Три от четири български домакинства са финансово уязвими
Министерството на финансите представи Национална стратегия за финансова грамотност (2021-2025)
Резултатите от изследванията на нивото на финансова грамотност на българина през последните десет години показват, че са необходими значителни усилия за нейното повишаване. Това е записано в проект на Национална стратегия за финансова грамотност (2021-2025), публикуван за обществено обсъждане от Министерството на финансите.
В България до момента не са реализирани периодични изследвания на нивото на финансова грамотност, които да са осъществявани по една и съща методология. Затова трудно може да се направи пълна съпоставка за развитието през годините на равнището на показателите за финансова грамотност и да се очертаят ясни тенденции. Независимо от това, през последните десет години са проведени няколко изследвания, в т.ч. и посредством програми и проекти на международни организации, които представят нивото на финансова грамотност и как тя се променя през годините.
През 2017 г. Джуниър Ачийвмънт България проведе национално представително проучване на финансовата уязвимост на българските домакинства. Целта на проучването била да изследва финансовата уязвимост като следствие от равнището на финансова грамотност в страната.
Резултатите показали, че в сравнителен план с Европа финансовата уязвимост у нас е с 33% по-висока (3 от 4 български домакинства са финансово уязвими), но и произтича от недостатъчната финансова грамотност (64% от домакинствата у нас не спестяват; 38% не съставят бюджет по никакъв повод - нито за периоди, нито за определени събития; 35% заявяват, че има финансово зависими от тях лица, но 28% от тях нито спестяват, нито имат сключена застраховка "Живот"; 28% от домакинствата не се информират по финансови въпроси, а 32% разчитат на информация от близки и познати вместо от финансови специалисти).
В друго проучване на финансовата грамотност, реализирано на глобално ниво през 2014 г., е оценено, че 35% от възрастното население на България е финансово грамотно, което поставя България на 72 място в това изследване от общо 144 страни, участващи в проучването.
Едно от най-задълбочените по-ранни изследвания на нивото на финансова грамотност в България е на Световната банка от 2010 г. Данните от него показват, че почти всеки втори (около 46%) счита, че има слаби или никакви познания в сферата на финансите. Преобладаващо негативната самооценка кореспондира с резултатите от въпросите за обективна оценка на познанията. Сравнително ниски са нивата на информираност и употреба на финансови продукти, на познаването на потребителските права, както и на доверието към финансовия сектор (институции и финансови компании).
За да позиционираме по-добре България в региона и на световната карта на финансовата грамотност, ще отделим внимание на данните от последните всеобхватни изследвания на ОИСР, които бяха проведени както в Югоизточна Европа, така и на глобално ниво, и чиито резултати бяха публикувани в началото на 2020 г., пишат от финансовото ведомство.
Прочитът на данните от проучването "Финансова грамотност на населението в Югоизточна Европа" посочват някои важни тенденции.
- Нивото на базови финансови познания на българите остава ниско (58%), като по-малко от половината от хората (47%) са покрили базовия минимум от верни отговори (5 от 7 въпроса).
- При самооценката на собствените финансови познания, 48% от анкетираните са определили нивото си като средно, а 10% като високо.
Резултатите от анализа показват, че равнището на финансова грамотност в България е около или малко над средното за изследваните страни от региона на Югоизточна Европа. Това е валидно, както за общото ниво на финансова грамотност, така и по отделните елементи на финансовата грамотност.
От седемте страни в региона, Молдова регистрира най-висок резултат, а резултатът на Хърватия е малко над този на България. Другите четири страни от региона регистрират малко по-слабо ниво на финансова грамотност, но отново в граници, които са близки до тези за България.
Националната стратегия
е насочена към всички граждани в страната и всички групи от обществото, като се обръща по-специално внимание на ученицитe, студентитe, учителитe, провеждащи часове по финансово образование, уязвимите групи от населението и икономически активните лица.
"Финансовата грамотност и финансовото образование са ключова предпоставка при вземането на устойчиви финансови решения и постигането на финансово благосъстояние за всеки човек. Предлагането на все по-многобройни и сложни финансови продукти, възникването на нови рискове за потребителите на финансови услуги, бързото развитие на финансовия сектор, увеличаването на броя и видовете потребители на финансови услуги и институции обуславя необходимостта от повишаването на финансовата грамотност и финансовото образование във всички сектори на обществото", смятат от Министерството на финансите.
Експертите допълват, че ефектите от настоящата пандемия също потвърждават необходимостта от по-добро и по-ефективно управление на личните финанси.
"Тя задълбочи уязвимостта на много от групите в обществото, но също така създаде и нови финансово уязвими групи, като например хората на свободна практика, чиито доходи чувствително намаляха по време на пандемията", смятат финансистите. Според тях подобряването на финансовата грамотност е добър и ефективен инструмент за управление на кризи.
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}