Защо се възражда интересът към депозита във все повече европейски страни?
Потребителите в най-новите страни в семейството Словакия и Латвия одобряват системата, предстои и Румъния да въведе депозитната система тази година
Половината от хората в страните с депозитни системи са доволни от въведената депозитна система в своята страна, показва проучване на европейската платформа от неправителствени организации за кръгова икономика Reloop Platform.
В началото на годината още две страни въведоха депозитна система и това са Словакия и Литва и споделиха опит на специализирано събитие на платформата Reloop в средата на месеца. Но подготовката е започнала още през 2019 г., което означава, че ако ние започнем сега, може да се очаква да я въведем под някаква форма най-рано през 2024-2025 г.
Днес, 75% от населението в Словакия одобрява депозитната система и 69% не променят своите навици на пазаруване на пластмасови бутилки, алуминиеви кенчета и стъклени бутилки, които влизат в обхвата на депозитната система.
Светът и Европа срещу пластмасата
Бутилките и кутиите за еднократна употреба се използват за продажба на все по-голямо разнообразие от напитки от сокове, бутилирана вода, енергийни напитки и други негазирани напитки. От въвеждането им в на пазара преди повече от 40 години имаше значителен дебат относно най-ефективния начин за събиране. Все още голяма част от страните възприемат, че съществуващите системи за общинско събиране са най-ефективни, все по-голям интерес има към инициативи за връщане към депозитите. Няколко държави приемат нови и разширени закони за депозитите като допълнение към техните съществуващи модели за събиране на домакинства.
Всъщност трудно е да се каже кое катализира този процес, но определено нарастващата криза с морските отпадъци изиграва голяма роля затова. Според базираното в Обединеното кралство дружество за опазване на околната среда Great British Beach пластмасови бутилки за напитки, заедно с капачки, кутии и стъклени бутилки и други пластмасови опаковки за напитки са в топ 10 на отпадъците по плажовете. По последни данни, цитирани и от европейската платформа от неправителствени организации за кръгова икономика Reloop, ако количеството изхвърлян боклук не се промени до 2030 година на всеки три тона риба ще имаме един тон пластамса, а до 2050 година ще имаме в моретата повече пластмаса отколкото риба
Депозитните системи са се доказали като един от най-ефективните методи за справяне и с морските отпадъци. Като признание за това е доклад на австралийски сенат, издаден през април 2016 г. От Северна Америка до Австралия и в цяла Европа законодателството за връщане на депозити се е радвало исторически широка обществена подкрепа. Новите закони получават голямо обществено одобрение в повечето страни. Това са данни от над 80 проучвания на общественото мнение, събрани в световен мащаб от 2003-2021 г. Данните се фокусират върху обществените нагласи и мнения по отношение на законодателството за депозити в контейнери за напитки в 18 държави, сред които Словакия, Латвия, Унгария, Румъния, Испания, Белгия, Ирландия, Австрия, Франция, Обединеното кралство, Америка и Австралия.
И ако Германия, Швеция или Дания са страни, с които трудно можем да се сравним, то страни като Латвия, Литва, Словакия, дори Румъния са страни, от които може да почерпим опит.
През 2014 година системата за събиране на опаковки в Литва е била подобна на системата в България в момента. Голямо позитивно влияние върху дискусията оказват съседните скандинавски държави. Но ключова роля за въвеждане на системата се оказва работата на правителството с индустрията и гражданите. Депозитната система в Литва започва да функционира на 2016 година, а до края на 2016 година удвоява стойностите рециклиран материал, постигнати през 2015 година. Изискванията на ЕС за рециклиране на 90% от пластмасовите бутилки, пуснати на пазара, са покрити още през втората година на функциониране на системата. За първите три години са събрани и рециклирани 1,5 млрд. опаковки, чието тегло е 56 000 тона оползотворен материал. Това доказва, че депозитните системи са реален метод за повишаване нивата на рециклиране.
Над 10 страни в Европа към този момент употребяват депозитни системи и още 15 страни, в това число България също обмислят въвеждането й. Затова на този етап е изключително важно да се поучим от опита на всички страни.
Новаците в семейството - няколко месеца опит на Словакия и Латвия
Системата в Словакия се управлява от неправителствена организация на производителите и търговците, обясни Лучиа Морвей, директор Межднародни връзки и комуникации на депозитната система на Словакия Správca Zálohového Systému. В страната има шест сортировъчни центъра и има 2500 обекти за тяхното събиране или магазини, които участват в системата, където потребителите могат да върнат бутилките и да си вземат депозита обратно, коментира Лучиа. Близо в 2000 обекта има машини, а останалите събират ръчно чрез баркод на самата бутилка. Депозитът е 15 евроцента при закупуване на бутилката и се изплаща на потребителя при нейното връщане. Законодателството на страната е поставило цел да бъдат обхванати 60% от пластмасовите бутилки до 3 литра и алуминиевите кенчета, предлагани на пазара, което е 780 млн. бутилки. Само няколко месеца след въвеждане на системата от 4,5 млн. потребители, 3,4 декларират, че ще връщат кенчета. Над 70% вече са използвали системата като за над 60% основната мотивация ползите за природата, за други 20% от основно значение е връщането на депозита. И ако за един месец (януари) са събрани 150 000 бутилки, то през май са вече 145 млн. бутилки, а към днешна дата са повече от 200 млн. пластмасови бутилки и кенчета, подчерта Морвей.
Латвия е другата страна, която въведе депозитна система в началото на годината. С население от 1,9 млн. души и близо 500 000 опаковки на пазара. Като над 80% от латвийците оценяват, че системата е необходима и важна част от политиката за събиране на отпадъците от опаковки. Това коментира Микс Стуритис, управляващ директор на системния оператор в Латвия. Латвия също е започнала подготовка за въвеждане на системата през 2019 година. Днес,в градовете в системата участват магазини над 300 кв. м, а в селата магазини над 60 кв. м. Депозитът е 10 евроцента и обхваща стъклените бутилки, обясни Татяна Алексе, старши експерт от Министерство на опазването на околната среда и регионалното развитие на Латвия. Системата се управлява от оператор между производители и търговци след обявена обществена поръчка на Министерството на опазване на околната среда. В страната има над 1500 обекти за връщане на опаковките. До юли месец е преходния период и от 1 август на рафтовете по магазините трябва да се продават само бутилки с баркод, към момента вече 80-99% от продуктите в магазините са с депозит.
Румъния предстои да влезе в семейството и това ще бъде най-големият проект за кръгова икономика на страната
В повечето страни депозитната система обхваща големите търговски обекти и тя не повлиява на продажбите на продуктите за еднократна употреба. В Румъния тепърва ще се въведе такава система от август 2022 година. Но страната вече от 2018 г. работи по темата за въвеждане на депозитната система. Тя ще бъде задължителна за всички търговски обекти над 200 кв м, а всички по-малки обекти ще могат да си партнират с други търговци на дребно, за учредят общи пунктове или да сключат договори с общините за места за пунктове, разказва Юлия Леферман, управлява директор от Асоциацията на пивоварите в страната. Депозитът ще е 0,10 евро за всяка напитка, която потребителят купува и ще се изплаща при връщането й обратно в магазина. Румъния включва всички бутилки за еднократна употреба от 0,1 до 3 л, което включва стъкло, пластмаса и метални кенчета. Това са 6 млрд. опаковки, които ще бъдат обхванати от 100 000 събирателни пункта в цялата страна, което е изключително голяма организация за малки и големи населени места.
В Хърватия, която използва депозитна система от 2006 г. вече връщат възможността за събиране на млечни продукти, след като през 2015 г. са прекъснали. Но се изправя пред редица предизвикателства като например необходимостта от изчистване на опаковките с биосепаратор. Разликата с останалите системи е, че това е изцяло национална система. При останалите държавата се намесва само като регулатор или като акционер с малък дял от 20% например както е в Румъния. Първоначалната инвестиция при Словакия и Латвия е свързана със заемни средства от инвестиционни банки, уточниха участниците за 3eNews и Dir.bg.
В северната ни съседка също са направили мащабно предварително проучване на нагласите на хората, поръчано от оператора на системата. Всъщност 59% от запитаните твърдят, че ще връщат депозит поне веднъж седмично. Всеки 9 от 10 румънци е съгласен с въвеждането на депозитната система. 89% от хората биха връщали в сортировъчни центрове близо до техните домове и половината от хората искат да знаят какво се случва с бутилките след като бъдат събрани. Тази система е най-големият проект за кръгова икономика на Румъния, подчерта Юлия Леферман.
Това огромно предизвикателство предстои и за България, за което имаме дълги години на упорита работа от страна на държава, бизнес и потребители.
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}