Парламентът изслуша служебният премиер Стефан Янев относно завареното от служебното правителство финансово и икономическо състояние на държавата. Освен министър председателя пред депутатите ще застанат днес и вицепремиерът Атанас Пеканов и министърът на икономиката Кирил Петков.

"Картината, която е заварил министърът на финансите по отношение на държавните финанси през май беше меко казано притеснителна", заяви Стефан Янев. По думите му било установено е системно несъбиране на данъчни постъпления и премахнат последващ контрол на фирмите в страната, което позволява да се натрупат огромни дефицити в системата - чрез измами или чрез избягване на плащания.

"Беше установена ниска събираемост, отписване на задължения по давност. На годишна база НАП отписва между 2-3 млрд. лв. задължения, като за периода 2017-2020 г. са отписани общо 10 млрд. задължения. В същия период са натрупани големи задължения, които са от порядъка на 10 млрд. лв", отбеляза Стефан Янев.

Стефан Янев обясни още, че перото за извънредни разходи в държавния бюджет за 2021 г. било изразходвано още през първите 4 месеца на годината.

"За мерките 60/40 и допълнителните 50 лева към пенсиите парите, заложени за цялата година били изразходвани към април и края на май", отбеляза той. В цифрово изражение от 1,164 млрд. лв. - 638 млн. лв. са били заложени за финансиране на дейности, предвидени в бюджета и 509 млн. лв., за финансиране на непредвидени разходи.

Към края на април били изразходвани 117 млн. лв. за мярката 60/40, около 105 млн. лв. за добавки към пенсиите, 120 млн. лв. за финансиране на временна заетост и 61 млн. лв. средства по общинските бюджети, изброи той.

Стефан Янев обясни, че за да не остане страната тази ситуация служебният кабинет е подготвил актуализация на държавния бюджет, както и на тези на НОИ и НЗОК. По-късно днес служебният кабинет ще обсъди проектите, за ди ги внесе в Народното събрание.

По отношение на т.нар. "инхаус поръчки" министрите от служебния кабинет констатирали, че от началото на 2019 г. до края на април 2021 г. по този метод са били възложени дейности за 8,6 млрд. лева. 

"Рекордьор в това отношение е Агенция "Пътна инфраструктура", която е възложила дейности за 2,4 млрд. лв. на 55 частни компании и 3,1 млрд. лв. на държавната "Автомагистрали" без тя да има необходимия капацитет да извърши тези дейности. В последствие тези дейности се превъзлагат на подизпълнители по непрозрачен начин", обясни премиерът.

За краткото време на служебното правителство, успяхме да запазим финансовата стабилност и да подобрим събираемостта, за да може парламентът да вземе решение за преструктуриране на бюджета и увеличаване на социални плащания, отчете още министър-председателят.

"Само от Националната агенция по приходите се очакват над 1 млрд. лв. и допълнително от Агенция "Митници" - около 500 млн. лв., така че в проекта за актуализация на държавния бюджет спокойно могат да се предвидят около 1,8 млрд. лв. допълнителни разходи за преизчисляване на пенсиите, за добавки за пенсионерите под линията на бедност, както и за посрещане на евентуална нова Covid вълна през есента", обясни Янев.

Той допълни, че вероятността да има избори 2 в 1 или поотделно избори през есента не е въпрос на политическо решение, който е заложен в бюджета. В предложението за актуализация на бюджета са заложени достатъчно пари, които да осигурят и двата възможни сценария за провеждани на избори, каза Янев, цитиран от БТА.

Служебният премиер обясни, че актуализацията на бюджета е била обсъдена със социалните партньори и с редица партии и помоли да не се влага политически контекст, че в актуализацията на бюджета се залага един или друг сценарий.

Стефан Янев коментира, че инфлацията трябва да се наблюдава, защото е възможно в края на годината да се наложи нова актуализация на бюджета. 

На въпрос за въвеждането на еврото, служебният министър-председател коментира, че трябва да има информиран дебат и оценка на икономическото развитие.

Относно развитието на българската енергетика, Янев каза, че от години има нужда от изработване на стратегия. Той коментира, че проблемите в ТЕЦ "Марица Изток" 2 са изключително остри и за периода на служебното правителство въпросът с пропуснатите възможности по отношение на бъдещето на тази централа не може да бъде решен. През 2020 г. България се е присъединила към онзи праг на поносимост на въглеродните емисии, който е приет за ЕС - декарбонизация от порядъка на 55 процента. Това решение предопределя невъзможността в момента да се коментира и договаря продължаване на живота на ТЕЦ "Марица Изток" 2, посочи той. Янев отбеляза, че други европейски държави предоговарят оставането на този вид въглищни централи. Той коментира, че предстои много сериозен дебат и следващото правителство трябва да е готово да участва в този дебат компетентно.

Необходимо е да се вземе решение - искаме или не искаме да строим допълнителна централа, дали ще е на площадката на "Белене" или "Козлодуй". България трябва да вземе решение в обозрим срок и строителството на нови ядрени мощности трябва да започнат, по мое скромно мнение, каза Стефан Янев.