Екперт: 2019 г. тежка за зърнопроизводителите заради климата
В Добруджа, житницата на България, тази година средният добив от около 400 кг/ дка няма да удовлетвори стопаните
Настоящата 2019 г. е едновременно тежка за зърнопроизводството година по отношение на климатичните условия и пъстра, от друга страна. Това коментира в интервю за БТА председателят на Националната асоциация на зърнопроизводителите в България Костадин Костадинов. Според него обаче в Добруджа, житницата на България, тази година средният добив от около 400 кг/ дка няма да удовлетвори стопаните и няма да покрие разходите им.
Резултатите като цяло са относително добри, като качеството също е добро, обобщава ситуацията Костадинов.
Следва пълният текст на интервюто:
Въпрос: Жътвата на есенниците е на финала. Каква е оценката на бранша за тазгодишната реколта?
Отговор: Настоящата 2019 г. е едновременно тежка за зърнопроизводството година по отношение на климатичните условия и пъстра, от друга страна. Точно когато зърното се изхранваше, паднаха проливните дъждове и на практика не остана какво производителите да жънат.
В Добруджа например добивите започват от 300 кг на декар, което не е присъщо за района. Мога да ви покажа в момента царевица в района на Шабла, Крапец, която е висока 70-80 см и е суха. Там няма валежи на фона на това, което става в цялата страна и затова казвам, че обстановката е пъстра.
Въпрос: Да, но според оперативни данни на земеделското министерство реколтата от пшеница през тази година може да се окаже най-добрата от началото на това десетилетие и да достигне 6 млн. тона. Откъде ще дойде този добив, щом в житницата на България добивите са толкова ниски?
Отговор: Картината е различна. Около 600 кг/дка са добивите в района на Балчик, например, в другия район, покрай морето, той е средно около 300 - 400 кг/дка.
Резултатите като цяло обаче от жътвата на есенниците са относително добри, като качеството също е добро.
Въпрос: В Добруджа, обаче, тази година зърнопроизводителите няма да са доволни?
Отговор: Това, което тази година ни притеснява, са изкупните цени. Пазар на хлебна пшеница реално отсъства, като цена, и тези резултати няма да удовлетворят колегите, защото при среден добив около 400 кг/дка в Добруджа по 30 ст./кг, получаваш общ приход - 120 лева. При разходи 230 - загубата е 110 лева.
Въпрос: Каква е картината при останалите есенници - ечемик, ръж? Последните оперативни данни сочат освен при пшеницата, ръст и при продукцията от ечемик. Според експерти от аграрното министерство това се дължи на комбинация от изпреварващ темп на прибиране на реколтата от двете култури и повишение на средните добиви.
Отговор: Истината е такава - където имаше дъжд, има и добри резултати, където нямаше - те не са така добри.
Тази година наистина трябва да отбележим беше благоприятна за ечемика, добивите са много добри. Оттук нататък не знам какъв е пазарът. Защото като стигнем едно и отиваме в другата крайност. Договорите обикновено са за определени количества, сключени през предната година и при по-голямо, макар и с малко, количество на следващата, и пазар и цена започват да се сриват.
Производството на ръж по принцип е много малко в България. Производството на маслодайна рапица, ръж и тритикале тази година е с до 30 на сто по-малко от миналогодишното. Причините за това са в намалението на реколтираните площи, а при ръжта и тритикалето са отчетени и по-ниски средни добиви от декар.
Въпрос: А как стоят нещата при пролетните култури. Има добра прогноза за царевицата, споделяте ли я?
Отговор: Категорично, да. Към момента има дъждове, посевите са в добро състояние. Стопаните, на които пшеницата не беше в добро състояние, се надяват тази загуба да се компенсира от слънчогледа и царевицата.
Въпрос: В Добруджа все повече се увеличават лавандуловите полета. Етерично-маслената култура, която беше запазена марка за Подбалкана, превзема все повече площи в равнината. Какви добиви от тази култура ще има и ще запазим ли имиджа си на лидер в това производство?
Отговор: Над 70 000 дка са насажденията в Добруджа с лавандула. За цялата страна има ръст на площите с около 30 на сто и лилавата култура се отглежда на 170 000 дка. Това бе една ниша за малките производители през годините. През последните години обаче се получи добър финансов резултат от производството и се насяха много декари.
Личното ми мнение обаче е, че нещо, което "избухва", то логично е последвано от спад. Този кръговрат е валиден за всичко в производството, едни култури излизат, други влизат в цикличност. С лавандулата в момента нещата стоят добре и тя има бъдеще, но само, ако има и пазар.
Пак ще кажа личното си мнение за лавандулата - много площи, голямо продоволство, но няма реализация на продукта. Вторичният продукт, маслото, което произвеждаме, и на което сме наистина световен производител, ние го продаваме на външен производител, а той изготвя и продава готовия продукт. Всички знаем - принадената стойност при преработен продукт е съвсем друга спрямо основната суровина.
Въпрос: Защо според Вас допускаме това, каква е причината, липса на технология, машини или друг ресурс?
Отговор: Много хора участваха по програми за маслобойни за изваряване на лавандулата, но от там нататък не видяхме предприятие за преработка. Всяко подобно предприятие увеличава размера на пазара, то е една алтернатива на външния пазар. В тази обстановка при един трус на външните пазари, ще си държим маслото тук, докато се оправят нещата.
Въпрос: Миналата седмица започна дебатът по Общата селскостопанска политика /ОСП/ 2021-2027 г. с бранша. От него стана ясно, че новата ОСП цели обединяване на Първи и Втори стълб в един общ Стратегически план. Той ще има за цел да гарантира синхрон между директните плащания и развитието на селските райони. Вие за какво ще настоявате?
Отговор: Приветствам инициативата на МЗХГ за създаването на Координационна група, която да събира и анализира предложенията. Най-основното сега е да изготвим стратегическите планове и да наложим сами специфичните климатични и екологични особености на нашето земеделие и оттам нататък да се решава. Защото заплащането ще бъде на база задължителни условия, а не както досега задължителни и доброволни. Въпросът е тези условия да са специфични за страната ни, а не както ни го наложат някои страни като Белгия, например по отношение на полезащитните пояси.
В настоящия програмен период, освен директните плащания, зърнопроизводството нямаше никакво подпомагане. Няма нито един зърнопроизводител, който да е спечелил проект за машини. Нашите машини са от преди 5 години, но по някакъв начин се стремим да ги подновяваме. За следващия програмен период на ОСП 2021-2027 г. настояваме за поне малко помощ в това отношение. Защото през годините се изградиха доста пазарни структури, не казвам на 100 процента, които обаче работят, единствени са по селата и създават работни места. Подпомагането не ги интересува толкова, колкото другите сектори, но, за да сме адекватни на европейския пазар, защото вносът от Украйна е 1 млн. тона и това срива цените, помощ е необходима.
В последните години нашите разходи доста се повишиха, от една страна, заради цените на горива и семена, и от друга - заради загубите от влошените климатични условия. Така че един конкурентноспособен сектор, който се развива, който те носи на гърба си, не е добре да го сриваш.
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}