Публично-частното партньорство не е мръсна дума, а начин за привличане на частен капитал
"Увеличаване на инвестициите и финансовите инструменти за повишаване на конкурентоспособността на ЕС" дискутираха на "Green Transition Forum 5.0"
Привличането на частен капитал за реализирането на стратегически проекти има ключово значение за правителствата, които целят постигане на икономически растеж, базиран на устойчивост и иновации. Около тази теза се обединиха участниците в панела "Увеличаване на инвестициите и финансовите инструменти за повишаване на конкурентоспособността на ЕС" по време на петото издание на форума Green Transition Forum 5.0, който се провежда в София Ивент Център. Събитието е организирано от Green Transition Forum 5.0, Dir.bg и 3Е-news.net.
Всички снимки ВИЖТЕ ТУК >>
"Много дълги години в Европа живеехме в спокойствие, в мирни времена и може би приемахме това за даденост. Намираме се в повратен момент от геополитическа и икономическа гледна точка, като много важен е екологичният аспект - не трябва да бъде подценявано всичко онова, което се случва с климата", каза при откриването на дискусията модераторът Лиляна Павлова, вицепрезидент на Европейската инвестиционна банка (2019 - 2023). "В свят на несигурност, в свят на тези геополитически предизвикателства да запазим своята стратегическа автономия от една страна, да повишим и гарантираме своята конкурентоспособност, да привличаме частни капитали и да запазим сигурността", очерта тя рамката на разговора.
"Истината е, че възможностите на държавата са ограничени, особено в последните години, когато имаме много големи социални разходи. Възможностите на държавата да инвестира в икономиката са лимитирани до абсолютния минимум. Затова ние трябва да направим всичко възможно да привлечем, да дадем възможност на частния капитал, на фондовете, на частния сектор, на банките да инвестират в икономиката", заяви председателят на комисията по бюджет и финанси в Народното събрание Делян Добрев. По думите му обществото трябва да се пребори с някои наслоени от миналото разбирания за това, че публично-частното партньорство или концесиите са мръсна дума.
"За мен те не са мръсна дума. Ние имаме чудесен закон за концесиите - новият закон за концесиите отпреди няколко години. По него се направи концесията на Летище София", даде пример Добрев. По думите му това е добрият пример за концесия. И когато тя е успешна, идва моментът, когато частникът започва да печели и това носи възвръщаемост за държавата.
"Така по модела на публично-частното партньорство, например, може да се привлече частен капитал, могат да се привлекат банки, финансови институции, фондове. А и в България има достатъчно добри примери за това", коментира той. По думите му, ако очакваме държавата да построи нови четири ПАВЕЦ-а, сигурно това ще стане след 30-40 години, докато, ако го направим по модела на публично-частното партньорство, вероятно и четирите ще са готови за 3-4 години.
Добрев обяви още, че скоро ще имаме и мултифондове. Промените в Кодекса за социално осигуряване са в Министерството на финансите, които правят преглед на текстовете и се очаква да ги внесат в Народното събрание. "Сигурен съм, че в Народното събрание те ще получат подкрепа", каза Добрев. Той напомни, че това е препоръка за влизане в ОИСР, където също сме напреднали и изпълняваме критериите стъпка по стъпка.
"Сега НС ще приеме и модела с мултифондовете и редица други промени, свързани с това ние да изпълним всички препоръки за влизане в ОИСР, което е клубът на богатите - не по-малко важно от влизането в еврозоната", обобщи Делян Добрев.
Лиляна Павлова подчерта, че еврозоната не е панацея, но дава огромна предпоставка за привличане на инвестиции, на по-евтин ресурс, както и за държавата - да се рефинансира, така и най-вече за инвестициите.
Как ще изглежда новата многогодишна финансова рамка - бюджетът на ЕС ще има доста по-облекчена структура и ще бъде по-гъвкав, стана ясно от изказването на представителката на Европейската комисия - Андриана Сукова. Никой не знае какъв ще бъде бюджетът за следващия период, заяви Сукова. "Следващата седмица ще има Европейски съвет, където ще бъдат обсъждани възможностите за национални вноски, но и собствените ресурси. И знаете, че там има доста голям дебат какви могат да бъдат собствените ресурси за европейския бюджет, така че той да бъде в състояние да подкрепи и финансира всички европейски приоритети", каза тя. Председателката на ЕК Урсула фон дер Лайен ще представи финансовата рамка на 16 юли, след което държавите членки ще го обсъдят в рамките на Европейския съвет и в Европейския парламент.
Комисията вече обяви на базата на какви принципи ще бъде разработен новият бюджет, каза Сукова и ги изброи - по-голям фокус върху общоевропейски приоритети с по-опростена структура, тъй като сега имаме 50 фонда, и по-голяма гъвкавост за промяна на правилата при възникващи нужди по време седемгодишния програмен период.
"Комисията разработва нов подход, модерен, по-ефективен бюджет с един план за всяка държава-членка, в която средствата, предвидени за прилагане по съвместно управление, Shared management, да бъдат алокирани, но те да бъдат обвързани с ключови реформи и инвестиции, които са насочени към общи европейски приоритети и включват намаляване на различията, сближаване на икономическо, социално и териториално развитие", обобщи Сукова.
Вторият фонд, който ще бъде ключов в многогодишната финансова рамка, е Европейският фонд за конкурентоспособност. Той ще бъде централизиран, ще бъде прилаган по директен или индиректен начин и той ще създаде един капацитет за инвестиции. Разбира се, насочен към стратегическите и технологични сектори на Европа. Включително изследователската, иновативна развойна дейност и важните проекти от общ европейски интерес.
И третият фонд е насочен към действия извън Европейския съюз, това са нашите подкрепа за развиващите се страни и партньори, който също ще бъде в тясна връзка със стратегическите интереси на Европейския съюз и ще бъде от по-просто прилагане. Конкурентоспособност и кохезия не трябва да се разделят - те са двете стрни на една монета, едно цяло и едното не може без другото, е тезата на Сукова.
Зам.-министърът на иновациите и растежа Мартин Дановски заяви, "че някакъв начин трябва да повлияем на чипа, на дизайна на чипа, който ние слагаме в нашата индустрия". По думите му днес е налице стагнация по отношение на иновационната среда в България. "Ние се движим устойчиво около края на първата третина измежду държавите, които измерват глобалния иновационен индекс и в този, който е европейския, скорборд и т.н. Страната ни заем около 38-ото място по няколко групи показатели, по други се редим сред първите 20-25. По думите му звеното, което липсва в иновационната система, е процесът по трансфериране на знанието към бизнеса и технологиите.
Борислав Бангеев от Уникредит цитира доклада на Марио Драги за това, че 270 милиарда е дефицитът по отношение на финансиране на иновации, на научни изследвания в Европа спрямо САЩ от 2023 година насам. "И това не е сума, която лесно може да бъде наваксана. От друга страна, в този доклад казва, че трябва да се подпомага, да се улеснява достъпът до кредитиране на малките микропредприятия. И това е нещо, което УниКредит вече прави, каза той и посочи, че банката има програма именно за Централна и Източна Европа, която дава достъп до 2,3 милиарда евро на година за финансиране за малък бизнес и микропредприятия.
Старши съветникът в БНБ Маринела Петрова коментира темата за възможността за привличане на повече инвестиции след влизането в еврозоната. "Какво означава това за нас и за Централната банка в частност? Означава достъп до повече инструменти на паричната политика, които са налични в самата евросистема. Което само по себе си вече дава възможност пък, както вече чухме, на търговските банки да обмислят своя портфейл и стратегията си за кредитиране, така че да насочат ресурса към повече възможности, по-широк набор от проекти и по-производителни инвестиции вероятно", заяви тя.
По отношение на фискалната политика Маринела Петрова не очаква нещо по-съществено да се промени, освен това, че контролът върху фискалната дисциплина ще стане още малко по-засилен, предвид на процедурите, които са в рамките на еврозоната. По отношение на инвестициите, рейтингът ни ще се повиши много скоро след като се вземе решението за членството на страната в еврозоната и въвеждането на еврото, прогнозира тя.
Мануела Несъл, ръководител за България на Европейска банка за възстановяване и развитие, каза че вярва в зеления преход, но са необходими инвестиции за изграждането на необходимата инфраструктура. Тя посочи, че България трябва да инвестира в подобряване на енергийната си ефективност. По думите й, портфейлните гаранции, които предоставя ЕС, трябва да бъдат използвани за понижаване на риска, свързан с проектите в сферата на устойчивостта. Несъл посочи, че ЕБВР разполага с гаранции в региона на стойност 700 млн. евро, като се очаква по този начин да бъде катализирано допълнително финансиране в размер на 3 млрд. евро.
Според Павел Нерада, старши съветник на Бизнес съвета на Инициативата "Три морета" и бивш член на Надзорния съвет на Инвестиционния фонд на Инициативата "Три морета", България, както и другите страни от Централна и Източна Европа изпъкват с висока устойчивост и иновативност.
"Проблемът пред който сме изправени е, че в сравнение със световните пазари ние като отделни страни сме много малки и незначителни и решението мисля вече е ясно от няколко години, но все още не сме го възприели, а то е да работим заедно", каза той. По думите му, интересът от страна на големите икономики към региона на Централна и Източна Европа нараства. Все още не сме навлезли в полезрението на големи фондове като "Блекрок", но и това ще се случи, добави той.
Тилда Бенезра, ръководител проекти, Carbonaires Ltd, Великобритания разказа за опита на своята британска комапния, която работи отскоро в региона. "Въглеродните кредити се превръщат в нов инвестиционен инструмент на пазара", посочи тя и обяви, че се очаква пазарът да стигне до 100 милиарда до 2030 г., а до 2050 да се увеличи 750 пъти. При биологичните решения говорим за проекти за залесяване, при инженерните говорим за биовъглен, разказа за британския опит тя. Тези политики ще отворят ниши за нови играчи, очерта тя перспективите и наблегна на необходимостта от по-лесно издаване на разрешителни и сигурност за инвеститорите.
Генерални Партньори: Астелас Фарма България, Геотрейдинг АД, Електрохолд България , Асарел Медет АД, АРТЕКС ИНЖЕНЕРИНГ АД, Филип Морис България
Основни Партньори: Дънди Прешъс Металс, Аурубис България, ОББ, МЕТ Енерджи Трейдинг България, Фондация Лъчезар Цоцорков, Глобален договор към ООН, PHOTOMATE, European Investment Bank, Българска банка за развитие, Телелинк бизнес сървисис, OMV Petrom, УниКредит Булбанк, Лидл България, Хайделберг Матириълс Девня АД с проект ANRAV, Байер, Mercuria, Елаците-Мед АД, Енергео ЕООД, Геотехмин ООД, Геострой АД, ИТР Сървисиз ЕООД, EVN България, Състейнабъл Енерджи Съплай ООД, БФБ, Carbonaires, Vivacom, Главболгарстрой, Камара на строителите в България, Електроенергиен Системен Оператор, Изпълнителната агенция за насърчаване на малките и средните предприятия (ИАНМСП).
Партньори: ПОК "Доверие", БМФ Порт Бургас, wpd България, Фонд ФЛАГ, Сдружение "Соларна Академия България", СОФ Кънект-операторът на летище "Васил Левски", ТЕЦ "БОБОВ ДОЛ", ICGB, Български Енергиен Холдинг ЕАД, НЕК ЕАД, Булатом, GCR, Джуниър Ачийвмънт България, EIT Community Hub в България, Cleantech Bulgaria, Булгартрансгаз ЕАД, Българска федерация на индустриалните енергийни консуматори и абревиатурата: БФИЕК, The Green for Growth Fund, Finance in Motion (FiM), ЕКО ПАРТНЪРС БЪЛГАРИЯ АД, Фонд на фондовете (ФнФ), Първа инвестиционна банка, AES, Порше БГ, NEXT BASKET, Девин, Райфайзен Адвайзъри ЕООД, Делта Клауд ООД, DOZZA drinks, Омега Пауър Груп ЕООД, Chill&Bite micro market, Cult Gourmet Catering, Сладко и Солено за Приятели
Логистичен партньор: Turkish Airlines
Мобилност: Enterprise Rent-A-Car
Настаняване: Hilton
Green Transition Forum
НАЙ
"Техем" с нови собственици в сделка за 6,7 млрд. евро
Брюксел отвръща на Тръмп с нови мита за САЩ
Националната статистика отчете близо 40% натрупана инфлация за 5 г.
Достатъчни ли са 1,2 трилиона евро за спасяването на Европа?
Националната статистика отчете близо 40% натрупана инфлация за 5 г.
Достатъчни ли са 1,2 трилиона евро за спасяването на Европа?
Радев: Валутата не може да бъде гаранция за интеграцията ни в сърцето на Европа
Брюксел отвръща на Тръмп с нови мита за САЩ