Банките ще предпочитат да отпускат зелени заеми за регенеративно земеделие, а не за традиционното
Трансформирането на аграрно-хранителния сектор минава през иновации, адаптация и създаване на общност от предприемачи
Иновациите, сътрудничеството, солидарната отговорност и зеленото финансиране гарантират успеха на преминаването към устойчиво земеделие, което е застраховка пред глобалното затопляне и световния глад. Около тази теза намериха пресечната точка участниците в панела "Трансформиране на аграрно-хранителния сектор: Гарантиране на устойчивост и издръжливост в производството на храни" по време на четвъртия ден от форума Green Transition Forum 5.0, който се провежда в София Ивент Център от 16 до 20 юни. Организатори на най-голямото събитие за трансформация и развитие в региона са Green Transition Forum и Dir.bg.
Общество от предприемачи, които гледат в една посока, обобщи по адрес на участниците в дискусията модераторът на панела Мария Христова, която също е сред тях в качеството си на основател на AgriVentures.
Още снимки ВИЖТЕ ТУК >>
Опита на Гърция в посока на зеленото земеделие щрихира директорът и основател на компанията EVOTROPIA Ecological Finance Architectures Георгиос Каракацанис. Каракацанис обясни, че компанията, която представлява, е ангажирана в проучването на 10 пилотни проекта в 10 различни страни в Средиземноморския регион, като целта е да се изследва как може да се промени стандартното земеделие.
Той отправи предупреждението, че съвсем скоро банките ще предпочитат да отпускат зелени заеми на регенеративните земеделски производители, а не на традиционните.
"Регенеративното земеделие носи икономически ползи, защото фермерите, които го развиват, могат да се възползват от зеленото финансиране", заяви той. "В европейската банкова система има коефициент на зелени активи, т.е. банките трябва да постигнат зеления компонент и могат да подобрят собствения си рейтинг, като предоставят повече заеми на зелено земеделие. Ако банките могат да избират между фермер, занимаващ се с конвенционално земеделие, и такъв, прилагащ регенеративни практики, те ще изберат втория заради по-големите ползи", предупреди предприемачът.
А от 2026 г., когато България се присъедини към еврото, банковата система ще следи за изпълнението на екологичните показатели, отбеляза гръцкият предприемач. Според него трябва да има система за валидиране на регенеративното земеделие, която да е бърза и лесна. По думите му в това отношение може да се разчита на изкуствения интелект в помощ на фермерите.
"Земеделието в следващите десетилетия няма да има нищо общо с това, което оставяме зад гърба си. Храната ще се произвежда по съвсем друг начин", прогнозира той.
"Ако се върнем 100 г. назад, когато не са се ползвали торове, реално ние се връщаме към това, което сме правели тогава", добави гръцкият предприемач. По думите му над 50% от земеделците ще попитат "защо да преминавам към друга форма на земеделие, няма да се повиши добивът". И тогава обясняваме - "защото няма да вредите на околната среда". Според него трябва да има система за валидиране на регенеративното земеделие, която да е бърза и лесна. По думите му в това отношение може да се разчита на изкуствения интелект, в помощ на фермерите.
По този повод Мария Христова припомни, че беше приет регламентът за въглеродно земеделие, според който ще се сертифицира задържането на въглерод в рамките на ЕС и има доста фермери, включени в такива програми.
Съоснователят на Българска стокова борса за храни Иван Станев обобщи, че сферата на земеделието е изпълнена с прагматични хора, които са готови да се адаптират.
"Ако пазарът ги иска, ще бъдат предлагани и ще има кой да плати", напомни той кое е условието за успех за производството на новите продукти. Според него трябва да се работи за популяризирането на пазари.
Испанката Сонсолес Хименес, която е директор на Alberizas My Greens, констатира, че през последните десетина година се наблюдават промени на различни технологии и решения. "Изживяваме нова промишлена революция, имаме добри ценово ефективни решения за проблеми, пред които човечеството се е изправило заради глобалното затопляне - през глада до производството на чистата енергия", изтъкна тя.
По думите ѝ като цяло в Испания и в други страни по света има примери, които работят, защото хората осъзнават каква връзка има между познанието и практиката и това е формулата за успеха. Според нея, когато има резултати, могат да се следват моделите, които са довели до тях.
Елеонора Маркова, регионален мениджър за Централна и Източна Европа в UPL Corporation, смята, че дълг на фермерите е да направят прехода към устойчиво земеделие.
"Ние сме пионери в изработването на иновативни решения, които предлагат формули на фермерите за създаване на по-устойчиво земеделие. Био базираните продукти, които предлагаме, позволяват на земеделските стопани да намалят въздействието върху почвата на синтетичната химия с около 40 на сто", обясни тя дейността на компанията, която представлява.
По думите ѝ фермерите имат нужда от икономическа подкрепа, защото да се направи промяна в технология, е рисково. Иновациите изискват инвестиции в развойна дейност, каза Маркова. Тя смята, че факторите за успех при прехода към устойчиво земеделие са три - иновации, сътрудничество и солидарна отговорност. Ние създаваме сътрудничество с неправителствени организации, университети и компании, които биха могли да осигурят микрофинансиране, обясни Маркова.
А на масата на панелистите присъстваше именно представител на научните среди - доц. Георги Тосков от Университета по хранителни технологии в Пловдив.
Той акцентира на факта, че в учебното заведение се работи над 70 години по отношение на хранителните перспективи, както за българския, така и за чуждия пазар. Студентите на ВУЗ-а произвеждат продукти, които могат да бъдат позиционирани на пазара, а иновациите са доста всеобхватни.
В същото време за реализацията им пречи бюрократичната структура, която е налице в един университет.
"Имаме специалисти, но сме труднодостъпни, труден е въпросът с маркетирането на нашата трансферна технология. А имаме доста сериозна роля за това как да оформим начина на мислене на бъдещите предприемачи, които ще произвеждат храни. За да бъдем двигател за иновации, трябва да се промени малко парадигмата", заяви преподавателят.
"Моето пътешествие в света на храната започна през 2009 г.", разказа Живко Джамяров, съосновател на Ancestral Superfoods. Последният проект на компанията е насочен към производството на европейски функционални храни. "Всички храни, които използваме, са от региона - от България, Румъния, Турция, Гърция, Хърватска или Австрия. За мен е много важно да покажем, че имаме храни, които трябва да бъдат показани на света", каза той и обясни, че са се съсредоточили в увеличаването на хранителната стойност на бобови култури, например. Функционалните храни са крачка към това човек да се предпази от заболявания и затлъстяване, като промени начина си на хранене, убеден е Джамяров.
Запален от приложната наука в земеделието е Ангел Христов, съосновател на стартъпа Enthela, който се готви през 2027 г. да стъпи на европейския пазар.
Развива компанията от година и половина. Създали са метод, който прави биологичните продукти по-ефективни. "Правим го чрез капсулация, която защитава микроорганизмите. Така се подпомагат да бъдат по-плодородни почвите и съответно, има по-високи добиви в земеделието, разказа Христов. Получили са подкрепа от германски престижен институт за приложни полимери. И вече тестово са пробвали иновацията си сред 10 доброволци - земеделски стопани, които са доволни. Очаква първите продажби да започнат догодина през пролетта. Според стартъп предприемача у нас най-трудното е да стигнеш от лабораторията до полето.
Green Transition Forum 5.0 се утвърждава като голяма и важна платформа за диалог между Европейската комисия, националните правителства, експерти, компании и медии. С петото си издание форумът позиционира България като активна част от разговора за бъдещето на зелените политики в Централна и Източна Европа и дори като инициатор на този дебат в региона.
Генерални Партньори: Астелас Фарма България, Геотрейдинг АД, Електрохолд България , Асарел Медет АД, АРТЕКС ИНЖЕНЕРИНГ АД, Филип Морис България
Основни Партньори: Дънди Прешъс Металс, Аурубис България, ОББ, МЕТ Енерджи Трейдинг България, Фондация Лъчезар Цоцорков, Глобален договор към ООН, PHOTOMATE, European Investment Bank, Българска банка за развитие, Телелинк бизнес сървисис, OMV Petrom, УниКредит Булбанк, Лидл България, Хайделберг Матириълс Девня АД с проект ANRAV, Байер, Mercuria, Елаците-Мед АД, Енергео ЕООД, Геотехмин ООД, Геострой АД, ИТР Сървисиз ЕООД, EVN България, Състейнабъл Енерджи Съплай ООД, БФБ, Carbonaires, Vivacom, Главболгарстрой, Камара на строителите в България, Електроенергиен Системен Оператор, Изпълнителната агенция за насърчаване на малките и средните предприятия (ИАНМСП)
Партньори: ПОК "Доверие", БМФ Порт Бургас, wpd България, Фонд ФЛАГ, Сдружение "Соларна Академия България", СОФ Кънект-операторът на летище "Васил Левски", ТЕЦ "БОБОВ ДОЛ", ICGB, Български Енергиен Холдинг ЕАД, НЕК ЕАД, Булатом, GCR, Джуниър Ачийвмънт България, EIT Community Hub в България, Cleantech Bulgaria, Булгартрансгаз ЕАД, Българска федерация на индустриалните енергийни консуматори и абревиатурата: БФИЕК, The Green for Growth Fund, Finance in Motion (FiM), ЕКО ПАРТНЪРС БЪЛГАРИЯ АД, Фонд на фондовете (ФнФ), Първа инвестиционна банка, AES, Порше БГ, NEXT BASKET, Девин, Райфайзен Адвайзъри ЕООД, Делта Клауд ООД, DOZZA drinks, Омега Пауър Груп ЕООД, Chill&Bite micro market, Cult Gourmet Catering, Сладко и Солено за Приятели
Логистичен партньор: Turkish Airlines
Мобилност: Enterprise Rent-A-Car
Настаняване: Hilton