Шведската държавна минна компания Ел Ка А Бе (LKAB) съобщи, че е открила значителни находища на редкоземни минерали в района на Кируна, метали, които са от съществено значение за, наред с други приложения, производството на електрически превозни средства и вятърни турбини. След успешното проучване днес компанията съобщи за идентифицираните минерални ресурси от редкоземни метали, надхвърлящи един милион тона редкоземни оксиди, което е и най-голямото известно находище от този вид в Европа.

"Това е добра новина не само за LKAB, региона и шведския народ, но и за Европа и климата. Това е най-голямото известно находище на редкоземни елементи в нашата част на света и може да се превърне във важен градивен елемент за производството на критичните суровини, които са абсолютно необходими за зеления преход. Изправени сме пред проблем с доставките. Без мини не може да има електрически превозни средства", каза Ян Мострьом, президент и главен изпълнителен директор на LKAB, цитиран в съобщението на компанията.

Понастоящем в Европа не се добиват редкоземни минерали, като в същото време се очаква търсенето да нарасне драстично в резултат на електрификацията, което ще доведе до глобално недостиг, и това във време на нарастващо геополитическо напрежение, се казва в съобщението. Според оценката на Европейската комисия търсенето на редкоземни елементи за електрически автомобили и вятърни турбини, наред с другите приложения, се очаква да се увеличи повече от пет пъти до 2030 г. Днес Европа също е зависима от вноса на тези минерали, където Китай напълно доминира пазара - фактор, който увеличава уязвимостта на европейската индустрия.

"Електрификацията, самодостатъчността и независимостта на ЕС от Русия и Китай ще започнат в мината. Трябва да укрепим индустриалните вериги за създаване на стойност в Европа и да създадем реални възможности за електрификация на нашите общества. Политиката трябва да даде на индустрията условия да премине към екологично производство без изкопаеми горива. Тук шведската минна индустрия има какво да предложи. Нуждата от минерали за извършване на прехода е голяма", изтъкна министърът на енергетиката, бизнеса и промишлеността на Швеция Ебба Буш.

Дългият път до мината

В същото време пътят към евентуалния добив от находището е дълъг, като първата стъпка е кандидатстване за концесия за експлоатация на находището Per Geijer, за да може да се проучи допълнително в дълбочина и да се изследват условията за добив. Планът на компянията е през 2023 г. да може да кандидатства за концесия за експлоатация.

LKAB отбеляза, че вече е започнала да подготвя няколкокилометров дрейф на дълбочина около 700 метра в съществуващата мина Кируна към новото находище, за да може да го проучи в дълбочина и детайли.

Компанията подчерта, че все още не е напълно наясно с новооткритите залежи.

"Ние вече инвестираме сериозно, за да продължим напред и очакваме, че ще отнеме няколко години, за да проучим находището и условията за печеливш и устойчив добив. Изправени сме пред предизвикателства при използването на земята и нужните въздействия върху нея, за да създадем мина; въздействия, които ще трябва да бъдат анализирани, за да видим как да ги избегнем, минимизираме и компенсираме. Едва след това можем да продължим със заявление за екологична оценка и да кандидатстваме за разрешително", обясни Ян Мострьом.

Находището Per Geijer в съседство с мината за желязна руда в Кируна

Източник: LKAB

Съкращаване на административните процедури

"Ако погледнем към други дейности, за които е нужно издаване на разрешителни в нашата индустрия, смятаме, че ще минат поне 10-15 години, преди да можем действително да започнем да добиваме и да доставяме суровини на пазара. И става дума за Кируна, където LKAB добива руда повече от 130 години. Тук акцентът на Европейската комисия върху този въпрос, за осигуряване на достъп до критични материали и Законът за критичните суровини, по който Комисията работи сега, е от решаващо значение. Трябва да променим процесите на издаване на разрешителни, за да гарантираме увеличен добив на този вид суровини в Европа. Днес достъпът е решаващ рисков фактор както за конкурентоспособността на европейската промишленост, така и за климатичния преход", коментира Ян Мострьом.

Обещаващи резултати от текущите проучвания на LKAB в Кируна и Йеливаре бяха представени миналата пролет. Находището Per Geijer е в непосредствена близост до съществуващата в Кируна мина (най-голямата в света) за желязна руда. По-задълбочени проучвания показват увеличение от 400 милиона тона минерални ресурси с високо съдържание на желязо до над 500 милиона тона и че находището Per Geijer съдържа до седем пъти повече фосфор от рудните тела, които LKAB добива в Кируна днес. Фосфорът е един от трите хранителни елемента в минералните торове, необходими за производството на храни, и е в списъка на ЕС с критични минерали.

 LKAB произвежда 80 процента от желязната руда в Европа.