Силозите са пълни, но няма храна за всички: пет стъпки за излизане от продоволствената криза
Предстои дълъг път, но няма ефективно решение без реинтегриране на Украйна, Русия и Беларус, алармира Антониу Гутериш. Берлин обвини Москва, че използва глада като оръжие
След години на пандемия светът е изправен пред невиждана от дълго време продоволствена криза. Две от най-големите страни производителки на зърнени култури и растителни масла - Русия и Украйна, са във война, която оставя пълни складове, но и затворени пристанища за транспорт на храните. Това обрича на глад милиони хора. Отправиха се тежки обвинения, че Москва използва глада като оръжие във войната.
Още по темата
Генералният секретар на ООН Антониу Гутериш заяви в сряда, че е в "интензивни контакти" с Русия и други страни в надежда да бъде постигнато споразумение за експортирането на зърното, складирано в украинските пристанища, и за неограничен достъп до световните пазари на руски храни и изкуствени торове, предадоха световните агенции.
На министерска среща в ООН, посветена на кризата с доставките на храни, задълбочила се заради войната в Украйна, Гутериш каза, че "предстои да бъде извървян много път" до преодоляването на кризата и че е необходима добрата воля на всички страни за постигането на "пакетно споразумение" по въпроса. Ако действаме заедно - ще има достатъчно храна за всички, каза той, добавяйки, че "прекратяването на глада е по силите ни".
Генералният секретар очерта пет спешни стъпки за разрешаване в краткосрочен план на кризата и за предотвратяване на дългосрочни щети, като се започне с намаляване на пазарния натиск чрез увеличаване на хранителните доставки - без ограничения за износ, а излишъците бъдат достъпни за най-нуждаещите се.
"Но нека бъдем наясно: няма ефективно решение на продоволствената криза без реинтегриране на производството на храни в Украйна, както и на храните и торовете, произведени от Русия и Беларус, на световните пазари, въпреки войната. Той каза, че Украйна и Русия заедно произвеждат близо една трета от пшеницата и ечемика в света и половината от слънчогледовото масло, а Русия и Беларус заемат второ трето място по добив на калиев карбонат, основна съставка за изкуствените торове.
Второ, системите за социална защита трябва да покриват всички нуждаещи се с храна, пари.
Трето, трябва да се осигури подкрепа за водоснабдяване, канализация, хранене и препитание.
Четвърто, правителствата трябва да ускорят селскостопанското производство и да инвестират в устойчиви хранителни системи, които защитават дребните производители на храни.
И накрая, пето, хуманитарните операции трябва да бъдат изцяло финансирани така, че да предотвратяват глада и да намалява глада.
Войната заплашва да изпрати "десетки милиони хора към продоволствена несигурност, последвана от недохранване, масов глад и глад, в криза, която може да продължи с години", предупреди шефът на ООН.
"През изминалата година световните цени на храните са се повишили с почти една трета, торовете с повече от една втора, а цените на петрола с почти две трети."
Повечето развиващи се страни нямат фискално пространство, за да смекчат удара от тези огромни увеличения, като много от тях не могат да вземат заеми, защото пазарите са затворени за тях, отбеляза Гутериш.
"Ако високите цени на торовете се запазят, днешната криза в зърнодобива и производството на растителни масла може да засегне много други храни, включително ориза, което ще засегне милиарди хора в Азия и Северна и Южна Америка", предупреди Гутериш.
По време на дискусиите външният министър на Германия Аналена Бербок обвини Русия, че блокира износа на зърно от Украйна и го използва като оръжие във войната, предаде ДПА.
"Русия води тази война (с Украйна) с едно друго ужасно и могъщо оръжие: глад и лишения. Като блокира украинските пристанища, унищожава силози, шосета и железни пътища, Русия е започнала зърнена война, предизвиквайки глобална хранителна криза", каза тя на министерска среща в централата на ООН в Ню Йорк. Според Бербок това става, когато "милиони вече са заплашени от глад, особено в Близкия изток и Африка" заради последиците от промените в климата, ковид пандемията и въоръжените конфликти в техните региони.
Заради руското нашествие нейните черноморски пристанища са затворени и е спрян износът на зърно за много развиващи се страни.
По данни на германското правителство руската армия е блокирала износа на 20 милиона тона зърно, предимно за страни от Северна Африка и Азия. Повечето от зърното е на пристанището в Одеса.
Пред министрите Гутариш разказа, че при посещението си наскоро в африканския региона Сахел е видял семейства, които не знаят откъде да намерят храна за следващия ден, предаде АП.
Ръководителят на Световната хранителна програма на ООН (WFP - ФАО) Дейвид Бийзли привлече вниманието към свят, "твърде крехък" от години на конфликти, пандемии и заплахи за климата.
Той също така отбеляза, че текущите дефицити на финансиране могат да попречат за достъпа до храна на цели четири милиона души.
Освен това висшият служител на ФАО отбеляза, че "неуспехът да се отворят пристанищата" в и извън Украйна ще принуди хората да изпаднат на ръба на глада.
Въпреки че "силозите са пълни", блокадите и други пречки ги правят недостъпни, каза Бийзли, призовавайки правителствата да се "задействат" сега.