Интелигентното управление на водите е ключов елемент от кръговата икономика и устойчивото развитие. То изисква общи усилия на всички нива - от европейските институции до местните власти, бизнеса и гражданите. Нужни са както стратегически визии и законодателни промени, така и конкретни инвестиции в модернизация на инфраструктурата, иновативни технологични решения и промяна в културата на потребление.

Около тази теза се обединиха участниците в панела "Напредък в кръговата икономика - Пътища и най-добри практики за устойчивост. Интелигентно управление на водите", който е част от петото поредно издание на най-голямото събитие за трансформация и развитие в Централна и Източна Европа Green Transition Forum 5.0. Конференцията се провежда от 16 до 20 юни в Sofia Event Center. Организатори са Green Transition Forum, Dir.bg и 3Е-news.net.

Йоахим Д'Еуженио, политически съветник в ГД "Околна среда" на Европейската комисия, откри дискусията, като подчерта, че:

"Водата вече е достигнала най-високо политическо ниво. Осъзнаваме, че тя е жизненоважна не само за живота, но и за нашия бизнес, за нашите земеделски стопани, за нашите граждани. Поради ефектите от изменението на климата, вече няма да можем да приемаме за даденост неща, които сме приемали за даденост в миналото. Трябва да се движим към устойчива, издръжлива, интелигентна и конкурентоспособна водна икономика."

Той представи новата Европейска стратегия за водна устойчивост, амбициозен план с 55 конкретни действия, базиран на дългосрочна визия и глобалната работа на ООН. Д'Еуженио изтъкна, че възстановяването и защитата на водния цикъл е една от ключовите цели, тъй като той е нарушен както от изменението на климата, така и от човешката дейност. Подходът "от извора до морето" изисква цялостно разглеждане, включително съхранението на "зелена вода" в природата.

Друга важна цел, според Д'Еуженио, е изграждането на икономика, интелигентна по отношение на водата. "Както енергията е толкова важна за икономиката, ние трябва да направим водата също толкова важна, колкото енергията, като трансформираща сила", заяви той. Третият стълб на стратегията е осигуряването на чиста и достъпна вода за всички, което включва и социално измерение, отчитащо цената и достъпността на водата.

За постигането на тези цели, стратегията предвижда действия в пет основни области: управление и изпълнение, инвестиции и инфраструктура, дигитализация, иновации, индустрия и сигурност. Д'Еуженио акцентира върху нуждата от инвестиции в устойчива на бъдещето инфраструктура и улесняване на достъпа до европейско финансиране, споменавайки новата програма на Европейската инвестиционна банка. "За да намерим решения, имаме пет области на действие", обобщи той.

Той също така подчерта, че решаването на водните проблеми не е само задача на Брюксел, а изисква споделена отговорност и активно участие на местните, регионалните и националните участници, тъй като предизвикателствата са различни в различните части на Европа. "Тази прозрачност за нас е ключова, както и повишаването на осведомеността, привличането на потребителя в дискусията", завърши Д'Еуженио.

Уенди Франкен, президент на Европейската водна асоциация, продължи темата за необходимостта от промяна в мисленето и поведението:

"Нуждаем се от промяна в културата на боравене с водата. Трябва да подготвим бъдещите поколения чрез образование. Водният проблем е трансверсален и изисква междусекторен подход. Трябва да работим върху осведомеността, за да направим този преход от индивидуалното право към отвеждане на дъждовна вода към колективно задължение за максимално задържане."

Франкен представи организацията си като платформа, обединяваща различни заинтересовани страни за устойчиво управление на водите. Тя изтъкна, че водната ефективност е централно послание на Европейската комисия, което трябва да бъде преведено в конкретни национални политики и практики.

Един от основните акценти в изказването ѝ беше повторното използване на водата. "Когато разглеждаме повторното използване на водата, виждаме там много възможности", заяви тя, като даде примери от Италия и Кипър и подчерта необходимостта от разширяване на обхвата на съответния европейски регламент.

Франкен обърна специално внимание на инфилтрацията на дъждовна вода и подхранването на подпочвените води като ключови за устойчивостта. "Ако видим, че само 50% от дъждовната вода, която в момента се влива в канализационната система... това би означавало 3% печалба в сравнение с 60-процентната загуба към морето", обясни тя, илюстрирайки с данни от Фландрия.

Президентът на Европейската водна асоциация изтъкна и потенциала на "зелените и сини решения", които могат значително да увеличат инфилтрацията. "Трябва да възстановим нашите подпочвени води, а тези зелени и сини решения... са една от възможностите", каза тя.

В заключение, Франкен призова за интегриран подход към повторното използване и кръговото управление на водите, споделяйки примери за проекти, които демонстрират как чрез съзнателно потребление и иновативни технологии може да се спести значително количество питейна вода и да се намали натискът върху водните ресурси. "За всичко това се нуждаем от промяна в културата", повтори тя.

Татяна Султанова, заместник-председател на Комисията по околна среда и води в Народното събрание, изрази българската перспектива:

"Вярвам, че дискусията, която водим днес, ще бъде и дискусия, водена от разбирането ни за това, че трябва да мислим и да работим за бъдещето на водата. Изключително навременна и далновидна е новата стратегия на Европейския съюз за водна устойчивост. България не е бедна на води страна, но за съжаление реализира огромни водни загуби."

Султанова благодари на организаторите за възможността да се обсъдят тези важни въпроси. Тя отбеляза, че докато България разполага с достатъчно водни ресурси, загубите са изключително големи - над 62% при питейната вода и над 57% при напояването, което е значително над средноевропейските нива. Според нея, фрагментираното управление на водите, разпределено между 17 институции, е едно от предизвикателствата.

Тя информира за работата на временната парламентарна комисия по водите, която е провела изслушвания и е формулирала конкретни предложения. "Един от законите, разбира се, който очакваме в Народното събрание с най-голям интерес, е предстоящият закон за ВиК, в който вярвам, че най-после дългоочакваните реформи... ще бъдат факт," заяви Султанова, изразявайки надежда за създаване на устойчиви механизми за управление.

Султанова подчерта, че освен законодателни промени, са необходими и решения за проблемите с недофинансирането на сектора и липсата на квалифицирани кадри. "Искам в началото да благодаря на организаторите за това, че толкова поредни години утвърждават този форум като основната платформа за дебат за политиките на устойчивост," каза тя, оценявайки значението на подобни дискусии.

"Изключително удовлетворяващо е, че имаме възможност днес да дискутираме и да говорим за едно от основните предизвикателства на нашия век, а именно управлението на водите и предизвикателствата, които стоят пред нас в сферата на безводието", допълни тя, подчертавайки важността на темата.

Атанас Костадинов, заместник-министър на околната среда и водите, внесе допълнителна яснота по отношение на европейския контекст и българските реалности:

"Въпросът е как всички ние, как България, ще се справим с тези задачи. Едно от най-големите предизвикателства е да превърнем екологичната политика в хоризонтален принцип, който да пронизва всяка човешка дейност. България все още е длъжник към устойчивостта на водите."

Костадинов започна с това, че отговорността за справяне с водните предизвикателства е споделена. Той представи данни от доклад на Европейската комисия, които показват, че въпреки дългогодишното прилагане на европейските директиви, в много страни все още има сериозни пропуски в мониторинга и постигането на добро екологично състояние на водите. "За три от държавите - Литва, Дания и Естония, прави впечатление, че между 82 и 94% от изследваните повърхностни води са с абсолютно неизвестно състояние", отбеляза той.

Въпреки че в България се наблюдава известна положителна тенденция в качеството на водите, проблемът със загубите остава сериозен. Костадинов изтъкна, че колкото повече се разширява обхватът на мониторинга, толкова повече нови проблеми се откриват. "Наблюдава се и тенденция за подобряване на качеството на подземните води. Тук определено е в съзвучие с европейската тенденция, но по отношение на количествените показатели на подземните води, това, което е доста притеснително, редукцията е значима", поясни той.

Той информира за създаването на координационен механизъм на ниво министър-председател, който цели по-добро управление на водните ресурси чрез сътрудничество между различните министерства. "На този етап се постига определен баланс в тези толкова различни по начин на употреба и функция, предназначение на водата", заяви Костадинов.

Заместник-министърът завърши с призив за реализъм: "Дано не съм нарушил позитивния заряд и енергия на тази добра инициатива, в която участваме, но предпочитам да бъдем реалисти, за да знаем какви трябва да бъдат стъпките". Той подчерта, че въпреки трудностите, държавата и отговорните институции работят за подобряване на ситуацията.

Даниела Русева, заместник-кмет на Шумен, сподели предизвикателствата на местно ниво:

"Водата е ресурс, за който наистина трябва да имаме грижа. Тя не е даденост. В Северна България сме по-зле транспортно свързани, икономически сме малко по-зле. Надявам се да не стане така, че да бъдем и водно бедни."

Русева представи конкретния опит на Община Шумен, която е сред рекордьорите по загуби на вода в България - 83,7%. Тя описа предприетите мерки, включително откриването на нов довеждащ водопровод и пречиствателна станция, които са довели до известно подобрение. "Най-после, след 40 години ние консумирахме вода направо от язовира, чрез дезинфекция с хлор", сподели тя, илюстрирайки сериозността на проблема преди модернизацията.

Въпреки инвестициите, предизвикателствата остават, особено с намаляването на водата в язовир Тича. "Тъй като водата в язовира намалява, ние се опитваме да правим прединвестиционни проучвания за алтернативни водоизточници", каза Русева, споменавайки съществуващите дълбоки сондажи.

Тя изрази надежда за довършването на проекта "Дунав" за водоснабдяване. "Вярно е, че там водата е по-скъпа, но я има... ще се радваме на това, че ще има вода и няма да страдаме от недостиг," заяви Русева.

Заместник-кметът на Шумен завърши с призив проблемът с водата да стане основен държавен приоритет и изрази надежда, че новата европейска стратегия и партньорството с европейските институции ще допринесат за решаването му. "Считаме, че разрешаването на проблема с водата и недостига на вода трябва да стане основен държавен приоритет", категорична бе тя.

проф. инж. Ганчо Димитров от Български ВиК Холдинг акцентира върху техническите аспекти и необходимостта от комплексен подход:

"Зеленият преход е непосредствено свързан със загубите на вода. Средните загуби на вода в България са 60,2%. Трябва да има равнопоставеност между инвестициите, насочени към смяна на водопроводните мрежи и намаляване на търговските загуби. Измерването е съществен проблем за ВиК дружествата."

Професор Димитров подчерта, че освен физическите течове, голям дял от загубите се дължат на търговски причини като неточно измерване, кражби и несъбрани вземания. "Търговските загуби са в България около два пъти по-скъпи, с по-висока цена от физическите загуби", отбеляза той. Според него, инвестициите трябва да бъдат насочени както към модернизация на инфраструктурата, така и към подобряване на контрола и управлението на потреблението.

Той информира, че Българският ВиК Холдинг подпомага дружествата със средства и договори с краен резултат, насочени към внедряване на технологични решения като DMA зони, телеметрия и съвременни средства за откриване на течове. "Това са начини, по които може за кратък период от време, с по-малко инвестиции да бъдат намалени физическите загуби", обясни професорът.

Относно търговските загуби, той посочи, че наличието на общи водомери в 50% от сградите води до значителни загуби за ВиК дружествата. "Събираемостта също е проблем - ВиК дружествата за 23-та година имат събираемост 87%", добави Димитров.

Професорът обърна внимание и на необходимостта от консервация на водата в природата и по-ефективно използване на ресурсите в домакинствата, давайки примери за иновативни решения като нископромивни клозети и оборотни системи. "Всички тези мерки са свързани със зеления преход", заключи той.

Дискусията ясно очерта многопластовия характер на предизвикателствата, свързани с управлението на водите. Участниците бяха единодушни, че постигането на водна устойчивост изисква интегриран подход, съчетаващ стратегическо планиране, законодателни промени, технологични иновации, инвестиции и най-вече - споделена отговорност и промяна в културата на потребление.