Това обясни изпълнителният председател на Българската стопанска камара Божидар Данев, който представи доклад за българската икономика през 2016 г. Според него заложеният по-нисък икономически растеж за догодина се дължи на изчерпване на потенциала на тези две външни условия. По думите му това означава, че българската икономика не се управлява добре.

Само преди дни Данев заяви, че растежа на икономиката може да достигне 6%, ако държавата съкрати излишните харчове.

Поради външни фактори 2015-а създаде благоприятни услови за развитие, обясни изпълнителният председател на БСК. По думите му сривът в цените на горивата с 50% и неблагоприятните събития в страни със силно развит туризъм е трябвало да предопределят по-съществен ръст на българската икономика.

"За 2017-а се предвижда по-нисък ръст - 2,6%, защото вече смятат, че тези неща ще бъдат изчерпани, потенциалът на тези външни условия. Т.е. ние недобре управляваме българската икономика. Продължаваме да нямаме ясна политика по човешки ресурси, ясна политика какво ще стане 2020 г., когато се преустанови финансовият допинг от структурните фондове", обясни Данев.

През 2016 г. спрямо предходната година е по-голям делът на фирмите, отчели намаление на обемите на производство и продажби. Достъпът до външни пазари остава относително непроменен. Отчитат се негативни тенденции по отношение на работните места, като всеки трети анкетиран е декларирал, че през годината е намалил броя на работниците си. Това е станало за сметка на работните заплати, тъй като над 40% от участниците в анкетата са посочили ръст по този показател.

По отношение на направените през тази година нормативни промени се вижда, че бизнесът дава най-силно одобрение (средно 71,5%) за премахване на минималните осигурителни доходи и за прекратяване на практиката за сливане на почивните дни по време на национални и официални празници.

С висока подкрепа (66%) се ползва и идеята минималната работна заплата да се определя на база ясна методика, основана на обективни критерии. На противоположния полюс със силно негативни оценки (средно 86%) са идеите за въвеждане на изключителни правомощия на адвокатите чрез проекта за промени в Закона за адвокатурата.

Бизнесът се колебае по отношение ускореното приемане на България в еврозоната.

През 2016 г. най-високо е оценена работата на данъчната администрация и на местната власт (средно около 40%). Запазва се изключително ниската степен на доверие към съдебната власт – над 70 на сто от анкетираните декларират липса на доверие.

Сред оценяваните институции в тазгодишното проучване са включени и няколко ключови за бизнеса регулаторни и контролни органи. Сред тях с най-висока степен на одобрение се ползва Главната инспекция по труда (28%), а най-негативна оценка получава Комисията по енергийно и водно регулиране КЕВР (2% одобрение).

И през 2016 г. остават изключително високи нивата на корупция (46%), престъпност (42%), сива икономика (45%) и регулаторна тежест (55%), сочат оценките на предприемачите. Слабо се подобрява достъпът до кредитиране през годината (26%) спрямо 2015 г. (20%), но по-голямата част от анкетираните посочват, че не е настъпила промяна по този показател.

Основен акцент анкетираните поставят върху проблема с работната сила, включително необходимостта от инвестиции в продължаващо обучение и ръст на възнагражденията. Остава като проблем сериозният дефицит на тесни специалисти и изпълнителски състав за сметка най-вече на административен и помощен персонал. Като цяло се увеличава търсенето на персонал от всички категории, като най-ниско е търсенето на ръководен персонал.

По думите на Божидар Данев недостигът на квалифицирана работна ръка вече води до друг негативен ефект – невъзможност на бизнеса да усвоява инвестиции, а това става основна пречка за конкурентоспособността на икономиката.