Този септември ще бъде критичен за лидерите на ЕС, които имат малко опции за спасяване на единната валута. Това пише в свой обширен анализ Ройтерс, като подчертава, че след края на летните отпуски предстоят няколко решаващи събития, решения и крайни срокове.

 През този месец германският съд ще вземе решение, което може да кастрира спасителния фонд на еврозоната, предстои вот в Холандия, докато Гърция се опитва да предовори условията по спасителните заеми и трябва да се вземат решения за това дали данъкоплатците да поемат огромни загуби по държавните заеми за Гърция. На всичко отгоре, еврозоната трябва да реши за помощта на другите нестабилни икономики – Испания и Италия.

Стойността на евентуално спасяване на Испания вероятно ще бъде двойно по-висока от сумите за Гърция, Ирландия и Португалия, взети заедно, докато италианската икономика е двойно по-голяма от испанската. ЕС вече се съгласи да предостави до 100 млрд. евро за спасяване на испанските банки.

Източник от ЕС заяви, че Мадрид вече признава, че може да се нужае от пълен пакет спасителна помощ на стойност 300 млрд. евро от ЕС и МВФ, ако лихвите, на които Испания се финансира от пазарите, останат непоносимо високи. Лидерите на Европа направиха няколко декларации, че ще направят всичко да спасят еврото.
Но изглежда, че те нямат достатъчно кеш в момента, за да се справят, ако стане нужно да се спасяват Испания и Италия. Освен това, Гърция може да се нуждае от още време, повече пари и по-голямо орязване на дълга, за да подобри финансите си. Ако дългът й не стане поносим, страната може да се наложи да напусне еврозоната, предизвиквайки шок на финансовите пазари.

12 септември е критична дата – тогава германският Конституционен съд ще реши дали създаването на постоянния спасителен фонд за 500 млрд. евро – Европейския стабилизационен механизъм (ESM) съответства на основния закон на страната. Същия ден са парламентарните избори в Холандия, където е силна опозицията срещу спасяването на разточителните правителства в еврозоната. Този вот може да усложни разговорите за преразглеждане на втория спасителен пакет за Гърция, което трябва да се договори през септември.

Редукция на държавния дълг на Гърция?

Атина иска удължаване на срока за съкращаване на бюджетния дефицит до 3% от БВП с още две години и да не налага повече икономии. Това би означавало вторият пакет на стойност 130 млрд. евро да се увеличи с още 20-40 млрд. евро, според някои оценки. И което е по-важно, Гърция трябва да овладее дълга си, който е 160% от БВП, което би означавало европейските правителства, които държат около две трети от него, да отпишат част от вземанията си. Частните кредитори вече го направиха, но досега европейските данъкоплатци не са загубили и цент.

Според източници на Ройтерс, се работи по варианта „последен шанс” за Гърция, като ЕЦБ и националните централни банки също ще поемат дял от загубите. Ако табуто бъде нарушено, Ирландия и Португалия могат да поискат да бъдат третирани по същия начин.

Според Петер Ванден, главен икономист на ING bank, правителствата могат да бъдат принудени да приемат орязване на гръцкия дълг наполовина. В замяна вероятно ще бъде поискано Атина да се придържа към структурните реформи и да отстъпи част от суверенитета си.

Официален източник от еврозоната допуска, че е възможно да има споразумение за опрощаване на 25% от дълга и след още половин или една година да се дадат още 25%. Официални разговори за опрощаване няма. Ситуацията ще стане по-ясно, когато международните кредитори представят анализа си за поносимостта на гръцкия дълг в края на август.

Спасяването на Испания зависи от ЕЦБ

За да се запази достъпа на Испания и Италия до пазарите, вероятно ще се наложи намеса на ЕЦБ. Президентът Марио Драги сигнализира миналия четвъртък, че банката е готова да възобнови пограмата си за изкупуване на облигации на закъсали държави на вторичния пазар. Но Германия остава враждебно настроена към идеята.

Мадрид трябва да събере около 50 млрд. евро от пазари до края на годината. Това може да се окаже невъзможно, ако цената на финансирането остане над 7% за 10-годишните книжа. Обещанието на Драги свали доходността на облигации с 40 базисни пункта под 7%, но това може да се окаже временно.

ЕЦБ също изглежда смекчава позицията си по друго табу – предоставянето на банков лиценз на ЕSM, така че фондът да може да получава заеми от централната банка, залагайки облигации на държавите от еврозоната. Това ще направи потенциала на спасителния фонд за намеса на пазарите на практика неограничен. Сега комбинирата мощ на двата фонд (ECM и временния EFSF) до юли 2013 г. е 459.5 млрд. евро, а след юли 2014 г. EСМ ще има 500 млрд. евро.

Франция открито подкрепя ЕСМ да може да заема средства от ЕЦБ, докато Германия, Финландия и Холандия са против.