Срещата на Г-7 през април във Вашингтон във формат финансови министри и управители на централните банки се проведе виртуално. Очакванията за конференцията бяха да се приеме пътна карта за въвеждане на легитимна цифрова валута /CBDC/ от Световните емисионни центрове. Това не се случи, поради възникналата световна пандемия и ефектът от нея. Прието бе след преодоляването на непосредствените последици от кризата с Covid -19, държавите от групата да се върнат към проблемите с цифровизацията на икономиката и предизвикателства, свързани с незаконните финансови потоци, създаването на подходяща нормативна рамка за дигиталните активи и киберсигурността на финансовия сектор.

За разясняване на идеята за въвеждане на цифрова валута БТА се обърна към доц. д-р Анита Атанасова, преподавател в катедра Счетоводна отчетност при Икономическия университет-Варна.

Представяме част от въпросите и отговорите в интервюто.

- Какво всъщност се крие зад акронима CBDC, използван от икономисти и финансисти за цифрова валута, емитирана от Централни банки? Що за валута ще бъде това?

- CBDC (central bank digital currency) не е въпрос, широко обсъждан в нашите медии. Към настоящия момент такава валута не съществува в реалността. Но достатъчно сериозни институции и лица на държавно ниво, на ниво престижни наддържавни организации, обсъждат възможността за въвеждане на такъв тип пари: Китай, САЩ, Япония, Европейската централна банка, Международния валутен фонд. Първата държава, която започва сериозни системни проучвания на възможността за издаване на такава валута е Китай - от 2014 г. Няколко години по-късно подобна аналитична и прогностична дейност стартират Великобритания, Швеция и другите водещи световни икономики.

Еднозначен отговор на въпроса "Що за валута ще бъде това?" няма до момента. Неслучайно говорим за процес по обсъждане на възможности и перспективи - има още много неизяснени въпроси. Конкретните характеристики на CBDC зависят от институциите, които издават валутата. В този смисъл, дешифрирайки самото наименование и изявленията направени досега, можем да посочим поне две общи характеристики.

Първо, това ще бъде валута издавана официално от упълномощените за това с нормативен акт институции във всяка държава или наддържавна организация. Най-често това са централните банки на съответните държави, но има и изключения, например Европейската централна банка. По този начин новата цифрова валута ще има силата на фиатни пари. И, второ, издадената валута ще бъде единствено в електронна форма. Но това не означава, че цялата валута на държавата ще бъде в електронна форма (освен, ако не е изрично решено да бъде така).

Освен това процесите в паричното обращение на едро и дребно могат да се различават. Към настоящия момент издадените официални фиатни пари* от Централната банка имат физическа форма (банкноти или монети), а електронен вид те придобиват чрез посредничеството на търговските банки и при избор на платежна форма от клиентите. При новия вид емисия CBDC, се планира централната банка директно да емитира електронни пари.

Моето впечатление е, че подобен проект не се обсъжда активно в контекста на българската действителност. Но се очаква, че през 2020 г. България ще влезе в чакалнята на Еврозоната - ERM II. Ако ние се присъединим към Еврозоната, решенията на нейните институции, в това число и на Европейската централна банка, ще бъдат задължителни и за нас. А от началото на 2020 г. Европейската централна банка декларира засилен интерес към възможността да се издава CBDC. Все още този интерес не е конкретизиран, но е оформена работна група за проучване на възможностите.

- Каква е разликата между CBDC и криптовалутите, доскоро активно обсъждани?

- Разликата между CBDC и криптовалутите може да е нормативна и технологична. CBDC би следвало да бъде издадена от централна банка или друга институция, упълномощена от държавата да емитира съответните парични знаци за територията на страната, независимо под каква форма са те. CBDC би трябвало да е подкрепена с нормативен акт на държавата, да има номинална стойност и силата на фиатни пари. Към този момент нито една криптовалута няма описаните по-горе характеристики. Технологично криптовалутите се базират на блокчейн технология, със силна децентрализация и мрежова структура, чийто протокол може да е отворен или затворен. Решението за издаване на нови криптовалутни единици се прави от частни анонимни лица на база на софтуерен код. При CBDC, поне от изнесената досега информация, не се планира прилагането на блокчейн технология. Предполага се централизиран и силно контролиран на държавно ниво технологичен процес.

Зам.-директорът на Китайската народна банка публично оповести през септември 2019 г., че Китай е технически готов за емитирането на своя CBDC, без да дава времеви мащаби за осъществяване на този акт. Не можем да сме сигурни каква ще бъде предприетата политика на другите държави. Но с относителна висока степен на сигурност можем да твърдим, че движение в тази посока ще има, особено в развитите държави.

- Готови ли сме като общество да приемем дигитализирането на парите, с което се разплащаме ежедневно, и да се откажем от книжния формат?

- Ако говорим за пълно дигитализиране на паричния обмен, считам, че не сме готови за това - психологически, технологично, организационно, политически, социално. Но, ако говорим за дигитализирането на всички процеси, в това число и на паричните разплащания като тенденция, очевидно тя съществува и се ускорява в последните години.

Доц. д-р Анита Атанасова ще бъде лектор по темата на предстоящата на 11 и 12 май юбилейна конференция, посветена на 100-годишнината от основаването на Икономическия университет-Варна.

*Фиатни пари означават пари, декларирани от правителство като законно платежно средство. издавани от държавата пари, които не са конвертируеми в нещо друго, нито притежават фиксирана стойност в смисъла на обективен стандарт, пари без вътрешноприсъща стойност.