Светът може да се сблъска с недостиг на литий, тъй като търсенето на метала се увеличава, а някои анализатори прогнозират, че това може да се случи още през 2025 г. Други обаче смятат, че този недостиг ще се появи в по-дълъг период от време, съобщи Си Ен Би Си.

BMI, изследователско звено на Fitch Solutions, е сред тези, които прогнозират дефицит в доставките на литий до 2025 г. В наскоро публикуван доклад BMI обяснява дефицита най-вече с това, че търсенето на литий в Китай надвишава предлагането.

"Очаква се среден годишен ръст от 20,4% за търсенето на литий в Китай само за електромобили за периода 2023-2032 г.", се посочва в доклада.

За разлика от това, предлагането на литий в Китай ще нарасне само с 6% за същия период, твърди BMI, като допълва, че този процент не може да задоволи дори една трета от прогнозираното търсене.

Китай е третият по големина производител на литий в света, който е неразделна част от батериите за електрически превозни средства.

През 2021 г. в света са произведени 540 000 метрични тона литий, а до 2030 г. Световният икономически форум прогнозира, че глобалното търсене ще достигне над 3 милиона метрични тона.

Глобалната верига за доставки на батерии може да се окаже отново в недостиг на литий към края на това десетилетие. Според прогнозите на S&P Global Commodity Insights продажбите на електрически превозни средства ще достигнат 13,8 милиона през 2023 г., но впоследствие ще продължат да растат до над 30 милиона до 2030 г.

"Ние по принцип смятаме, че ще има недостиг в литиевата индустрия. Разбира се, прогнозираме ръст на предлагането, но търсенето ще нараства с много по-бързи темпове", казва Корин Бланшар, директор на отдел "Литий и чисти технологии" в Deutsche Bank.

До края на 2025 г. Бланшар вижда "скромен дефицит" от около 40 000 до 60 000 тона еквивалент на литиев карбонат, но прогнозира по-широк дефицит, възлизащ на 768 000 тона до края на 2030 г.

Други анализатори не смятат, че дефицитът ще се появи толкова скоро, но все пак прогнозират недостиг до края на десетилетието.

Според оценките на Rystad Energy, макар че повече литиеви мини и проекти за проучване на минни находища биха могли да подкрепят нарастващото търсене, това би удължило периода на изчерпване само с още няколко години.

Според фирмата за енергийни проучвания стотици проекти за добив на литий в момента са в процес на проучване, но сложността на геологията и продължителният процес на издаване на разрешителни все още представляват предизвикателство.

По данни на Refinitiv в момента в света има само 101 литиеви мини.

Вицепрезидентът на Rystad Energy Сюзън Зоу оценява, че общото предлагане на литиеви мини ще се увеличи с 30% и 40% на годишна база през 2023 г. и съответно през 2024 г. и че миньорите ще продължат да разработват както съществуващи проекти, така проекти "на зелено" на фона на "глобалния тласък за електрифициране на транспорта".

Въпреки че това може да доведе до излишък на литий в световен мащаб през следващата година, недостигът може да започне да тормози веригите за доставки през 2028 г.

"През следващите няколко години, въпреки че предлагането на литий може да остане адекватно на световно ниво, регионалният дисбаланс в предлагането все още е неизбежен", допълва Зоу, като отбелязва, че регионалните капацитети за добив и преработка в САЩ и Европа може да не са в състояние да отговорят на търсенето на батерии за електрически превозни средства.

През ноември 2022 г. цените на литиевия карбонат скочиха до рекордно високите почти 600 000 юана за тон, което е повече от 12 пъти над цените от януари 2021 г.

Wood Mackenzie също прогнозира, че през следващите години на пазара на литий като цяло ще има излишък в предлагането. Продължаващият ръст на търсенето и много малкото проекти, които ще започнат производство в началото на 2030 г., обаче може да означават, че пазарът вероятно ще изпита още един дефицит в предлагането, казва Робин Грифин, вицепрезидент на консултантската компания за изследвания в областта на металите и минното дело.

"Основните рискове [вероятно] ще дойдат от забавянето на пускането в експлоатация на нови проекти и забавянето на издаването на разрешителни за нови активи", казва той.

Литиевите мини обикновено отнемат "10 години или повече" от първото откритие до пълноценната експлоатация на лития, заяви по електронната поща за Си Ен Би Си главният търговски директор на Piedmont Lithium, Остин Девъни.

"Вярваме, че в крайна сметка ще има достатъчно литий, за да се поддържат изискванията на електрификацията. Но в краткосрочен план очакваме да видим въздействието на ограниченията в предлагането върху цените на лития в продължение на много години, ако не и по-дълго", казва той.

Създаването на вериги за доставка на батерии за електрически автомобили, които заобикалят Китай, насърчава западните компании да правят това, което са избягвали - да преработват метали в Африка, писа неотдавна в. "Уолстрийт Джърнал". Западните ръководители са по-склонни да поемат рискове, включително лоша инфраструктура, недостиг на квалифицирана работна ръка и, на някои места, репутация на корупция. Те инвестират в предприятия в Танзания, Мавриций и Южна Африка. А експертите смятат, че размерът на инвестициите само ще се увеличава предвид очаквания бум в търсенето. Базираният в Лондон фонд Vision Blue инвестира в мина за графит в Мадагаскар и завод за кобалт в Замбия. "Да правиш бизнес в Африка не е толкова страшно, колкото много хора си мислят", казва търговският директор на ReElement Technologies Крис Мурман. Мурман казва, че компанията води разговори с четирима западни производители на автомобили, които се интересуват от придобиване на африкански литий.

Веригите за доставка на някои от редките метали, необходими за енергийния преход, стават все по-заплетени поради нарастващото напрежение между Запада и Китай, пише на свой ред в. "Файненшъл Таймс". Промяната също така превръща някои малки и исторически слабо развити страни в суровинни суперсили. На Демократична република Конго (ДРК) се падат 70 % от световното производство на кобалт. Тримата най-големи производители на никел - Индонезия, Филипините и Русия - заемат две трети от пазара. При лития трите най-големи производителя - Австралия, Чили и Китай - заемат над 90 % от пазара. Търсенето на тези метали само ще се увеличава през следващите години. До края на това десетилетие зараждащият се пазар на литий ще се утрои, докато предлагането на мед ще бъде в дефицит от 2,4 милиона тона. Много от развиващите се страни се опитват да получат повече пари, като организират преработката на суровини на своя територия. Някои от тях се опитват да контролират предлагането. Сега те имат възможност да си върнат контрола върху собствената си съдба. Само през последната година Зимбабве и Намибия забраниха износа на непреработен литий. Чили засили държавния контрол върху добива на литий. Вероятно скоро ще бъде трудно просто да се добива суровината и да се изпраща за преработка в друга държава. Сега държавите искат да организират и рециклирането. Пример за това е Индонезия, която е успяла да създаде металургична промишленост, както и заводи за батерии и няколко завода за електрически автомобили, пише "Файненшъл Таймс".

Преди десетилетие Министерството на отбраната на САЩ, позовавайки се на данни от геолози, оцени запасите от литий в Афганистан на 1 трилион долара. В своите политически справки Пентагонът нарича страната "литиева Саудитска Арабия". И сега талибаните се опитват да експлоатират тези огромни запаси, пише в. "Вашингтон Пост". В тази светлина Западът може да се откаже от опитите си да накара талибаните да променят възгледите си. А китайските компании сега се опитват да се възползват от ситуацията, да получат неочаквани печалби и да увеличат контрола на Пекин върху голяма част от световната верига за доставка на минерали за производството на електрически автомобили. Между 2021 и 2022 г. цената на лития се повиши около 8 пъти и в Афганистан започна истинска "златна треска". Стотици китайски предприемачи в областта на минното дело започнаха да идват в страната. Китайците наводниха хотелите на Кабул. Има дори случай, при който китайски бизнесмен е арестуван по подозрение, че е внесъл контрабандно 1000 тона литиева руда през Пакистан. Сега добивът на метали е спрян, защото талибанските лидери се опитват да си осигурят чуждестранна концесия.

А Китай е основният претендент. Но има един проблем - липсата на инфраструктура. Наблизо няма пътища, железопътни линии, заводи или електроцентрали. Но китайците не смятат това за сериозна пречка. Както казва Джоу Бо, експерт по международна сигурност в университета Синхуа: "Нито една от западните държави не може да се конкурира с китайците в изграждането на инфраструктура и преодоляването на трудностите."

Афганистанският министър на полезните изкопаеми и петрола Шахабуддин Делавар съобщава на изданието, че наскоро са го посетили представители на китайската компания Gochin. Те му представили проект на стойност 10 млрд. долара. Той включвал изграждането на завод за преработка на литиева руда и фабрика за батерии, реконструкция на изоставени планински пътища и създаването на десетки хиляди работни места. Правителството, каза той, ще разгледа всички предложения. И дори от американски компании, ако САЩ вдигнат санкциите. Търсенето на петрол намалява, каза той, докато търсенето на литий само расте. Експертите твърдят, че светът ще бъде изправен пред недостиг на литий до 2030 г., когато около 60% от всички автомобили в Китай, Европа и САЩ ще бъдат електрически.

Затова Китай се опитва да гарантира сигурността си. Китайските бизнесмени вече са започнали да се подготвят за пристигането на китайски инвеститори в добива на литий. Съсобственикът на първия стоманодобивен завод в страната е китайски гражданин. Той произвежда това, което може да бъде необходимо в бъдеще за литиевите проекти. Но Рафело Пантучи, експерт в Школата за международни изследвания в Сингапур, смята, че китайските инвестиции може да не дойдат достатъчно скоро. Той припомня, че през 2007 г. Афганистан е предоставил на China Metallurgical Group медна мина за 30 години, но досега е направено много малко за реализирането на проекта. Големите китайски компании все още са много предпазливи, а икономическите отношения между страните ще се определят от държавата, а не от бизнеса.