Изпълнението на условията по два ключови европейски механизма бяха в основата на пресконференцията на премиера акад. Денков и петима министри: Плана за възстановяване и устойчивост и Плана за спраедлив преход. Както е известно, за да получи предвиденото щедро финансиране по тях, България трябва да изпълни ред изисквания, много от които нормативни, но други - проектни. Има определени срокове - мерки до края на септември и реални резултати до края на годината.

Целта, която сме си поставили заедно с ръководството на парламента, е до края на септември всички закони по Плана за възстановяване и устойчивост (ПВУ), свързани с второ плащане, да бъдат приети. Това каза министърът на финансите Асен Василев на пресконференция в Министерския съвет.

В своето встъпително изложение на пресконференцията акад. Денков даде пример с два законопроекта, които, по думите му, са ключови за изпълнението на Плана за възстановяване и устойчивост, но не са били гласувани и внесени в парламента от предходното (служебно) правителство.

"Единият е Законът за енергетиката, а другият е Законът за обществените поръчки. Редовното правителство подготви и двата. Единият е публикуван за обществено обсъждане, така че всеки може да го види. Другият беше приет на вчерашното заседание на правителството и ще бъде внесен в Народното събрание. Имаме непрекъснат контакт с ръководствата на парламентарните групи, които подкрепят правителството, за да подредим правилно във времето законопроектите, които трябва да приеме Народното събрание", отбеляза премиерът, цитиран от БТА.

Става въпрос за 1,4 млрд. лв., които очакваме, ако успеем да наваксаме с това закъснение, да влязат в бюджета пред тази година. Само до тук говорим за 3,4 млрд. лв., плюс постъпленията от Българския енергиен холдинг, каза Денков.

Асен Василев изтъкна, че в ускорени срокове се работи по останалите мерки, които не са законодателни, така че всички или почти всички да са готови до края на септември. Става въпрос за мерки, свързани например с комисията за енергиен преход, нейният доклад да бъде изготвен и публично обсъден, част от възлаганията, които са забавени, да бъдат направени или разработени, съответните поръчки да бъдат пуснати по Плана за възстановяване и устойчивост, отбеляза той.

Това би ни позволило, ако към края на септември сме готови с по-голямата част от условията за второ плащане, да поискаме второ плащане и да го получим в рамките на годината, каза Асен Василев. Той добави, че работата с парламента е изключително интензивна и важна в този процес.

Министърът каза още, че няма връзка между предоговарянето (прието за необходимо с решение на Народното събрание) и второто плащане по ПВУ. Второто плащане не съдържа елементи, които парламентът иска да бъде предоговорени. Единствените енергийни елементи, които второто плащане съдържа, е докладът на комисията за енергиен преход, което не е част от това, което парламентът е заложил, отбеляза Василев. Той каза, че елементите, които се предоговарят, са от трето плащане нататък. Така че ние можем да си изпълним всички ангажименти по второ плащане, без да нарушим решението на парламента, тъй като те не влизат в колизия, и да си получим средствата, и паралелно да върви предоговарянето, което ще отнеме по-дълъг период от края на септември, каза Асен Василев.

Във връзка с Плана за справедлив преход за въглищните региони Асен Василев каза, че се работи изключително интензивно по нова негова версия, която да бъде обсъдена с хората по места. Той добави, че целевата дата е към края на септември тази нова версия да бъде готова и изпратена в Европейската комисия, така че да можем до края на годината да имаме одобрен и приет план и да не се загубят средства.

Министърът на енергетиката Румен Радев подчерта, че нито една топлоелектрическа централа, работеща на въглища, не е фаворизирана спрямо друга. Той припомни основната философия на идеята за справедлив преход - през начина на финансиране да се търси смислената трансформация.

"В рамките на преход всички стартират от една и съща позиция - с някаква заетост като човешки ресурси, с някаква свързаност като потенциал, и желанието да направят нещо", заяви Радев.

Според него основният и най-голям проблем е липсата на ясна представа как да се стигне до целите 2050-2060 г., които да са еднозначно приемливи за всички, както и как да се постигне преходът.

Министърът на енергетиката посочи, че трите района - Старозагорски, Пернишки, Кюстендилски, имат различни проблеми. Експертната част е важна, но е важно работещите там да знаят действително какво ще работят.

Румен Радев изтъкна, че за териториалните планове е положен много труд с различни министерства и вече са завършени смислени чернови. Те обаче трябва да се обсъдят с хората на място.

В интегрирания план в областта се поставят дългосрочните цели в енергетиката. И следват проектите, отбеляза министърът на енергетиката.

Либерализирането на пазара

Попитан, министър Радев засегна и въпроса за либерализирането на пазар на електроенергия на дребно (за битовия потребител) в края на 2025 г. Той подчертам че освобождаването на пазара не може да стане без да има ясни механизми за енергийната бедност, както и за мерски за подкрепа на хората. За да има достатъчност подготвеност, през есента ще бъде внесен проект за наредба, която да уреди компенсирането. Радев смята, че няма да има сериозно увеличение на цените за бита. Според него обаче трябва да се поощрява енергийната ефективност.

Проблемите на бюджета

Проблемите, които бяха свързани с неправилното бюджетиране, вече са решени, каза още министър Василев. Той добави, че страната има бюджет, който е адекватен, с 3 процента дефицит, запазени и надградени социални плащания и без увеличение на данъчната тежест.

Новите ръководства на НАП и Агенция "Митници" за последните малко под 60 дни успяха да съберат около 2 млрд. лв. повече приходи, отколкото държавата направи разходи, посочи Василев. Заварихме хазната на дефицит от 1,2 млрд. лв., в момента е на излишък от 500 млн. лв. и това показва, че всъщност тези средства винаги са били, въпросът е бил да се съберат данъците, коментира финансовият министър.