На ръба на продоволствена криза: Войната изкарва на преден план угарите
Еврокомисията възнамерява да позволи засяването на повече площи и производството на повече хранителни продукти
Европейската комисия подготвя изключения от правилата за минималния дял на земите под угар*, задължителен за селскостопанските производители. Целта е те да бъдат засети повече площи и да се увеличи производството на хранителни продукти в ЕС на фона на отражението на войната в Украйна, съобщи еврокомисарят за земеделието Януш Войчеховски, цитиран от Франс прес.
Още по темата
С разрешаването да се ползват земи под угар обработваемите площи може да се увеличат с между 10% и 15%.
Войната между Украйна и Русия - две големи производителки на зърно - изстреля до рекордни нива цените на пшеницата, царевицата, рапицата, соята и слънчогледа, а Москва заплашва да спре износа на торове, от които европейците са силно зависими. Доставките на зърно от двете страни са прекъснати за неопределен период, а според участници на пазара военният конфликт може да намали реколтата минимум с 50 на сто.
За да се смекчи ефектът за земеделците и да се подсили продоволствената сигурност на континента, Европейската комисия подготвя няколко спешни мерки, които ще обяви на 23 март. Сред тях са смекчаване на правилата за угарите, изтъкна Януш Войчеховски пред земеделската комисия в Европейския парламент.
"Необходими са изключения от правилата за некултивираните земи. Те са много важни за биоразнообразието, това е вярно, но не мисля, че сега е моментът да се оставят непродуктивни тези земи", отбеляза еврокомисарят. Той изтъкна, че това е необходимо, тъй като липсва храна за животновъдството, в което ЕС покриваше голяма част от нуждите си чрез внос от Украйна и Русия.
"Това, което се случва в Украйна, ще промени целия ни подход и виждането ни за бъдещето на селското стопанство. Трябва да се върнем към продоволствената сигурност", отбеляза Войчеховски пред евродепутатите.
Според правилата на новата Обща селскостопанска политика (ОСП), които ще влязат в сила през януари 2023 г. в рамките на националните планове, по които се преговаря в момента, селските стопанства с площ над 10 хектара трябва да оставят най-малко 4 процента от земите си необработени, за да се поддържа биоразнообразието.
Брюксел планира освен това да подкрепи целенасочено свиневъдите, да смекчи правилата за държавните помощи и да черпи за първи път от "кризисния резерв" - фонд от около 450 милиона евро, предназначен да помага на селскостопанските производители в случай на нестабилност на цените, уточни Войчеховски.
Еврокомисарят обаче отново защити европейската стратегия "От фермата до вилицата" (Farm to Fork - F2F), която цели до 2030 година да бъде намалена наполовина употребата на пестициди и с 20 процента употребата на торове, както и да се отдели една четвърт от земите за биоземеделие. По думите му, това са цели в името на продоволствената сигурност.
Тази "зелена пътна карта" се поставя под въпрос от много страни членки и евродепутати в името на "хранителния суверенитет" на ЕС, отбелязва АФП.
*Да бъде поставена земята под угар означава да се поддържа изорана и чиста от плевели, незасята с нищо и да не се наторява нито с изкуствен, нито с оборски тор. Земеделските земи включват следните групи земя: обработваеми земи, пасища, сенокоси, трайни насаждения, угари.