Забравете рециклирането, време е за кръгова икономика
Трансформацията е не само екологична необходимост, но и огромна икономическа възможност, способна да отключи нов растеж и да повиши конкурентоспособността на страните от Централна и Източна Европа
Кръговата икономика не е просто модна дума, а фундаментална промяна в начина, по който мислим, произвеждаме и потребяваме. Тя изисква нов начин на мислене, който надхвърля традиционното рециклиране и се фокусира върху проектирането на продукти и системи, които елиминират отпадъците, запазват ресурсите в употреба възможно най-дълго и регенерират природните системи. Тази трансформация е не само екологична необходимост, но и огромна икономическа възможност, способна да отключи нов растеж и да повиши конкурентоспособността на страните от Централна и Източна Европа.
Около тази ключова теза се обединиха участниците във взаимосвързаните разговори "Напредък в кръговата икономика - Пътища и най-добри практики за устойчивост" и "Кръгово мислене и иновации в дизайна, архитектурата и строителството". Те бяха част от петото поредно издание на най-голямото събитие за трансформация и развитие в Централна и Източна Европа Green Transition Forum 5.0. Конференцията се проведе от 16 до 20 юни в Sofia Event Center, организирана от Green Transition Forum, Dir.bg и 3Е-news.net.
Генади Кондарев, старши сътрудник в E3G и енергиен експерт, откри дискусията, задавайки тона за преосмисляне на традиционните подходи:
"Когато говорим за кръгова икономика, има редица дефиниции, но аз обикновено имам много просто обяснение. И то е, че по същество в кръговата икономика разделяме потоците от материали на две. От една страна, имаме всичко, което природата може да усвои - биоразградимите материали. При тях се стремим да каскадираме употребата им максимално, докато не ги върнем обратно в природата, където те се превръщат в хранителни вещества. От друга страна, са промишлените материали - изкуствени суровини или сложни продукти, създадени от човека. Тук целта е да запазим тези ресурси с висока стойност, лесни за рециклиране, така че да можем да ги използваме отново и отново, намалявайки нуждата от добив на нови материали. Разбира се, това е в един перфектен свят, но колкото повече се опитваме да стигнем до тази точка, толкова по-добре."
Войтех Вошецки, основател на The Circular Economist, Швеция, отправи директно предизвикателство към конвенционалното мислене:
"Забравете рециклирането. Време е за кръгова икономика."
Той аргументира позицията си с факта, че традиционното рециклиране често е неефективно и не решава коренните проблеми на линейния модел "вземи-направи-изхвърли". "Рециклирането ни е продадено като сребърен куршум. Но моето изказване е за нещо друго. За нещо много по-мощно. Много по-иновативно. Въздействащо. И печелившо. Което наричаме кръгова икономика", заяви Вошецки.
"Искам да започна с въпрос към всички вас. Колко пъти ви се е случвало това? Събуждате се сутрин, бързате, както аз, вероятно за събитие, среща или някъде в мол. И ако сте като мен, ви трябват около три кафета, само за да започнете през първия час. И ако сте в движение, вероятно дори получавате това кафе в чаша за еднократна употреба. Нали? Може да е пластмасова, може да е хартиена. И когато приключите с насладата от тази прекрасна напитка, какво правите? Като законопослушен гражданин, като шампион по климата, намирате най-близката станция за рециклиране, нали? Вземате хартиената чаша, изхвърляте я в контейнера за хартия. След това вземате капачето и го изхвърляте в пластмасовия контейнер. И дори това малко захарно, меко хартиено нещо, го изхвърляте там, където трябва. Всичко това с надеждата, че всичко, което току-що сте направили, ще се върне при вас по един или друг начин. Чашата ще бъде чаша. Капакът ще бъде капак. Хартиената опаковка ще бъде хартия отново. Но за съжаление, нещата не работят така. Много сме далеч от тази реалност."
Той сподели опита си от Прага, където първоначалните мерки като забраната на пластмасови сламки са се оказали недостатъчни, което е наложило по-дълбоко преосмисляне на функционирането на ключови сектори като строителство, мобилност и хранително-вкусова промишленост.
"Като съветник на кмета на Прага осъзнах, че градът няма да стане въглеродно неутрален, ако просто забраним пластмасовите сламки или дори ако инсталираме слънчеви панели на всички покриви. Трябваше да мислим задълбочено и по различен начин за ключовите сектори, които консумират най-много ресурси и генерират най-много отпадъци."
Вошецки даде пример с пясъка за строителство: "Пясъкът е най-разпространеният минерал, веднага след водата, за строителство. Но колкото повече ставаме и колкото по-богати ставаме, толкова повече строим. И колкото повече строим, толкова повече копаем, толкова повече извличаме. И колкото повече копаем за още, толкова по-малко неща са ни достъпни. Дори нещо толкова изобилно като пясък за строителство се превръща в оскъдна стока. В Югоизточна Азия пясъкът за строителство е мръсен, кървав бизнес, с мафии около него, защото просто вече няма достатъчно."
Вошецки продължи с критика към неефективното използване на съществуващите ресурси:
"Докато говоря в момента, почти 40% от всички офис площи в Сан Франциско са празни. През деня. Не през нощта. През деня. Така че всички тези небостъргачи, цялата тази стомана, бетон, стъкло, просто стоят там празни. Недоизползвани. До абсурдно ниво."
Вошецки изтъкна и проблема с изхвърлянето на продукти в края на техния живот:
"Когато приключим с всичко - дрехи, тази бутилка, дори сгради - просто се отърваваме от нещата. С едно мигване на окото цели квартали могат да се изпарят в голяма купчина отломки и прах. Без да извлечем напълно всички тези ценни ресурси. Само в ЕС произвеждаме около 500 милиона тона строителни и отпадъци от разрушаване всяка година. И само много малък процент се рециркулира обратно. В световен мащаб нашата икономика, човечеството, консумира 100 милиарда тона ресурси всяка година. И по-малко от 7% се рециркулират обратно. Това е глобалният процент на рециклиране на всички тези ресурси, от които се нуждаем като човечество. 6,9%. Мои приятели, дотук ни е довело рециклирането."
"Но има изход", продължи Вошецки.
"Вместо да пилеем ресурси, можем да проектираме така, че да няма отпадъци. Вместо да замърсяваме, можем да проектираме свят и решения, които имат положително въздействие върху планетата. Вместо да изчерпваме нещата, можем да ги използваме до пълния им потенциал. И това се нарича кръгова икономика. И ако си мислите, че звучи като ракетна наука, не е. Защото природата го прави от милиарди години. В природата няма отпадъци, нали? Ако отидете в парк, ако отидете в гора и се огледате, единствените отпадъци там са създадени от нас, хората. Но природата не познава отпадъци, защото всичко се рециркулира в тези хармонични цикли. Един отпадък е друг вход за друг процес. И предизвикателството тук е да приложим всички тези принципи, които съществуват от милиарди години, в света на хората."
Вошецки подчерта, че кръговата икономика е много повече от рециклиране:
"Нека не бъркаме кръговата икономика с така наречената икономика на рециклирането. Рециклирането е само един от много, много инструменти, които имаме в кутията с инструменти на кръговата икономика. Но не всичко е направено, за да бъде рециклирано. Някои неща са напълно нерециклируеми. Не всичко се събира. И дори да е рециклируемо, има много загуби в самия физически процес."
Той изтъкна, че истинската промяна идва от прилагането на петте "R" принципа: преосмисляне (Rethink), регенериране (Regenerate), намаляване (Reduce), повторна употреба (Reuse) и накрая рециклиране. Той даде примери за всеки от тези принципи, включително преосмислянето на жилищното строителство в Гьотеборг, използването на водорасли за регенерация, намаляването на хранителните отпадъци чрез приложения като Too Good To Go, и успеха на българската платформа за дрехи втора употреба Remix.
"Не можем да станем въглеродно неутрални, без да станем кръгови", категоричен бе той, изтъквайки, че кръговата икономика не е само екологична необходимост, но и "възможност за трилиони долари". Неговият призив към участниците бе да прегърнат тази нова парадигма:
"Правете това, което правите най-добре, но за климата. Направете устойчивостта своя кариера. Защото бъдещето принадлежи на тези, които са готови."
Александър Георгиев, изпълнителен директор на Фонда на фондовете, насочи вниманието към критичната роля на финансирането за осъществяването на кръговия преход:
"От финансова гледна точка устойчивостта изисква кръговратът да създава все по-голяма и по-голяма стойност. Ние във Фонда на фондовете анализираме внимателно ситуацията в България. Данните показват, че по отношение на вторичното използване на суровини и материали страната ни достига едва 5%, което е два пъти по-ниско от средното за Европа. Също така, рециклираме едва 25% от битовите си отпадъци, докато в Европа този процент е около 50. Целта пред всички нас е до 2035 г. нивото на депониране да не надхвърля 10%. Още един притеснителен показател е производителността на ресурсите - в България тя е около 33 евроцента на килограм вложен материал, докато в Европа е над 2 евро. Това показва, че българската икономика има много да наваксва, все още е силно ресурсоемка и с ниска производителност."
Той обяви, че Фондът на фондовете разработва финансов инструмент под формата на портфейлна гаранция, който ще мобилизира над 1.350 милиарда евро за проекти, свързани с кръговата икономика в България, с фокус върху енергийната и ресурсната ефективност.
"В България предпочитаният начин компаниите да финансират своите дейности е чрез банков кредит. Затова ние решихме да структурираме така наречената портфейлна гаранция, с която да гарантираме на банките, ако прилагат по-ниски изисквания за обезпеченост по кредитите и по-ниски лихви към крайните получатели, да им гарантираме голяма част от този кредит като главници и лихви," обясни Георгиев. Този инструмент се очаква да мобилизира над 1.350 милиарда евро, насочени към проекти за енергийна и ресурсна ефективност, с особен акцент върху по-слабо развитите региони на страната. "Това е огромен ресурс, който ще се влее в проектите, свързани с кръговата икономика на българския бизнес. Освен това, сме предвидили и безвъзмездна помощ за крайните получатели на тези кредити, свързана с покриване на разходите им за енергийни одити. Разбира се, разработваме и други инструменти, свързани с отпадъци, води, иновации и дигитализация", допълни той, подчертавайки, че стартът на този ключов инструмент се очаква до два-три месеца.
Арно Беренс, старши икономист по околна среда в Световната банка, представи глобалната перспектива и предизвикателствата пред кръговия преход, базирайки се на доклада "Изправяне на кръга": "Дори лидерите в ЕС са на около 25 до 30% кръгови. Това не е мястото, където трябва да бъдем. Трябва да ускорим този преход", заяви той. "Направихме моделиране какво означават политиките за кръгова икономика за Европейския съюз по отношение на икономическия растеж. И за 10 години виждаме, че икономическият растеж всъщност ще се забави с 1% спрямо сценария "бизнес както обикновено". Но все пак ще има растеж за 10 години от около 14%, но просто ще бъде по-малко от сценария "бизнес както обикновено". Един аспект, който не разглеждаме в тези анализи, са съпътстващите ползи като изменението на климата, биоразнообразието и качеството на въздуха. Тези ползи могат да компенсират това забавяне. В дългосрочен план обаче, кръговата икономика е единственият начин да постигнем растеж в рамките на екологичните граници.
Беренс обърна внимание и на често пренебрегвания проблем с корупцията, който в контекста на международните институции се формулира като "дефицити в правоприлагането". Той изтъкна, че дигитализацията и повишаването на прозрачността са ключови инструменти за борба с тези дефицити:
"Световната банка работи с правителства по целия свят, за да им помогне да разработят политическата рамка, необходима за ускоряване на кръговата икономика. Нашата рамка адресира четири измерения: институции, информация, стимули и инвестиции. Важно е кръговата икономика да е подход на цялото правителство, а не само на министерствата на околната среда. Информацията за потребителите и бизнеса е ключова, както и правилните икономически стимули. В момента стимулите не са насочени към кръговост; вторичните суровини често са по-скъпи от първичните. Това трябва да се промени чрез фискална реформа, която може да бъде осъществена без загуби за правителствата." Неговото заключително послание бе: "Кръговата икономика е дневен ред на частния сектор. И ако частният сектор не го движи, ако няма бизнес казус да станем кръгови, да прилагаме кръгови бизнес модели, тогава няма да има кръгова икономика в дългосрочен план. Политиката трябва да създаде правилната рамка. Стимулите са от съществено значение. И само с частния сектор можем да го направим."
Жана Величкова, изпълнителен директор на Асоциацията на производителите на безалкохолни напитки в България, сподели ангажимента на индустрията към ефективното използване на ресурсите и конкретните стъпки, предприети за въвеждане на депозитни системи за опаковки.
"Нашите опаковки са 100% рециклируеми. Създадени са технологиите, които да ги превръщат обратно чрез високо рециклиране в нови опаковки. Още през 2019 година заявихме твърдата си амбиция да направим своите опаковки напълно кръгови, носейки ползи както за околната среда, така и за икономиката на страната ни. Инструментът за това е въвеждането на депозитни системи за връщане на опаковките - модел, който се основава на доказали се европейски принципи като национален обхват, централизирана система, управлявана от индустрията в организация с нестопанска цел."
Въпреки това, Величкова изрази разочарование от "едностранно прекъснат диалог" с държавните институции, който възпрепятства реализацията на тези важни проекти.
"Изисква се диалогичност и доверие и да няма спирки в реализирането на реални кръгови проекти, за което се надявам да има повече разум и консенсус в обществото. Притеснително е, че се обсъжда държавна система, което е в противоречие с европейското право и българското законодателство, и би оскъпило процеса за потребителите. Ние имаме изготвено законодателно предложение, но вече два месеца сме в застой", апелира тя, подчертавайки, че депозитната система трябва да бъде управлявана от индустрията, за да се гарантира нейната ефективност и да се постигне целта за минимум 90% събираемост.
Георгиос Каракацанис, основател на EVOTROPIA, Гърция, предложи иновативен поглед към ресурсите, заявявайки: "Това, което наричаме отпадъци конвенционално, по същество са ресурси с все още неидентифицирана икономическа стойност. Когато говорим за кръгова икономика, трябва да приписваме правилните, пълните разходи на линейната икономика и същевременно да отчитаме общите ползи от кръговия модел. Това включва не само конвенционалните икономически разходи, но и екологичните такива, свързани с изчерпването на ресурсите и деградацията на екосистемните услуги. Важно е да се предотвратява и "зеленото измиване".
Той представи концепцията за "химически лизинг" като финансов модел, който прехвърля отговорността за екологичния дизайн на продуктите върху техните производители. "Това по същество поставя разход на първоначалния производител и собственик, за да има отговорността да проектира екологично този материал. Този модел може да се приложи към критични суровини, строителни материали и дори отпадъци от кафе. Машинното обучение и изкуственият интелект имат огромен потенциал за профилиране на индустриите и прилагане на този подход. Трябва да помним, че изкуственият интелект е преди всичко въпрос на хардуер, а не на софтуер, и затова достъпът до критични суровини е ключов," обясни Каракацанис.
София Хаген, директор на Sofia Hagen Ltd, Великобритания, вдъхнови аудиторията с демонстрация на потенциала на 3D принтирането за революционизиране на дизайна и производството чрез използване на рециклирани материали и биоматериали. "Според мен кръговата икономика е холистична или трябва да се разглежда като такава по отношение на преработването на обекти, както видяхме, материали, но също и образоването на крайния потребител. Когато бях принудена да работя само с роботи по време на COVID, осъзнах огромния потенциал на 3D принтирането. Сега създавам мебели от рециклирана медицинска пластмаса, която иначе би била токсична, и работя с биоматериали като дървени стърготини и лигнин, за да произвеждам 100% биоразградими и органични продукти. Дори използвам ферментирала рециклирана захарна тръстика и коноп. Важно е да се отбележи, че тези материали са не само устойчиви, но и здравословни за хората и насърчават биоразнообразието. Технологията е изключително гъвкава и позволява мащабиране на дизайните."
Хаген показа как от медицинска пластмаса и дори отпадъци от захарна тръстика и коноп могат да се създават не само функционални, но и естетически издържани продукти, които насърчават биоразнообразието и са безопасни за хората и околната среда. "Когато доближите това до хората и те могат да се свържат с него, те всъщност ще разберат, че рециклираните материали, те губят страха си от тях. Човешкият елемент също е важен - например, бетонните елементи, които създаваме, ги обработваме ръчно със стоманена четка, за да запазим усещането за занаятчийство," добави тя.
Спас Керимов, главен изпълнителен директор на Pneuma, България, представи една наистина футуристична, но напълно осъществима концепция - "живите материали". Той обясни как неговата компания използва водорасли, които са 50 пъти по-ефективни от сухоземните растения в улавянето на въглерод, за създаване на самодостатъчни строителни елементи, които могат да трансформират градската среда.
"Вярвам, че истинската симбиоза между нас и планетата е напълно постижима, но ще изисква цялата технология, която имаме, нова технология, която да бъде изобретена, и в планетарен мащаб на инженерство. Преди две години Европейският съвет по иновации призна идеята за живи материали и ние сме вдъхновени от това. Нашите материали, базирани на морски водорасли и биополимери като алгинат, могат да останат живи на стена или прозорец до шест месеца. Представете си, ако покрием пететажна сграда с тях, тя ще улови въглерод, еквивалентен на 100 дървета. Мислим дори за покриване на 0,3% от пустинята Гоби, за да уловим гигатон CO2 годишно. Освен улавянето на въглерод, тези материали могат да намалят температурата на сградите и да съхраняват въглерод за над 100 години чрез биоминерализация," заяви Керимов.
Архитект Георги Станишев се включи онлайн от Франция. Той сподели своя опит с "ефимерната архитектура" - създаването на временни инсталации за спектакли, модни ревюта и изложби - и огромния потенциал на "ъпсайклинга" - превръщането на стари строителни елементи и обекти в нови творения с добавена стойност и нова история.
"Има нужда от мъдрост, за да се разграничат очевидните, понякога идеологически решения и решения, които на пръв поглед могат да изглеждат по-несигурни, но които с времето могат да се окажат много по-интересни по начина, по който мислим не само строителството, но и начина, по който живеем и ценим нещата. В ефимерната архитектура често се мобилизират огромни ресурси за много кратко време. Затова мисленето за рециклиране и повторна употреба е критично. Ние не гледаме само на материалите, а на цели обекти и елементи от минали конструкции, които могат да бъдат преизползвани в нови контексти, носейки своята история. Пример е френският павилион на Архитектурното биенале във Венеция през 2023 г. - голям полусферичен театър от стомана и рециклирани елементи, проектиран да бъде разглобяем и да има живот от 30 години, като се преизгражда за различни събития и приема различни форми."
Станишев подчерта, че този подход не е просто решение за справяне с отпадъците, а "концептуален, почти философски начин на мислене за новите форми на архитектурата".
Дискусиите ясно очертаха пътя напред: кръговата икономика изисква сътрудничество между бизнеса, институциите и обществото, иновативни финансови инструменти за мобилизиране на частния капитал, реформи за насърчаване на дългосрочни инвестиции и най-вече - смелост да се мисли отвъд статуквото и да се прегърнат нови, устойчиви модели за растеж и развитие. Както обобщи Войтех Вошецки в своето заключително изказване: "Започнете да мислите в кръгове и ще видите свят от възможности."
Това е призив за действие, който отеква силно в контекста на неотложната нужда от зелен преход и устойчиво бъдеще за Централна и Източна Европа.
Генерални Партньори: Астелас Фарма България, Геотрейдинг АД, Електрохолд България , Асарел Медет АД, АРТЕКС ИНЖЕНЕРИНГ АД, Филип Морис България
Основни Партньори: Дънди Прешъс Металс, Аурубис България, ОББ, МЕТ Енерджи Трейдинг България, Фондация Лъчезар Цоцорков, Глобален договор към ООН, PHOTOMATE, European Investment Bank, Българска банка за развитие, Телелинк бизнес сървисис, OMV Petrom, УниКредит Булбанк, Лидл България, Хайделберг Матириълс Девня АД с проект ANRAV, Байер, Mercuria, Елаците-Мед АД, Енергео ЕООД, Геотехмин ООД, Геострой АД, ИТР Сървисиз ЕООД, EVN България, Състейнабъл Енерджи Съплай ООД, БФБ, Carbonaires, Vivacom, Главболгарстрой, Камара на строителите в България, Електроенергиен Системен Оператор, Изпълнителната агенция за насърчаване на малките и средните предприятия (ИАНМСП)
Партньори: ПОК "Доверие", БМФ Порт Бургас, wpd България, Фонд ФЛАГ, Сдружение "Соларна Академия България", СОФ Кънект-операторът на летище "Васил Левски", ТЕЦ "БОБОВ ДОЛ", ICGB, Български Енергиен Холдинг ЕАД, НЕК ЕАД, Булатом, GCR, Джуниър Ачийвмънт България, EIT Community Hub в България, Cleantech Bulgaria, Булгартрансгаз ЕАД, Българска федерация на индустриалните енергийни консуматори и абревиатурата: БФИЕК, The Green for Growth Fund, Finance in Motion (FiM), ЕКО ПАРТНЪРС БЪЛГАРИЯ АД, Фонд на фондовете (ФнФ), Първа инвестиционна банка, AES, Порше БГ, NEXT BASKET, Девин, Райфайзен Адвайзъри ЕООД, Делта Клауд ООД, DOZZA drinks, Омега Пауър Груп ЕООД, Chill&Bite micro market, Cult Gourmet Catering, Сладко и Солено за Приятели
Логистичен партньор: Turkish Airlines
Мобилност: Enterprise Rent-A-Car
Настаняване: Hilton
Ако вярвате в правото си на обективна информация, подкрепете ни.
Вашето дарение от всякакъв размер и по всяко време означава много за нас.
Скъпи читатели,
Днес, повече от всякога, независимата журналистика има нужда от вас.В мисията си да предоставяме обективни, достоверни и навременни новини разчитаме на вашата подкрепа.
Ако вярвате в правото си на обективна информация, подкрепете ни.
Ако вярвате в правото си на обективна информация, подкрепете ни.
Вашето дарение от всякакъв размер и по всяко време означава много за нас.
Скъпи читатели,
Днес, повече от всякога, независимата журналистика има нужда от вас.В мисията си да предоставяме обективни, достоверни и навременни новини разчитаме на вашата подкрепа.
Ако вярвате в правото си на обективна информация, подкрепете ни.
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}