17-11-2017 20-11-2018

Учени очертаха три сценария за бъдещето на „Марица-изток“

В района има пълно неразбиране какво предстои, отсъства комуникация на държавната власт с местната и с населението, което предизвиква хаос и страх

Снимка: ТЕЦ Марица изток 2

Учени очертаха три сценария за бъдещето на „Марица-изток“

13:26 | 26 юни 2023 15 2533 Снимка: ТЕЦ Марица изток 2

Три възможни сценария за демографско и социално-икономическо развитие на района на "Марица-изток" до 2040 г. очертава в анализ екип изследователи от Българската академия на науките и Софийския университет "Св. Климент Охридски". Те бяха представени на пресконференция от доц. Георги Бърдаров, един от авторите на изследването, изготвено по поръчка на фондация "Фридрих Еберт", предаде БТА.

Green Deal

Първият сценарий, който сме очертали, е на ускорен енергиен преход с активна и адекватна подкрепа от страна на централната и местната власт, посочи доц. Бърдаров. Той обясни, че ускорен преход означава закриване на най-малко половината мощности до края на 2026 г. и пълно излизане от въглищната енергетика най-късно до 2035 г.

Вторият сценарий е на ускорен енергиен преход без наличието на адекватна публична подкрепа, а третият сценарий е на забавяне на енергийния преход, като дейността на въглищната енергетика в България бъде запазена до окончателното ѝ закриване през 2038 г. или 2040 г. Според изследователите третият сценарий ще изисква дерогация от ЕК за емисиите от въглищната ни енергетика и продължаващата дотация както на държавната, така и на по-малките частни ТЕЦ-ове ще обременява все повече публичния бюджет. В анализа се посочва, че в крайна сметка това ще доведе до чувствително поскъпване на електроенергията в страната и ще осуети реформите за засилване на иновациите.

Първият сценарий е най-адекватният и ще доведе до болезнено в момента, но по-бързо трансформиране на региона и по-малка цена, платена от хората, коментира доц. Бърдаров. Местните хора са силно уплашени, но всяко едно забавяне само ще утежни ситуацията и цената ще бъде много по-голяма, посочи той. Доц. Бърдаров допусна, че е възможно миксиране на тези сценарии.

В рамките на изследването са направени дълбочинни интервюта с общинските власти в Стара Загора, Раднево, Гълъбово и Нова Загора. Доц. Бърдаров отбеляза, че на първо място сред изводите от тези интервюта е пълната липса на яснота за бъдещето на региона и хората. Той посочи, че има неразбиране на значението на зеления преход и недоверие в т.нар. справедлив преход. Доц. Бърдаров отбеляза и отсъствието на комуникация на държавната власт с местните власти и хората в региона. Скъсаната комуникация предизвиква хаос и страх в населението, които рефлектират във все по-засилени емиграционни нагласи, се посочва в анализа.

На пресконференцията беше представено и проучване на "Галъп интернешънъл болкан", проведено от 29 октомври до 6 ноември 2022 г. сред над 800 пълнолетни души и представително за страната. Според него 56% от запитаните биха искали да се запазят въглищните централи по-дълго, 21% са на мнение, че трябва да се закрият, а 23% не могат да отговорят. Първан Симеонов от "Галъп интернешънъл болкан" коментира, че има високо недоверие към властта, което се проектира и към Брюксел. Той отчете, че има наличие на инстинкти, свързани със съхранението на здравето и средата, но доминира социалното. "Хладилникът донякъде побеждава термометъра", смята Симеонов.

Наистина ще има много голямо регионално сътресение, ако "Марица-изток" бъде затворен, както нашият европейски ангажимент изисква, без голяма, своевременна, комплексна, добре обмислена, снабдена с финанси помощ от държавата, коментира ас. д-р Димитър Събев. Той посочи, че 40 хиляди загубени работни места е нещо много сериозно, но вече сме минавали през това много пъти в български градове през 90-те години на миналия век. Колкото повече отлагаме, толкова по-трудно ще бъде после да се възстановим, допълни Събев. Той отбеляза, че функционирането на комплекса води до замърсяване и загуба на около 1000 души на година.

В рамките на изследването са разработени и три сценария за демографска и пространствена прогноза - оптимистичен, реалистичен и песимистичен. Най-вероятният сценарий за бъдещото демографско развитие на изследваните общини ще е в границите между вариантите реалистичен или песимистичен, коментира проф. Надежда Илиева. Ако вземем предвид 2021 г. за базова година, броят на населението се очаква да намалее между 38% до 2050 г. при реалистичния вариант и с 44% съгласно песимистичния, посочи тя. По думите ѝ най-засегнати от тези процеси ще бъдат общините Димитровград, Раднево и Гълъбово, където според песимистичния вариант населението ще намалее повече от половина.

ИЗБРАНО