Аз съм самоук предприемач, развил интуиция и усет към хора и бизнес възможности

Снимка; Светослав Ханджийски

Аз съм самоук предприемач, развил интуиция и усет към хора и бизнес възможности

HR Guest представя Катя Димитрова

07:29 | 25 август 2022

| Автор: Бисер Кунчев

0 6140 Снимка; Светослав Ханджийски

"Каквото и да си говорим, живеем в консуматорско време и финансовата страна е важна. Много проучвания сочат, че възможностите за развитие са преди възнаграждението като фактор за избор на нова работа, но заплащането почти винаги е в топ 3. То се коментира по подразбиране, въпросът е какви сигнали дава кандидатът за желанието си за развитие, за хъса да допринася за бизнеса", споделя Катя Димитрова, която е и следващият гост на Бисер Кунчев в рубриката "HR Guest".

HR Guest

Коя е тя?

Катя Димитрова

Основател и управляващ партньор на комуникационната група Interpartners,

CEO на агенция за PR и корпоративни комуникации InterImage

Катя Димитрова е съосновател и управляващ партньор на Интерпартнерс (www.interpartners.bg): водеща независима комуникационна група с три собствени бранда - Интерпартнерс (креативна и дигитална агенция), ИнтерИмидж (www.interimage.bg) (корпоративни комуникации и Employer Branding), Медиа Кемп (медиа стратегии и нестандартни рекламни формати). Групата работи у нас и на още 8 пазара в региона със собствена партньорска мрежа SEEnthesis (www.seenthesis.com) . През 2022 компанията отбелязва своята 30 годишнина и е единствената българска комуникационна група с толкова дългогодишен пазарен успех.

Катя е консултант на редица международни компании и публични институции в сферата на изграждане на работодателска марка и развитие на таланти, нейна лична мисия е да развива млади хора и да ги стимулира да се развиват кариерно в България. Щастливо омъжена, има син и дъщеря студенти.

Има ли неудобни и задължителни въпроси по време на интервю и каква продължителност е критерии за проявен интерес към кандидата?

Интервюто за работа трябва да бъде делови и личностен диалог. Това е двустранен процес - отминаха времената, в които работодателят избира, а кандидатът е в позиция да се стреми да се представи във възможно най-изгодна светлина, за да получи позицията. Живеем динамично и в едно интервю всяка от страните е в позиция да направи своя преценка дали това, което предлага другата страна й пасва и дали между тях има "химия". Извън стандартните HR похвати / въпросници и тестове, специфични за сферата или позицията, интервюто трябва да бъде честно и открито - това улеснява бъдещото партньорство, снема от страните товара да "влизат в роля" или да си стиснат ръцете краткосрочно и да разминат очакванията си. В този смисъл - няма неудобни въпроси. Дори на прима виста интервюиращ и интервюиран да не се припознават като интересни, разговорът следва да продължи, да навлезе в дълбочина и винаги има шанс в открит диалог първоначалното впечатление да се промени и кандидатът да разкрие неочаквани свои качества или таланти. Не е сериозно този тип разговори да бъдат по-кратки от 30 минути, за мен често и това е недостатъчно, но за запознанство е ефективно и работещо.

Вижте всички актуални обяви за стаж:
https://www.idealcandidate.bg/stajove

Кои са най-ценните съвети, които бихте дали на човек, който отива на интервю? Възможен ли е според вас подход, в който изпращате онлайн съветите си към кандидатите предварително за най-важното и през време на самото интервю да видите как се е подготвил наистина?

Бих го/я посъветвала да бъде открит, да бъде себе си, да бъде реалист спрямо изискванията на позицията и дори да няма опит в дадена сфера, но да има ентусиазъм и хъс да навлезе бързо - да сподели това и то може да бъде оценено. В днешно време компаниите залагат много на личностния профил на хората от екипа, важно е те да бъдат подбрани така, че да пасват на корпоративната култура, на ДНК-то на бизнеса - след което работодателят предоставя възможност за бързо наваксване на недостатчен опит чрез вътрешнокорпоративни обучения.

Да задава въпроси - всичко, което го интересува, за да си изгради реалистични очаквания. А и въпросите винаги правят добро впечатление, както и споделянето на очаквания или изисквания. Когато човек знае стойността на това, което предлага - работодателят уважава и неговите изисквания.

Не бих споделила препоръки за интервю предварително - това отнема от неподправеността на разговора, от възможността да се създаде впечатление за личността "без подправки" - а това е важно.

Колко важно е първото впечатление, когато видите един кандидат, още преди да сте задали въпроси и какви кандидати предпочитате: по-настъпателни или по-спокойни в подхода? Как отчитате фактора моментно Ваше и на кандидата настроение и как това се отразява в процеса на водене на интервю и изводите от него?

Работя с хора вече 28 години и съм се научила да вярвам на първото си впечатление. При мен то почти винаги се оказва най-вярно, с времето, опита и зрелостта човек изгражда и интуиция към хората. Когато стартирах, една забележителна дама /понастоящем executive seach експерт/ ми каза "Работата с хора и изграждането на екип са най-сложното нещо в бизнеса" - към днешна дата смятам, че освен най-сложното, те са най-важното. Хората са основен капитал за бизнеса, и както резултатите, така и репутацията на компаниите са функция от екипа.

Не всеки владее изкуството да остане спокоен, а и вълнението от нов контакт, интервю или желана позиция е нещо нормално. Не считам за недостатък ако човекът, когото интервюирам, е притеснен. Не ми допада и когато е прекалено настъпателен - всяка страна трябва да води разговора със зачитане на отсрещната и уважение на това, което тя предлага, независимо дали съвпада с това, което той/тя търси.

Кое е надделявало досега в опита Ви при избор на кандидат - възнаграждението или желанието за развитие в компанията? Бихте ли назначили кандидат, ако не отговаря на много от условията ви, но виждате сериозен потенциал да навакса и развие липсващото?

Каквото и да си говорим, живеем в консуматорско време и финансовата страна е важна. Много проучвания сочат, че възможностите за развитие са преди възнаграждението като фактор за избор на нова работа, но заплащането почти винаги е в топ 3. То се коментира по подразбиране, въпросът е какви сигнали дава кандидатът за желанието си за развитие, за хъса да допринася за бизнеса. Винаги ми прави впечатление дали кандидатът се е поинтересувал за компанията, за която кандидатства, преди да дойде на интервю - това показва заинтересованост и уважение или пък точно обратното. Ако отговорът на въпроса "Какво знаете или сте чували за нас" е "Разкажете ми" J - имам едно наум. Ако пък виждам, че човекът си е "написал домашното" за нас и бизнеса - бих му дала шанс ако виждам ентусиазъм и желание за развитие дори да има по-малко опит.

Как изглежда идеалният кандидат за работа във вашите очи и разбирания? Кои са трите най-ценни качества, които биха ви впечатлили? В какви корпоративни ценности възпитавате служителите си?

Живеем в динамично време и качествата на "идеалния кандидат" също търпят промяна. Много ценя любознателността, отвореността към новото, търсенето, позитивното мислене, ако щете усмивката и ведрото отношение към хора и работа.

Бързината на реакция, схватливостта и умението за слушане са също много важни.

В групата ни възпитаваме култура на позитивно мислене /дори я наричаме "култура на усмивката"/, подкрепа, намиране на решения. Не си поставяме спирачки, не казваме "Не може или няма решение", а отворено търсим такова, дори на прима виста да изглежда невъзможно.

Харесва ни да правим клиентите си щастливи, да постигаме резултати за тях, дори ние да останем "зад завесата", а да постаним клиента и неговия бизнес в светлината на прожекторите. Това е специфика на нашата работа и вярвам, че на това се дължат и нашият успех и добра репутация.

Какви са впечатленията Ви от стажантските програми във вашата компания? Успявате ли да откриете достатъчно таланти, които да направят първите си кариерни крачки в нея? Какво мислите за новата вълна младежи, които идват от университетите?

Поддържаме целогодишна, платена стажантска програма "Creative Brain Games". Вярваме в принципа "предай нататък" знание и опит - имаме няколко човека в групата, които са останали и са се развили след като са стартирали като стажанти. Това е особено ценно, защото са изградени по "наш модел", с нашия стил и принципи на работа. Те учат от нас, но и ние от тях - има много будни млади хора, с нестандартно мислене и свежи идеи. Винаги ги слушаме, стимулираме да споделят, дори да нямат опит. Вярвам в потенциала на младите хора у нас. Тези, които искат да се развиват, вече намират страхотни възможности и в България. Заминаването в чужбина не непременно ще остане модерно - много по-удовлетворяващо е да останеш и допринесеш за успеха на даден бизнес тук. България става хъб за много глобални бизнеси - изнесени услуги с добавена стойност - и това поставя българския интелектуален потенциал категорично на картата и той се оценява високо - и личностно, и като заплащане.

Разкажете ни с няколко думи най-важните акценти от Вашите първи стъпки в кариерата. Ако се върнете назад във времето бихте ли променили нещо? Кой е най-важният момент, който предопределя Вашата кариера?

Моят път в масовите комуникации започна случайно - превеждах от английски по време на снимките на един от първите ТВ клипове, заснет у нас /94-а година!/. Атмосферата ме очарова - творческа, цветна, изглеждаше ми сякаш екипът не просто работи, а се забавлява. Скоро след това получих предложение да постъпя в агенцията, а не след дълго компанията се изправи пред трансформация - тогавашните собственици стартираха друг бранд и дадоха шанс на мен и още една млада дама /и двете тогава на по 22 - 23 години/ да продължим започнатото от тях и да го превърнем в собствен бизнес. Тогава думата "предприемач" не беше позната, никога не съм се определяла като такъв, преди да се гмурна във водите на собствен бизнес. В началото някак работехме на принципа "Не знаеха, че е невъзможно и затова го направиха" - късметът на начинаещия, времената също бяха други. Много по-нерегламентирани, беше и въпрос на късмет. Развихме се и израснахме заедно с пазара, постепенно обстоятелствата се стекоха така, че придобих бизнеса. Като мениджър и лидер на екип съм се учила "в крачка", на принципа на опита и грешката, аз съм самоук предприемач - но това ми е дало много, а годините опит постепенно ми донесоха увереност и развиха интуиция и усет към хора, бизнес възможности, нови ниши. Може би затова винаги смятам, че има какво още да науча, уча ежедневно - от по-опитни или по-млади от мен, от децата ми... Ако спреш да се развиваш, отпадаш от състезанието, а то винаги ме въодушевява - в нашата компания не се плашим от конкурси, напротив, убедени сме, че ще дадем най-доброто от себе си и шансът ни да бъдем по-добри от останалите е много голям. Може да звучи като клише, но вярва, че най-интересното в моя професионален път тепърва предстои.

В годината на нашия 30 годишен юбилей вече сме група с три собствени бранда, всеки със свой фокус в сферата на рекламата, ПР-а и корпоративните комуникации; тази година придобихме компания от нашия сектор и в момента предизвикателството да поемем и "привържем" новото портфолио клиенти към нас ни зарежда с ентусиазъм, но и ни носи много удовлетворение.

Не съм се замисляла дали бих променила нещо в професионалния ми път дотук...може би за известно време съм била по-плаха и притеснителна, а може би просто това се преодолява по естествен начин, с опита. Гледам с усмивка и очакване напред, нашата сфера се променя много динамично, докато се обърнем, вече е утре!

Промениха ли се критериите ви за оценка на работата на настоящи и бъдещи служители в условията на Ковид? Какви политики водите за стиковане на колектива и позитивна работна атмосфера?

Пандемията изправи всички ни пред неподозирани предизвикателства. Още по-важни в новата, хибридна работна реалност, са позитивното мислене, бързината и гъвкавостта, стремежът и желанието за екипност. В карантина екипът ни реагира бързо и гъвкаво за да остане заедно и запази спойката помежду ни - в периода на пълна изолация се виждахме редовно онлайн, винаги с включени камери, "срещахме" се не само по работни въпроси - организирахме неформални онлайн сесии с разкази за пътувания на членове от екипа, с пиене на коктейли пред камера J, дори с пеене и танцуване онлайн. Правехме семинари, обучения, поддържахме усещането за заедност и за развитие. Споделяхме цели, поддържахме пълна прозрачност за предизвикателствата и възможните решения, всеки имаше възможността да направи предложение и то да бъде прието и приложено. В пандемията не съкратихме нито един член на нашия екип, напротив, имаме и нови попълнения.

Кой работен модел предпочита вашата компания - работа в офис, в домашни условия или в зависимост от ангажиментите на всеки един? Очаквате ли след 2-3 години стандартното работно място да изглежда по различен начин?

Работните пространства вече са различни. От стаи с работни бюра, офисите се трансформираха в средище, място за общуване, родиха се флекс офиси, сервизирани офиси, ново поколение коуъркинг пространства. За агенция като нашата креативното и приветливо офис пространство, в което хората работят, но и се забавляват и им е приятно, е особено важно за творческите идеи, за ефективността на процеса на работа. За момента запазихме хибриден модел на работа на две смени - хората от екипа имат възможност за седмица в офис, седмица работа от дистанция, което им носи баланс между работа и лично време. Вярвам, че за всеки бизнес общуването е важно, то е в центъра на корпоративния дух и култура, трудно ми е да приема изцяло отдалечения модел на работа - хората сме изтъкани от емоции, а те не са пълноценни, когато са онлайн. Не ми се иска да вярвам , че технологиите ще изместят чисто човешкото общуване - хуморът, закачката и усмивката, разменени с колегата на съседното бюро, са огромна част от усещането, което една комапания създава за себе си.

ИЗБРАНО