Да станем член на клуб, в който ще поемем допълнителни разходи, не е най-доброто решение за България в момента. С влизането в еврозоната ще бъдем задължени да купуваме дългови книжа на страни като Испания, Португалия и Италия. Сега, когато все още не сме част от еврозоната, ние нямаме нито една ценна книга от тези емитенти. Това са ангажименти, които България не е готова да изпълни. Иначе, един от основните мотиви за влизането ни в еврозоната е възможността правителството да тегли по-лесно по-голям дълг, каза доц. Григор Сарийски от Института за икономически изследвания на БАН.

Всички пари в обръщение у нас са почти двойно обезпечени в активи в евро в БНБ. Освен това, валутният борд ограничава възможността на централната банка да финансира директно министерството на финансите. Такава спирачка не съществува в еврозоната. Валутният борд у нас е стабилен и няма причина да се твърди, че той може да бъде пробит. Това, че България в момента стои стабилно на финансовите пазари, се дължи единствено на валутния борд. Хората могат да бъдат спокойни, увери доц. Сарийски.

По-притеснително според Сарийски обаче е заявеното намерение за поемане на нов държавен дълг от 16 милиарда лева. Това значи, че финансовият министър е по-склонен да взема пари назаем от бъдещите поколения, отколкото да събира дължимото от сегашните. Според икономистът от БАН редовно се спекулира, когато става дума за събираемост на приходи от данъци.

  • Какво липсва в отчетите на финансовото министерство за приходите от данъци?
  • Как инфлацията може и да не е чак такъв проблем за влизането ни в еврозоната?
  • Защо не може да има поминък за високоплатени кадри в България?

Отговорите на Григор Сарийски гледайте в бизнес подкаста "Какво могат парите?" със Стефан Кунчев.

Последвайте ни в: Spotify - Google Podcasts - Anchor - Breaker - Pocket Casts - RadioPublic

Визитка:

Григор Сарийски е доцент в Института за икономически изследвания на Българската академия на науките. Защитил е дисертация на тема "Управление на риска при банковото кредитиране на фирмите в България". Автор е на множество изследвания и публикации в областите банково дело, публични финанси, икономическа конвергенция.