Аз съм самоук предприемач, развил интуиция и усет към хора и бизнес възможности
HR Guest представя Катя Димитрова
"Каквото и да си говорим, живеем в консуматорско време и финансовата страна е важна. Много проучвания сочат, че възможностите за развитие са преди възнаграждението като фактор за избор на нова работа, но заплащането почти винаги е в топ 3. То се коментира по подразбиране, въпросът е какви сигнали дава кандидатът за желанието си за развитие, за хъса да допринася за бизнеса", споделя Катя Димитрова, която е и следващият гост на Бисер Кунчев в рубриката "HR Guest".
Коя е тя?
Катя Димитрова
Основател и управляващ партньор на комуникационната група Interpartners,
CEO на агенция за PR и корпоративни комуникации InterImage
Катя Димитрова е съосновател и управляващ партньор на Интерпартнерс (www.interpartners.bg): водеща независима комуникационна група с три собствени бранда - Интерпартнерс (креативна и дигитална агенция), ИнтерИмидж (www.interimage.bg) (корпоративни комуникации и Employer Branding), Медиа Кемп (медиа стратегии и нестандартни рекламни формати). Групата работи у нас и на още 8 пазара в региона със собствена партньорска мрежа SEEnthesis (www.seenthesis.com) . През 2022 компанията отбелязва своята 30 годишнина и е единствената българска комуникационна група с толкова дългогодишен пазарен успех.
Катя е консултант на редица международни компании и публични институции в сферата на изграждане на работодателска марка и развитие на таланти, нейна лична мисия е да развива млади хора и да ги стимулира да се развиват кариерно в България. Щастливо омъжена, има син и дъщеря студенти.
Интервюто за работа трябва да бъде делови и личностен диалог. Това е двустранен процес - отминаха времената, в които работодателят избира, а кандидатът е в позиция да се стреми да се представи във възможно най-изгодна светлина, за да получи позицията. Живеем динамично и в едно интервю всяка от страните е в позиция да направи своя преценка дали това, което предлага другата страна й пасва и дали между тях има "химия". Извън стандартните HR похвати / въпросници и тестове, специфични за сферата или позицията, интервюто трябва да бъде честно и открито - това улеснява бъдещото партньорство, снема от страните товара да "влизат в роля" или да си стиснат ръцете краткосрочно и да разминат очакванията си. В този смисъл - няма неудобни въпроси. Дори на прима виста интервюиращ и интервюиран да не се припознават като интересни, разговорът следва да продължи, да навлезе в дълбочина и винаги има шанс в открит диалог първоначалното впечатление да се промени и кандидатът да разкрие неочаквани свои качества или таланти. Не е сериозно този тип разговори да бъдат по-кратки от 30 минути, за мен често и това е недостатъчно, но за запознанство е ефективно и работещо.
Бих го/я посъветвала да бъде открит, да бъде себе си, да бъде реалист спрямо изискванията на позицията и дори да няма опит в дадена сфера, но да има ентусиазъм и хъс да навлезе бързо - да сподели това и то може да бъде оценено. В днешно време компаниите залагат много на личностния профил на хората от екипа, важно е те да бъдат подбрани така, че да пасват на корпоративната култура, на ДНК-то на бизнеса - след което работодателят предоставя възможност за бързо наваксване на недостатчен опит чрез вътрешнокорпоративни обучения.
Да задава въпроси - всичко, което го интересува, за да си изгради реалистични очаквания. А и въпросите винаги правят добро впечатление, както и споделянето на очаквания или изисквания. Когато човек знае стойността на това, което предлага - работодателят уважава и неговите изисквания.
Не бих споделила препоръки за интервю предварително - това отнема от неподправеността на разговора, от възможността да се създаде впечатление за личността "без подправки" - а това е важно.
Работя с хора вече 28 години и съм се научила да вярвам на първото си впечатление. При мен то почти винаги се оказва най-вярно, с времето, опита и зрелостта човек изгражда и интуиция към хората. Когато стартирах, една забележителна дама /понастоящем executive seach експерт/ ми каза "Работата с хора и изграждането на екип са най-сложното нещо в бизнеса" - към днешна дата смятам, че освен най-сложното, те са най-важното. Хората са основен капитал за бизнеса, и както резултатите, така и репутацията на компаниите са функция от екипа.
Не всеки владее изкуството да остане спокоен, а и вълнението от нов контакт, интервю или желана позиция е нещо нормално. Не считам за недостатък ако човекът, когото интервюирам, е притеснен. Не ми допада и когато е прекалено настъпателен - всяка страна трябва да води разговора със зачитане на отсрещната и уважение на това, което тя предлага, независимо дали съвпада с това, което той/тя търси.
Каквото и да си говорим, живеем в консуматорско време и финансовата страна е важна. Много проучвания сочат, че възможностите за развитие са преди възнаграждението като фактор за избор на нова работа, но заплащането почти винаги е в топ 3. То се коментира по подразбиране, въпросът е какви сигнали дава кандидатът за желанието си за развитие, за хъса да допринася за бизнеса. Винаги ми прави впечатление дали кандидатът се е поинтересувал за компанията, за която кандидатства, преди да дойде на интервю - това показва заинтересованост и уважение или пък точно обратното. Ако отговорът на въпроса "Какво знаете или сте чували за нас" е "Разкажете ми" J - имам едно наум. Ако пък виждам, че човекът си е "написал домашното" за нас и бизнеса - бих му дала шанс ако виждам ентусиазъм и желание за развитие дори да има по-малко опит.
Живеем в динамично време и качествата на "идеалния кандидат" също търпят промяна. Много ценя любознателността, отвореността към новото, търсенето, позитивното мислене, ако щете усмивката и ведрото отношение към хора и работа.
Бързината на реакция, схватливостта и умението за слушане са също много важни.
В групата ни възпитаваме култура на позитивно мислене /дори я наричаме "култура на усмивката"/, подкрепа, намиране на решения. Не си поставяме спирачки, не казваме "Не може или няма решение", а отворено търсим такова, дори на прима виста да изглежда невъзможно.
Харесва ни да правим клиентите си щастливи, да постигаме резултати за тях, дори ние да останем "зад завесата", а да постаним клиента и неговия бизнес в светлината на прожекторите. Това е специфика на нашата работа и вярвам, че на това се дължат и нашият успех и добра репутация.
Поддържаме целогодишна, платена стажантска програма "Creative Brain Games". Вярваме в принципа "предай нататък" знание и опит - имаме няколко човека в групата, които са останали и са се развили след като са стартирали като стажанти. Това е особено ценно, защото са изградени по "наш модел", с нашия стил и принципи на работа. Те учат от нас, но и ние от тях - има много будни млади хора, с нестандартно мислене и свежи идеи. Винаги ги слушаме, стимулираме да споделят, дори да нямат опит. Вярвам в потенциала на младите хора у нас. Тези, които искат да се развиват, вече намират страхотни възможности и в България. Заминаването в чужбина не непременно ще остане модерно - много по-удовлетворяващо е да останеш и допринесеш за успеха на даден бизнес тук. България става хъб за много глобални бизнеси - изнесени услуги с добавена стойност - и това поставя българския интелектуален потенциал категорично на картата и той се оценява високо - и личностно, и като заплащане.
Моят път в масовите комуникации започна случайно - превеждах от английски по време на снимките на един от първите ТВ клипове, заснет у нас /94-а година!/. Атмосферата ме очарова - творческа, цветна, изглеждаше ми сякаш екипът не просто работи, а се забавлява. Скоро след това получих предложение да постъпя в агенцията, а не след дълго компанията се изправи пред трансформация - тогавашните собственици стартираха друг бранд и дадоха шанс на мен и още една млада дама /и двете тогава на по 22 - 23 години/ да продължим започнатото от тях и да го превърнем в собствен бизнес. Тогава думата "предприемач" не беше позната, никога не съм се определяла като такъв, преди да се гмурна във водите на собствен бизнес. В началото някак работехме на принципа "Не знаеха, че е невъзможно и затова го направиха" - късметът на начинаещия, времената също бяха други. Много по-нерегламентирани, беше и въпрос на късмет. Развихме се и израснахме заедно с пазара, постепенно обстоятелствата се стекоха така, че придобих бизнеса. Като мениджър и лидер на екип съм се учила "в крачка", на принципа на опита и грешката, аз съм самоук предприемач - но това ми е дало много, а годините опит постепенно ми донесоха увереност и развиха интуиция и усет към хора, бизнес възможности, нови ниши. Може би затова винаги смятам, че има какво още да науча, уча ежедневно - от по-опитни или по-млади от мен, от децата ми... Ако спреш да се развиваш, отпадаш от състезанието, а то винаги ме въодушевява - в нашата компания не се плашим от конкурси, напротив, убедени сме, че ще дадем най-доброто от себе си и шансът ни да бъдем по-добри от останалите е много голям. Може да звучи като клише, но вярва, че най-интересното в моя професионален път тепърва предстои.
В годината на нашия 30 годишен юбилей вече сме група с три собствени бранда, всеки със свой фокус в сферата на рекламата, ПР-а и корпоративните комуникации; тази година придобихме компания от нашия сектор и в момента предизвикателството да поемем и "привържем" новото портфолио клиенти към нас ни зарежда с ентусиазъм, но и ни носи много удовлетворение.
Не съм се замисляла дали бих променила нещо в професионалния ми път дотук...може би за известно време съм била по-плаха и притеснителна, а може би просто това се преодолява по естествен начин, с опита. Гледам с усмивка и очакване напред, нашата сфера се променя много динамично, докато се обърнем, вече е утре!
Пандемията изправи всички ни пред неподозирани предизвикателства. Още по-важни в новата, хибридна работна реалност, са позитивното мислене, бързината и гъвкавостта, стремежът и желанието за екипност. В карантина екипът ни реагира бързо и гъвкаво за да остане заедно и запази спойката помежду ни - в периода на пълна изолация се виждахме редовно онлайн, винаги с включени камери, "срещахме" се не само по работни въпроси - организирахме неформални онлайн сесии с разкази за пътувания на членове от екипа, с пиене на коктейли пред камера J, дори с пеене и танцуване онлайн. Правехме семинари, обучения, поддържахме усещането за заедност и за развитие. Споделяхме цели, поддържахме пълна прозрачност за предизвикателствата и възможните решения, всеки имаше възможността да направи предложение и то да бъде прието и приложено. В пандемията не съкратихме нито един член на нашия екип, напротив, имаме и нови попълнения.
Работните пространства вече са различни. От стаи с работни бюра, офисите се трансформираха в средище, място за общуване, родиха се флекс офиси, сервизирани офиси, ново поколение коуъркинг пространства. За агенция като нашата креативното и приветливо офис пространство, в което хората работят, но и се забавляват и им е приятно, е особено важно за творческите идеи, за ефективността на процеса на работа. За момента запазихме хибриден модел на работа на две смени - хората от екипа имат възможност за седмица в офис, седмица работа от дистанция, което им носи баланс между работа и лично време. Вярвам, че за всеки бизнес общуването е важно, то е в центъра на корпоративния дух и култура, трудно ми е да приема изцяло отдалечения модел на работа - хората сме изтъкани от емоции, а те не са пълноценни, когато са онлайн. Не ми се иска да вярвам , че технологиите ще изместят чисто човешкото общуване - хуморът, закачката и усмивката, разменени с колегата на съседното бюро, са огромна част от усещането, което една комапания създава за себе си.
НАЙ
Енергийният министър предупреди за възможност цената на тока за бита да поскъпне
Четиридневната работна седмица - от експеримент към реалност
Любомир Дацов: Може да се стигне до рязане на капиталови разходи, за да не влезем в свръхдефицит
Може ли развитието на изкуствения интелект да провали енергийния преход?
Енергийният министър предупреди за възможност цената на тока за бита да поскъпне
Четиридневната работна седмица - от експеримент към реалност
Любомир Дацов: Може да се стигне до рязане на капиталови разходи, за да не влезем в свръхдефицит
Може ли развитието на изкуствения интелект да провали енергийния преход?