Териториалните планове на въглищните региони Стара Загора, Кюстендил и Перник подпомагат преминаването от индустрия на въглища към индустрия на възобновяема енергия, т.е. зеления преход към по-чиста икономика не само за споменатите райони, но и за страната като цяло. Плановете бяха предложени на Европейската комисия в края на редовния кабинет на Кирил Петков, но към тях бяха отправени сериозни критики, особено към проекта за завод за батерии в Стара Загора. Служебният кабинет така и не ги изпрати в Брюксел, заради което България загуби милиони за първи транш по плановете. Нямаше информация как ще се преработят плановете или пък сериозни обсъждания и комуникация в общественото пространство, но вероятно се е работило по тях.

Само преди няколко седмици новия кабинет представи новите варианти на плановете, в които няма съществени изменения с изключение на останалото под въпрос предприятие за батерии, предприятието за рекултивация и ангажимента за намаляване на производството на енергията от въглища. Целта е плановете да бъдат одобрени от Европейската комисия, за да получим средства за преквалификация, за преминаване към чисти индустрии и дигитализация. Страната ни вече е загубила 200 млн. лева и ако не представи плановете в Брюксел, може да изгуби още средства, предвидени за прехода на регионите.

В момента се провеждат обществени обсъждания на плановете във въглищните региони. Извън това ние потърсихме мненията на Румяна Грозева от Агенцията за регионално икономическо развитие-Стара Загора, Георги Стефанов, експерт по зелени политики и началник на кабинета на вицепремиера по климатични политики Борислав Сандов в кабинета "Петков", който е участвал в подготовката на плановете, както и на синдикатите в лицето на Александър Загоров от КТ "Подкрепа".

Новите териториални планове са по-детайлни от предходните версии е категоричното мнение на специалисти. Но това не компенсира загубата на почти 200 милиона лева за създаване на заместващи икономически дейности заради тяхното забавяне през последната година. Това се случва на фона на представяне на плановете по места в Перник, Кюстендил, Раднево, предстои и в Стара Загора, на фона на протести и предупреждения за национални митинги от страна на синдикатите.

Голямата информационна кампания трябваше да се случи много по-рано, трябва да се случва по-активно и днес, смята Румяна Грозева. Всички трябва да са наясно, че идва краят на въглищната ера. Това ще се случи по естествен път и без компенсации за работещите както се случва в момента в Кюстендил и Перник, където заради намаляване на мощностите постоянно се освобождават хора. Концесиите на ТЕЦ са до 2043 г. и още от 2030 г. трябва да започнем да се подготвяме за затварянето, коментира Грозева. Европейския съюз не ни налага своите решения, всяка страна има свобода да реши как точно да направи своя преход от въглища към друг вид енергия.

Факт е, че сме закъснели много, за да имаме вече алтернативните решения и технологии. Затова агонията ще бъде също толкова болезнена каквато беше със затварянето на металургичния комбинат "Кремиковци" край София преди петнадесет години. В крайна сметка от огромният мастодонт край София сега са останали едва 20%, но всички негови работници се преквалифицираха, макар и без помощта на държавата.

Всеки ще може да повиши своята квалификация

Най-важното в момента е да има постоянен диалог и разговор по темата. Липсата на комуникация подхранва страховете на хората както е ситуацията с приемането на еврото. Истината е, че няма стотици хиляди души от утре да останат без работа. Това ще се случи по ясен план, по който вече се работи, така поискаха и синдикатите, подчерта Грозева. Преквалификацията не е самоцел, не е задължителна. Всеки ще може да повиши своята квалификация без да плаща от джоба си за това, допълни Грозева. Ще се разработят специални програми или чрез ваучери през Агенция по заетостта всеки, който желае ще може да повиши своята квалификация. Ще се стимулират инвеститори както български, така и чуждестранни, които са в сферата или с близка специализация на работещите в момента в мините, допълни Грозева. Ще се търсят допълващи индустрии, които не се конкурират, защото идеята е да се запазят местните бизнеси. Не всички средства по Фонда за справедлив преход обаче ще отидат за преквалификация. Стара Загора получава 800 млн. евро, а по 240 млн. евро получават Кюстендил и Перник, но те не са само за повишаване на квалификацията на хората.

Източници от правителството са категорични, че съвсем скоро всички частни въглищни ТЕЦ ще започнат да ограничават дейността си, а държавната централа ще остане консервирана и ще служи като Стратегически резерв, основно през зимата. Но от другата страна виждаме позицията на синдикатите, които смятат, че енергийната система на България няма как да се справи с толкова малка базова мощност предвид плановете за по-голяма електрификация на икономиката и навлизането на нови индустрии и електромобили. В региона също така има недостиг на електроенергия, който до момента се покрива частично с български износ.

Териториалните планове се фокусират върху унищожаването на една готова енергетика вместо да създадат нова индустрия, която да промени моно индустриалното развитие на база на въглищата на тези региони. Това не се случва, заедно с това и несигурността за поминъка на хората ще предизвика протести за съжаление точно преди местните избори, коментира за 3eNews и Dir.bg Александър Загоров от КТ "Подкрепа".

Съществените изменения в плановете -

60% намаляване на производството на енергията от въглища

Депутатите гласуваха да предоговорим заложеното в плана 40% намаляване на емисиите до 2026 година. Всъщност обаче териториалните планове на Стара Загора, Кюстендил и Перник предвиждат една по-сериозна промяна. Тя е свързана със 60% намаляване на производството на електрическа енергия от въглища до 2026 година. Това автоматично значи и 60% намаление на емисиите, коментира Георги Стефанов, експерт по зелени политики.

Реално ще намалим въгледобива четири пъти. Следователно трябва да намерим решение за тези работници, които няма да добиват въглища. Това са хората, които в най-голяма степен ще трябва да останат да работят по линия на рекултивацията и в навлизането на новите икономически дейности във въглищните региони. Но е добре да знаем предварително кои рудници до кога ще работят и с какъв капацитет, коментира Стефанов.

С какво ще заместим тази енергия,

възможно ли е с ВЕИ и как ще се случи това през годините?

Другата промяна в интегрираните териториални планове, а и по Плана за възстановяване и устойчивост (ПВУ), е свързана с подкрепа за ускорено постигане на целите за ВЕИ до 2030 година. Целта на ЕС е да се откъсне от зависимостта от изкопаемите горива и основно от руските такива. По тази нова цел България получава допълнително 480 млн. евро. Според тези нови цели, засега на непотвърдено от ЕК концептуално ниво, залагаме да постигнем израждането на нови 6 GW ВЕИ и повече инвестиции за енергийна ефективност. На фона на българската консумация на електрическа енергия, това са достатъчно нови мощности. Като включим и всички други типове ВЕИ, които не са част от националната стратегия, т.е. частните инициативи, България няма да има проблеми с осигуряването на електрическата и топлинната енергия. Ще се случи обратното, ще навлезем във времена, в които енергията ще става по-евтина и основният проблем ще бъде финансов, а именно на поддържането на големи държавни структури и мощности, като ТЕЦ-вете у нас, смята експертът. Проблем обаче е въпросът какви инвестиции в електрическата мрежа ще са нужни за поемане на подобни огромни ВЕИ мощности.

Но кои ТЕЦ ще останат базови все още е дискусионен въпрос

В плановете се предвиждат 1-2 GW въглищни мощности да останат в експлоатация. Но не става ясно дали ще бъдат в ТЕЦ Марица Изток 2 или от другите частни централи. Няма визия и как те ще работят под режим на студен резерв, на каква цена ще е произведеният ток и дали ще се подкрепя чрез регулирания пазар. Не знаем каква ще е цената, която българското общество ще трябва да плаща на годишна база, за да поддържа сектор, който повече от десетилетие работи на загуба, обясняват зелените експерти.

Не е изяснен и въпросът, кои ТЕЦ-ве ще успеят бързо да се възползват от смесването на въглища с биомаса, биогаз, водород или отпадъци. Като не бива да забравяме, че изгарянето на отпадъците вече се отрича и с новата европейска стратегия и план за кръгова икономика от 2020 г., се предвижда то да бъде ограничено.

Единственото, което е категорично ясно на този етап е, че въглищата ще стават все по-малко в енергийния микс, а ВЕИ от целия им спектър ще навлизат все по-масово и ускорено. Как обаче въглищата ще бъдат компенсирани и как мрежата ще бъде модернизирана в краткосрочен план, за да може да поеме тази промяна е много важен въпрос, за който все още нямаме ясен отговор.

За съжаление, виждаме и неверни и подвеждащи тези от ЕСО, откъдето се твърди, че България ще продължи да увеличава енергийната консумация при условие, че от 15 години непрекъснато я намалява, обясни Стефанов. Това ще излезе твърде скъпо на българският бизнес и общество, които трябва да платят двойна или тройна сметка за скъпи и неефективни въглища, за изграждане на само един ВЕИ източник, за поддържане на недостатъчно гъвкава електропреносна мрежа.

Слабост на териториалните планове е, че въпреки европейските цели за намаляване на консумацията на енергия с 1.5% годишно, у нас нямаме базова година спрямо която говорим за намаляване на консумацията на енергия, както и нямаме план къде ще сме 2030 и годините след това. Това обаче не означава, че нямаме задължение да намаляваме емисиите си, както и да ставаме по-ефективни и да ограничаваме загубите.

Каква е алтернативата за ТЕЦ, могат ли да търсят инвестиции, за да преминат към по-екологични горива като газ, водород, биомаса?

Още през 2014 г. на политическо ниво в ЕС бе решено, че ТЕЦ-вете няма да могат да получават средства от европейските фондове, които ще подпомагат процесите на декарбонизация. Припомням, че само след 15 месеца става забранено и националното субсидиране и това съвсем ще изостри проблемът след 2025 г. През последните години само Фондът за въглища и стомана позволяваше подкрепа за този сектор, но и това се променя. Вече се залага на иновативни решения, но ние никога не сме се възползвали от тези възможности, твърди експертът.

Може ли в тъмните галерии на въгледобива да изникне ПАВЕЦ?

Оказва се, че това е напълно възможно. Подземните въглищни галерии на Кюстендил са подходящи да се изградят инсталации за електрическа енергия по модела на гравитачни електроцентрали, сходни по идея с ПАВЕЦ или ВЕЦ. Представители на ЕК и Фонда за въглища и стомана обявиха, че търсят решения, които биха финансирали подобни иновации, като вече има един пилотен проект в Нидерландия. Предложиха ни да помислим да го направим и тук, но не го възприехме сериозно и това е един проблем, основно свързан с далновидното мислене и развитие на бъдещи перспективи, посочи специалистът.

Модернизационният фонд ще финансира инвестиции в топлофикационна мрежа

По Модернизационния фонд има друга добра новина. Съществува възможността за финансиране на електропреносни и топлофикационни мрежи, което е част от приоритетите на България. Нашите топлофикационни мрежи са много остарели с много ниско КПД и енергийна ефективност, както и с много топлинни загуби. Не бива да забравяме обаче, че инвестициите в мрежи е въпрос на цялостна преценка кои ТЕЦ-ве и населени места ще модернизираме и кои не. Когато имаме ТЕЦ-ве като тези в Сливен, Перник, Гълъбово, Габрово дали ТЕЦ ще оперира, на какво гориво, на какви цени и какви нужди ще има от него, за да се инвестира в мрежата, е въпрос на една обща стратегия. Дефицитът в България е, че при нас мрежите обикновено са част от топлофикационните дружества. В Полша, Румъния например мрежите са разделени от топлофикациите и обикновено са държавни или общински. Подобни общински инфраструктурни предприятия у нас обаче се управляват много трудно и справка за това може да се види още в Топлофикация София, която генерира чудовищни загуби вече няколко години.

И все пак е важно да кажем, че гръбнакът на икономиката в ЕС са малките и средни предприятия, а във въглищните райони това не е така. Именно затова Механизмът за справедлив преход дава фокус за финансиране върху малки и средни предприятия.

Какво се крие зад идеята за голям завод за батерии?

България не успя да защити миналата година създаване на голяма производствена мощност - въпросният завод за батерии, който е много повече от просто идея. Той щеше да произвежда, ремонтира, рециклира батерии, фотоволтаични панели. И да запълни сегмент от тази нова индустрия, свързана с ВЕИ технологиите, каквато на Балканите няма, посочи Георги Стефанов. Тази мощност трябваше да позволи затварянето на ТЕЦ-вете и мините. Целта беше да се създаде друго голямо икономическо звено, което да задоволи и синдикалните страсти, че ще могат хората директно да се прехвърлят в ново предприятие, където синдикалната дейност ще продължи да се развива с големи мащаби, допълни той. Но точно тази идея, стана жертва на техните опити да бламират модернизацията и трансформацията на въгледобивните региони. В момента заводът остава несигурен като изпълнение и непотвърден заедно с държавното предприятие за рекултивация, което е в подобна ситуация.

Държавното предприятие за рекултивация остава под въпрос,

заради липсата на рекултивация 15 години назад

Държавното предприятие за рекултивация също остава под въпрос като част от териториалните планове. Мини Марица Изток са държавна компания, естествен монопол, която добива въглищата чрез концесия и тя е задължена да има специален фонд и да извършва възстановяване и рекултивация на нарушените терени.

Публична тайна е, че през последните 10-15 години рекултивацията от въгледобива е близка до нула, коментират специалистите.

Дългогодишният натиск за поддържане на ниски цени на въгледобива от страна на предходните правителствата е довело до липсата на генериране на достатъчно средства, с които да се финансира рекултивацията. ЕК иска да има пълно изясняване на това нарушение на концесионните договори, а и смятат, че затова не трябва да плащат европейските данъкоплатци, твърдят експертите. ЕК няма против предприятието за рекултивация, но очаква да отговорим на основния въпрос - как това предприятие ще бъде икономически жизнеспособно и ще може да работи и на пазарен принцип. Такъв отговор липсва към момента.

Средствата за рекултивация по Фонда за справедлив преход може да осигури частично финансиране за рекултивация. Те могат да са основно в посока на изследвания и проучвания. В България трябва да се научим да не говорим само за рекултивация на почвата. Трябва да подготвим бившите минни терени за нови икономически дейности, за което нямаме почти никакъв опит.

Всички ще платим цената от няколко милиарда за рекултивация,

които сме си спестили през годините

В крайна сметка като общество и данъкоплатци трябва да сме наясно, че ще се наложи да намерим тези няколко милиарда, които не са инвестирани за рекултивация до момента. Както с ядрените отпадъци, целият този въгледобив ще ни излезе много скъпо и следващите поколения, ще трябва да платят сметката. Именно затова има и една друга логика, че колкото по-бързо се спре въгледобивът, толкова по-ниска сметка ще платим, категоричен е Стефанов. Само ако сме честни с хората и обществото за ползите и загубите от въглищата, ще сме склонни да приемем необходимите промени. Но реална и достоверна информация все още трудно стига до хората, категоричен е той.

Ето какви дейности се предвиждат в Стара Загора, Кюстендил и Перник?

Според териториалните планове в Стара Загора се предвижда рекултивация на кариери за лигнитни въглища. Също така се планира създаване на капацитет за развитие на водорода и зеления водород, създаване на индустриални паркове с чисти технологии (нулеви емисии). Ще има подкрепа на фотоволтаични паркове с електролизатори и/или системи за съхранение, за производството и разпространението на биометан и вятърна енергия. Ще се направи картографиране на уменията на работниците. Ще се повиши квалификацията на работниците и търсещите работа. Също така се планират мерки за енергийна ефективност и ВЕИ, с акцент върху енергийната бедност. Ще се работи за адаптиране на предприятията към икономическия преход; ще се подкрепят научни изследвания и иновации за бизнеса.

В Перник се предвижда рекултивация на въглищни кариери. Ще се подкрепят МСП, фокусирани върху проучване, проектиране и инсталиране на фотоволтаични панели. Ще се подкрепят МСП, фокусирани върху инсталации за биогаз (биометан), ще се подкрепят ВЕИ и производството и използването на зелен водород. Както в Стара Загора и тук ще се картографират уменията на работниците, ще се повиши квалификацията на работниците и търсещите работа, ще се подкрепят мерки за енергийна ефективност и ВЕИ, с акцент върху енергийната бедност. В същото време ще се работи за развиване на индустриална и логистична зона в град Перник. Ще се развие дейността на Център за изследване и развитие за услуги в подкрепа на промишлеността.

В Кюстендил ще се подготви рекултивация на въглищни кариери. Ще се създаде схема за подпомагане на МСП за производство на съоръжения за възобновяема енергия. Ще се създадат индустриални паркове с чисти технологии (нулеви емисии). Ще се подпомагат фотоволтаични паркове, производство и използване на зелен водород, включително за съхранение на енергия. В плана на Кюстендил също е предвидено подпомагане на производството и разпространението на биогаз (биометан). Но се предвижда специално подпомагане на търговското и отоплителното използване на геотермална енергия в региона. Тук също се дава акцент на картографиране на уменията на работниците, повишаване на уменията и квалификацията на работниците и търсещите работа, подкрепа за мерки за енергийна ефективност и ВЕИ, с акцент върху енергийната бедност.

Ще се работи и за адаптиране на предприятията към икономическия преход и за развитие на Център за изследвания и иновации.