Американските находища на шистов добив са застрашени от изчерпване
Според Goehring & Rozencwajg LLC само по-високите цени няма да са достатъчни, за да се противодейства на геоложките реалности, а ситуацията е сравнима с петролната криза от 70-те години на миналия век
Само месец преди новоизбраният президент на САЩ Доналд Тръмп да започне втория си мандат в Овалния кабинет, цените на петрола се колебаят, което засилва усещането, че петролните пазари сякаш чакат той да встъпи в длъжност.
Още по темата
Тръмп многократно е обещавал, че ще накара производителите на шистов петрол да увеличат добива, дори това да означава риск от фалит за операторите. Не е ясно обаче как възнамерява да постигне това, тъй като американският петрол се добива от независими компании, а не от национална петролна компания. Миналия месец президентът на Upstream в Exxon Mobil (NYSE:XOM) Лиъм Малън отхвърли идеята, че американските производители драстично ще увеличат добива си под второто управление на Тръмп.
Амбициите за добив обаче могат да бъдат осуетени от още по-голямо предизвикателство - американските нефтени находища може би са към края на своя цикъл. В статия, озаглавена "Американският шистов пласт е на изчерпване", едно от най-популярните портали за енергийни новини Oilprice.com цитира компанията за фундаментални изследвания, специализирана в инвестиции в природни ресурси, Goehring & Rozencwajg LLC. Според нея добивът на шистов петрол в САЩ е в началото на продължителен спад, като главният виновник е изчерпването, а не пазарната динамика или регулаторният контрол. Анализаторите преди това прогнозираха, че експлозивният ръст на производството, предизвикан от шистовата революция в САЩ, ще се изравни в края на 2024 г. или началото на 2025 г.
Реалността обаче може да е по-лоша. Според данни на EIA добивът на шистов суров петрол достигна своя връх през ноември 2023 г. и оттогава е намалял с около 2%, докато добивът на шистов сух газ достигна своя връх през същия месец и оттогава е спаднал с 1% или 1 милиард кубически фута на ден. И положението ще се влоши, като моделът на Goehring & Rozencwajg прогнозира още по-стръмен спад в бъдеще.
Инвеститорите сравняват развиващата се ситуация с петролната криза от 70-те години на миналия век. Те припомнят, че президентът Никсън отговори на първата петролна криза на ОПЕК през 1973 г. с "Проекта за независимост" с цел да обърне спада в американския добив чрез дерегулация и ускоряване на издаването на разрешителни. Цените на петрола скочиха от 3,18 долара за барел през 1973 г. до 34 долара за барел през 1981 г., което доведе до бум в сондажната дейност. В резултат на това броят на нефтените сонди в САЩ скочи от 993 през 1973 г. до изумителните 4500 в края на 1981 г. За съжаление ръстът на сондажите не успя да се противопостави на естествения закон за изчерпване: до края на 1981 г. добивът на суров петрол в САЩ спадна до 8,5 милиона барела на ден, което е 15% спад от времето, когато Никсън стартира амбициозната си програма.
Анализаторите отбелязват, че добивът на суров петрол в САЩ достигна най-ниското си ниво от 5 милиона барела на ден през 2010 г., дори когато цените се задържаха около 100 долара за барел. Goehring & Rozencwajg наричат това явление "Парадоксът на изчерпване" и предупреждават, че само по-високите цени няма да са достатъчни, за да се противодейства на геоложките реалности. Анализаторите пцитират легендарния геолог на Shell Plc (NYSE:SHEL) Кинг Хъбърт:
"Всеки нефтен басейн е ограничен ресурс. Добивът на всяко нефтено и газово находище започва от нула, покачва се с увеличаване на добива и в крайна сметка достига горна граница, която представлява общия добиваем ресурс в басейна".
Влошавайки нещата, американските производители няма да имат стимул от високи цени под второто управление на Тръмп. Ново проучване на адвокатската кантора Haynes Boone LLC разкри, че банките се готвят цените на петрола да паднат под 60 долара за барел до средата на новия мандат на Тръмп.
Подобрено добиване на петрол
Въпреки това е все по-вероятно да се появят нови технологии, които да дадат тласък на добива на петрол и газ в САЩ, както хидравличното разбиване революционизира американския шистов добив преди две десетилетия. Ново проучване разкри, че инжектирането на почти изчерпани нефтени кладенци с CO2 може да удължи производителността им за десетилетия. Старши геоложкият съветник от Калгари Менуей Джао е провел проучване на AAPG Bulletin относно използването на CCS (улавяне и съхранение на въглерод) при подобрено добиване на петрол (EOR). Той е анализирал над 22 години данни за производството от нефтения басейн Weyburn Midale в Саскачеван, който от 2000 г. насам получава инжекции с въглероден диоксид, което го прави най-дългосрочният проект за EOR в света. Джао заключава, че басейнът би спрял да произвежда петрол до 2016 г. без инжектиране на CO2, но че "подобреното добиване на петрол може да удължи живота на басейна с 39 или дори 84 години". Макар Джао да признава, че се е фокусирал върху конкретен проект в Канада, той казва, че очаква да види "подобни резултати" за мащабни CCS проекти по целия свят.
Твърденията на Джао може да не са преувеличени. Проектът Denver Unit CO2 EOR в нефтеното находище Wasson доведе до почти седемкратно увеличение на добива на суров петрол след инжектиране на CO2.
Добивът на суров петрол в американските нефтени находища често се разделя на три различни фази: първично, вторично и третично (или подобрено) добиване. По време на фазата на първично добиване, гравитацията, естественото налягане на резервоара и техниките за изкуствено повдигане се използват за изтласкване на петрола в сондажа. Тази начална фаза обикновено извлича само около 10% от първоначалното количество петрол в резервоара (OOIP).
Техниките за вторично добиване се използват за удължаване на продуктивния живот на находището, обикновено чрез инжектиране на вода или газ, за да се измести петролът и да се изтласка към сондаж за добив, което обикновено води до извличане на 20 до 40% от OOIP.
Голяма част от леснодобиваемия петрол обаче вече е извлечен от американските нефтени находища, което принуждава производителите да се обърнат към различни техники за третично, или подобрено добиване на петрол (EOR). Технологиите за EOR предлагат перспективи за евентуално производство на 30 до 60% или повече от OOIP на резервоара.
Три основни категории EOR са се оказали търговски успешни: инжектиране на газ, инжектиране на химикали и термично добиване. Инжектирането на газ е най-разпространената технология за EOR в Съединените щати, като представлява почти 60% от производството на EOR в страната. При инжектирането на газ се използват газове като CO2, природен газ или азот, които се разширяват в резервоара, за да изтласкат допълнителен петрол към сондаж за добив, докато други газове се разтварят в петрола и спомагат за понижаване на вискозитета му и подобряване на дебита му. Инжектирането на CO2 се използва успешно в целия Пермски басейн в Западен Тексас и източен Ню Мексико, както и в Канзас, Мисисипи, Уайоминг, Оклахома, Колорадо, Юта, Монтана, Аляска и Пенсилвания.
Министерството на енергетиката на САЩ в момента проучва нови техники, които биха могли значително да подобрят икономическите показатели и да разширят приложението на инжектирането на CO2 към по-широка група резервоари. Министерството на енергетиката на САЩ изчислява, че EOR от следващо поколение с CO2 има потенциал да произведе над 60 милиарда барела петрол, които иначе биха останали хванати в скалите. Ще са необходими около 13 години, за да могат американските производители да изпомпват този обем петрол при сегашния темп от ~13 милиона барела на ден.