Най-малко за отопление плащат хората, които се отопляват на дърва и въглища, както и присъединените към топлофикациите и газоснабдителната мрежа. Това каза Иванка Диловска от Института за енергиен мениджмънт, който направи изследване по темата пред БНР. Тя уточни, че сметките зависят и от много други фактори.

Повече от половината българи се греят на дърва и въглища, а този начин на отопление причинява 80 на сто от замърсяването с фини прахови частици.

"Домакинствата, които отговарят на изискванията за социална помощ и които ще бъдат подпомагани, за да се отопляват с твърди горива, са 68 процента от всичките, които са подали заявления за подпомагане. Тоест с тези помощи държавата ще подпомага горенето и замърсяването на въздуха с твърди горива за отопление и това би трябвало да бъде по някакъв начин преоценено и редуцирано", каза Диловска.      

Според изследването най-евтино е отопляването с термопомпи, без обаче да се отчита първоначалната инвестиция.

"Термопомпите са технология, която извлича топлина от външната среда - въздух, вода или земя, и тази температура се използва за отопление на помещения. Бихме могли да ги наречем крадци на топлина. Те използват температурата на външната среда и я въвеждат в нашия дом. Те имат високи коефициенти на ефективност и при това положение сметките ни биха били 3 пъти по-ниски, отколкото ако използваме един обикновен електрически радиатор", посочи експертът.

Втората част на изследването обаче е за това - дали спестяванията от сметките са достатъчни, за да покрият първоначалната инвестиция и домакинството да излезе на печалба в края на експлоатационния период на уреда. Тук резултатите за термопомпите не са така добри, каза Диловска.

"Цените на модерните термопомпи са прекалено високи, за да се получи положителна рекапитулация. Колкото е по-скъп такъв уред, толкова е по-ефективен".

Най-скъпият вариант на отопление е с течно гориво, следва електричеството, посочи Диловска. По думите ѝ в средата на класацията са централизираните системи за отопление.