Европейската централна банка (ЕЦБ) може да предприеме днес действия, които да включват и възможно намаляване на лихвата, предаде Асошиейтед прес. Централните банки по света ускоряват стимулите в подкрепа на световната икономика на фона на периода на засилена несигурност заради търговските войни и Брекзит.

Редица анализатори очакват ЕЦБ, която определя лихвените проценти за 19-те страни членки на ЕС, използващи еврото, поне да преформулира обещанието си за запазване на лихвените проценти на рекордно ниските им нива и догодина.

Минималната стъпка, която ЕЦБ би могла да предприеме днес, е да добави думата "или по-ниска" към обещанието си да запази непроменена лихвата поне до средата на 2020 година.

Новата формулировка би могла да подчертае, че следващата стъпка би била намаляване на лихвите.

Не е изключено обаче намаляване на лихвите да бъде обявено още днес макар една от референтните стойности вече да е под нулата.

Ако това се случи, то ЕЦБ ще изпревари с очакваното намаление на лихвата Управлението за федерален резерв (УФР) на САЩ. Американската централна банка има много голяма роля заради мащабите на американската икономика и статута на долара като международна валута за кредитиране и търговия, отбелязва АП.

Високопоставени лица от УФР сигнализираха, че лихвите могат да бъдат понижени спрямо сегашната им референтна стойност от 2,25 - 2,5 процента. Централните банки на Южна Корея, Индонезия и Южна Африка неотдавна вече намалиха лихвите.

Анализатори от банка Морган Стенли (Morgan Stanley) прогнозираха, че ЕЦБ ще коригира лихвата по депозитите от минус 0,4 процента до минус 0,5 процента на заседанието си на 12 септември или по-рано. Не би било изненадващо обаче, ако това се случи на днешното заседание. Отрицателната стойност означава, че банките плащат за овърнайт депозитите в ЕЦБ - наказателна мярка, целяща да ги накара да отпускат повече пари на кредит.

"Основният въпрос е дали ЕЦБ може да си позволи да чака още шест седмици преди да предостави нови парични стимули и дали ще изненада финансовите пазари, като задейства нови мерки", написа в съобщение до инвеститорите главният икономист за Германия в банка Ай Ен Джи (ING) Карстен Бжески.

Централните банки се насочват към промяна на политиката си макар световната икономика да продължава да расте, включително икономиките на Европа и САЩ, а безработицата да намалява.

Централните банки ще предприемат мерки, за да предпазят икономиката от рисковете, включващи забавянето в търговията и инвестициите заради търговския конфликт между САЩ и Китай. Друг проблем за ЕЦБ е предстоящото излизане от ЕС на Великобритания, което трябва да стане до 31 октомври и може да наруши търговията, ако не бъде договорено преходно споразумение.

Централни банки като УФР и ЕЦБ по-рано бяха започнали да спират финансовите стимули, които отпускаха през десетилието след Голямата рецесия и финансовата криза от 2008-2009 година. УФР увеличи лихвите, а ЕЦБ спря едва през декември миналата година стимулиращата програма от 2,6 трилиона евро (2,8 трилиона долара) за закупуване на облигации, чрез която инжектираше свежи пари в икономиката.

Предвид ниските лихви и тези 2,6 трилиона евро, които все още са във финансовата система, остава отворен въпросът до каква степен новите мерки на ЕЦБ биха дали допълнителен стимул на икономиката. Потребителите, инвеститорите, бизнесът и правителствата най-вероятно обаче ще бъдат засегнати от промяната.

Ниските лихви означават също така по-малък натиск върху задлъжнелите правителства като италианското. Благодарение на по-ниските лихви бизнесът ще взима по-лесно заеми, но се увеличава вероятността евтините пари да поддържат неефективни "зомби компании", които иначе биха фалирали, и ще отклони инвестициите от възможности за по-ефективното им използване.