Това стана ясно след заседанието на подкомисията по доходи и жизнено равнище към Тристранния съвет, предава БНР.

Заместник-председателят на Българската стопанска камара Димитър Бранков обясни, че съгласно член 48, алинея 5-та на Конституцията, заплащането на труда се урежда по законодателен път, тоест чрез закон, не с постановление, не с наредба, с инструкции и т.н.. Това не е спазено. Дадено е право на Министерски съвет сам да определя допълнителни възнаграждения, които не са упоменати в Кодекса на труда. Такава делегация, такава управа, такова правомощие Конституцията не е делегирала на Министерския съвет.

От своя страна икономическият експерт на КТ “Подкрепа“ Ваня Григорова каза, че нито държавата, нито синдикатите одобряват предложението за добавката да се сезира Конституционния съд. Според нея, бизнесът няма основания да иска премахването на допълнителното плащане.

"При преглед на отчетите в Търговския регистър - единствената достъпна и официална информация, се вижда, че разходите преди няколко години за тази добавка са между процент и половина и 2-2,5 процента. Ако това е по някакъв начин им пречи да наемат някого, се опасяваме, че отпадането няма да им помогне много", изтъкна тя.

Проблемът на България не е т.нар "клас прослужено време", а липсата на кадри, каза наскоро пред журналисти лидерът на КНСБ Пламен Димитров. Той не допуска добавката за стаж да отпадне и "тази изтъркана и омръзнала на всички вече тема отново да заеме публичното пространство".

Според него не бива да се губи време за обсъждането на подобни измислени проблеми, особено след ясно изразените позиции на синдикати и правителство по темата.