Ако някой в Гърция иска да разбере причините за днешната криза, трябва да се върне назад към 70-те години, когато след края на седемгодишната диктатура се пръкнаха нови политически елити, стремящи се да се сдобият с твърд електорат. Ключът за това бяха клиентелистките отношения и популизмът, пише немският вестник.

В изследването се прави още изводът, че първото избрано консервативно правителство на Константинос Караманлис, одържавило банки, транспорт и корабостроителници, е създало публичен сектор, в който места са били отредени на приятели по партийна линия.

Отбелязва се, че приемникът на Караманлис, социалистът Андреас Папандреу е продължил тази клиентелистка политика от 1981 г., като едновременно с това е обещал радикални социални реформи, отбелязва "Шпигел онлайн".

Политиците си разпределиха благата, а икономическите елити изградиха проблемни структури във вреда на конкурентоспособността, за да си осигурят лични облаги.
Гърците станаха по-богати, но това имаше много малка връзка с нарастването на производителността. Всичко това стана много преди присъединяването на Гръция към еврозоната, което създаде предпоставка за последвалия срив, отбелязва изследването.

След влизането в еврозоната публичният и частният дълг на страната скочиха. Икономисти и анализатори обаче се надяваха, че Гърция ще запази високите темпове на растеж, но в края на 2000-та година и когато започна кризата последваха и критиките за уж разкошния начин на живот на гърците.

Страхът и гневът на хората обаче идват от това, че политическите и икономически елити не са се повлияли от кризата, се казва още в изследването.