В Албания малки ръце възможно най-бързо опаковат консервите с аншоа, които ще стигнат до масите в Италия и Испания. По времето на пандемията от новия коронавирус износът им към двете европейски страни, които са най-силно засегнати в Европа от Ковид-19, просто хвърчи нагоре.

Този сектор е един от много малкото, които остават над водата при настъпилия икономически застой, предизвикан от драконовските мерки, взети от Албания срещу бича, причинил смъртта на над 52 000 души по света.

По адриатическото крайбрежие, в промишленото пристанище Дурас, който е вторият по големина град в Албания, петдесетина жени със сини шапки на главата и маски, покриващи устата, пакетират осолената аншоа в малка фабрика за рибни консерви.

В голяма бяла зала, блестяща от чистота, която прилича на операционна зала, те измиват рибите, които преди това са били осолявани в продължение на четири месеца, подсушават ги и ги подготвят за поставянето им в консерви или буркани.

Преди коронавируса те са били 130, но сега броят им е по-малък заради задължителното разстояние, което трябва да ги дели. Въпреки това те трябва да произвежда повече и за по-кратко време, ограничено от вечерния час.

Защото апетитът към аншоата е нараснал с 30 на сто. Преди пандемията Нетуно (Nettuno) е изнасяла месечно над 25 000 килограма консерви в Италия и Испания. Днес търсенето е достигнало 34 000 килограма месечно, разказва пред АФП Орландо Салваторе, италианският собственик на това предприятие, което е сред десетината от сектора.

Този засилен интерес на потребители към аншоата се обяснява с изолацията на италианските и испанските домакинства, лишени от ресторанти. И в двете страни аншоата е много ценена и участва в приготвянето на редица ястия.

Хората започват да си правят пица у дома, а това увеличава много продажбите, допълва Салваторе.

Той е силно обезпокоен за семейството си, което живее в Италия близо до Палермо, Сицилия, но през май планира да открие още един завод в Албания и той ще може да произвежда двойно повече консерви.

Работниците пък се чувстват облекчени, че все още имат работа, след като мнозина албанци изгубиха препитанието си заради закриването на над 30 000 предприятия в страната.

Превод БТА