южняшката фриволност на демонстрация на лукс и престиж, комбинирана с тъмното минало на прехода, кара обикновените граждани да си мислят едно: в тази държава тежкият труд и заслужената за него награда напълно се разминават. Което автоматично ги вдъхновява вечно да подозират необикновени граждани с регистрационни номера като 0001.
Нула плюс едно е равно на четири
Много хора натрупаха първоначалните си капитали в мътните води на 90-те. Затова и правото им на богатство и до днес е оспорвано. Смята се, че то е резултат на готово раздаване, а не на създаване. И тъй като милионерите от този период нямат замъци и са родени с ръждива лъжица в устата, те са принудени да оправдават парите си с измислени легенди, с които да оцелеят психически. Но историите им са толкова еднакви, че понякога напомнят на един и същи човек. И обикновено започват с "тръгнах от нулата". С някои наистина е станало точно така. Като изключим едно, отчита вестник "Таймс", докато прави финансов анализ на руски олигарх, валиден и за българските му колеги. В историята му вече няма нищо шокиращо. Започнал е от малка семейна хлебарница, а след две години става мулти-милионер. Според английските икономисти пътят наистина е точно такъв. Но се минава за четири поколения, а не за двайсет и четири месеца...
През 1991 г. за повечето хора няколко хляба също се оказват истинско богатство. Снимка: Иван Григоров/Dir.bg
В началото на новия век се появиха и милионери, които не са ползвали стартовата площадка наречена "присвояване на държавни средства в особено големи размери". Те успяха да натрупат състояние благодарение на банкови кредити, къртовски труд и добър предприемачески дух. Техният списък е кратък. Повечето в него стоят в тъмния ъгъл на стаята и предпочитат да не демонстрират парите си. Някои даже признават, че са изграждали мрежи от по-малки компании, за да изглеждат като бизнесмени от среден тип. Което със сигурност на ги прави интересни за политически рекет.
Напуснете магазина веднага!
Хората, около чието богатство няма много въпроси, са българските имигранти. Те са основен инвеститор в страната години наред. При най-богатите от тях бизнесът наистина е много различен. От строителство, хотелиерство и недвижими имоти до създаване на мобилни приложения. Обединява ги само едно: не са стреляни или взривявани в колите си. Един от тях през 2017 определено се наби на очи. 29-годишният българин от САЩ Владимир Тенев ентусиазирано беше обявен от медиите, за най-младият милиардер, с богатство от 1,3 милиарда долара. В действителност обаче, на толкова беше оценена компанията му "Робинхуд". Зад успеха на младият математик, създал мобилното приложение за безплатна търговия на фондовата борса, се крият много учене, постоянен труд и идеен проблясък. Все неща, които ни дават надежда, че българите могат да правят пари с ума и способностите си. За съжаление състоятелни хора от подобен тип не са много на българския пазар.
Повече от три милиона американци използват услугите на Влад Тенев и компанията му
Средната им възраст е 30-35. Обичат да залагат на риска и имат 18-часов работен ден. Дрехите им са непретенциозни и на външен вид приличат повече на управители на магазини за сърф. Някои от тях дори са изхвърляни по погрешка от скъпите автосалони, нищо че са в класацията на "Форбс". Единственото, по което може да се досетите за тяхното състояние, е мини-фактурата на ръката им - скъпия часовник.
Милионер е моят татко, милионер ще съм и аз
Що се отнася до младият български милионер, в масовата представа на обикновените хора, той е нечий син (и по рядко дъщеря). Учи в чужбина, за да се завърне в семейния бизнес. Отделя по 18 часа за лайфстайл, а през останалото време спи. Жените са важна част от живота му. Почивките в Сен Тропе и запазената маса на плажа "Ники бийч" - също. Има и такива, които комбинират солидно образование и култура със здрава работа, но общият имидж на българския милионерски-наследник хвърля сериозна сянка върху усилията им.
Богат, по-богат, Григор Димитров
Друга подкласа на богатите българи са спортистите и хората на изкуството, които са направили успешна кариера, най-често в чужбина. Стоичков, Кристо или Григор Димитров са само част от тях. Тази група е съвсем идентична със сродната им на Запад. Но аналози на богатството на Спилбърг, Том Круз или Елън Дедженерис в местното изкуство и шоубизнеса няма. Причина за това е както малкият пазар, така и ограничените инвестиции в него.
Григор Димитров дефилира за Dolce&Gabbana през 2017 г.
Снимка: БТАКласата на богатите не може да мине и без хората натрупали капитали от политика. Според някои коментатори, това са най-едрите собственици в България, които обаче работят с подставени лица. Да се докаже обаче нещо конкретно е изключително трудно. Всичко е в сферата на слуховете и предположенията. Но е факт, че ако в нормалните европейски държави богатството е от първите условия да станеш политик, в България богатството е крайния резултат от участието ти в политиката.
В САЩ, където личната инициатива е свещена, а зрелият социализъм не се е състоял, нещата стоят различно. Повечето икономисти там се спират на пет категории милионери.
Милинерите от съседния двор
Може да са обикновени учители, адвокати и даже водопроводчици. Те са харчили по-малко и са пестили повече в различни спестовни схеми. В друг случай са инвестирали в имот, чиято стойност се е покачила през годините. Това са едно на всеки 14 домакинства в САЩ. Когато човек се блъсне в тях на улицата, няма да предположи, че активите им са в седемцифрени суми.
Капиталистите
Милионерите от този тип не правят активен бизнес. Сумите, които печелят, се наливат в сметките им по часовник. Но те са от пасивни източници като наеми, акции, бондове и т.н. Тяхната икономическа машина работи безотказно, което не налага ежедневен труд, за да правят пари. Представителите на този тип са високообразовани. Много от тях са дори със защитени докторати в една или друга област, но и те като милионерите от съседния двор, никога не парадират с богатството си.
"Лъскавите богаташи"
Хората от тази порода са доста по-високо в хранителната верига и харчат парите си на воля. Могат да закусват в Париж и да вечерят в Ливан. Тяхното богатство нараства с всяка измината година. Те са едва 2 % от компанията на милионерите в САЩ, което означава около 800 000 човека. Най-бедните от тях разполагат с доход от 2 милиона годишно, нетната стойност на активите им е над 20 милиона, а имотите в които живеят се оценяват поне на 3 милиона.
Управители на Америка
Смята се, че около 15 семейства държат ключа за Америка в ръцете си. Те контролират вестници, банки, империи от недвижими имоти, паркове за забавления, фирми за производство на стоки и потребление. Каймакът на богатите е 0,1 % от броят на всички милионери, а доходът им е поне 9,5 милиона долара на година. На практика получават внушителните 5 % от целия доход на САЩ. Интересен факт е, че почти 90 % са се създали сами, без да наследяват нищо.
Хората на Форбс
Технически погледнато 400-те богаташа на "Форбс" нямат нищо повече от петнайсетте фамилии, които управляват САЩ. Те просто излизат на светло, което има един сериозен недостатък - губят анонимността си. Тази година "Форбс" обяви създателят на "Амазон" Джеф Безос за най-състоятелния човек на планетата. 106 милиарда е спираща дъха цифра, но наистина ли той е номер 1 по богатство? Все пак никой не знае какво е състоянието на кралското семейство на Саудитска Арабия, нито пък това на Путин. Слуховете твърдят, че пред руския президент и Безос, и Бил Гейтс са като бедни роднински деца. Но както уточнихме, това са само слухове.
Основателят на електронния гигант Amazon, Джеф Безос, започва бизнеса си през 1994-а от гаража си в Сиатъл. И това е доказано
Снимка: Getty ImagesИзглежда, че по различни причини и в България, и по света богатството не може да бъде обхванато с цифри. Само че крайният резултат е един и американската журналистка Барбара Стани го описва отлично:
"Да си богат означава, че работиш, защото искаш, а не защото трябва!"
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}