Европейската комисия не изключва какъвто и да е сценарий за газовите потоци към Европа през тръбопровода "Северен поток" 1, включително възможността доставките да не бъдат подновени в четвъртък, 21 юли, когато трябва да приключи планираният годишен ремонт на съоръженията, каза неин говорител.

"Северен поток" 1 транспортира газ директно от Русия под Балтийско море и е основен маршрут за Германия и други европейски страни - общо 12. Тръбопроводът подаваше газ с около 40% от капацитета си преди началото на ремонта.

"Работим по всеки възможен сценарий и един от сценариите, които трябва да вземем предвид при планирането на извънредни ситуации, е възможността потоците да не се рестартират", каза говорител на ЕК на брифинг за пресата във вторник, цитиран от Ройтерс.

Wall Street Journal цитира по-рано еврокомисаря по бюджета Йоханес Хан, според когото ЕК не очаква "Северен поток" 1 да възобнови работата си.

"Работим с предположението, че няма да се върне към работен режим", каза Хан пред репортери в Сингапур, според американското издание, което Ройтерс цитира.

Основни газови маршрути в Европа - тръбопроводни и за втечнен природен газ. Газопроводите са от Русия (основен доставчик), Норвегия, Северна Африка и Азербайджан

Снимка: AP/БТА

Попитан за коментар на думите на Хан говорителят каза, че ЕК изработва плановете си за извънредни ситуации за доставките на газ през тази зима на предположението, че може да има пълно спиране на руските газови потоци.

Може ли "Северен поток" да тръгне на 21 юли

"Комерсант" писа, че Канада е изпратила със самолет в Германия на 17 юли ремонтираната турбина, обслужвана от Siemens Energy, за газопровода "Северен поток" 1. 

Връщането на турбината от Канада се превърна в крайъгълен камък в задълбочаващата се криза с руските газови доставки за Европа, след като те бяха силно свити за Германия и други европейски потребители - с между 40% и 60%.

Турбината ще бъде транспортирана с ферибот от Германия и след това по суша през Хелзинки. Очаква се оборудването да пристигне в Русия около 24 юли, като подготовката за монтажа ще отнеме още три до четири дни. Турбината е съоръжение за ключовата руска компресорна станция "Портовая". 

Междувременно в понеделник, 18 юли, стана известно, че "Газпром" е известил свои големи клиенти в Европа, че не може да гарантира газовите доставки заради форсмажор. В писма с дата 14 юли компанията заявява, че обявява форсмажор за доставки, започващи от 14 юни. Източник на Ройтерс, пожелал анонимност, каза, че форсмажорът се отнася именно за доставки по "Северен поток" 1. 

Такива писма са получили най-големият вносител на руски газ в Германия - "Унипер" (Uniper), който отхвърли твърдението за форсмажор като неоправдано, и Ер Ве Е (RWE) - най-голямата енергийна компания в страната.

Как евентуално пълно спиране ще се отрази на главните потребители

Газопроводът "Северен поток" 1 осигурява 35% от 1774 тераватчаса (TWh) потребление на Германия през 2021 г. Като се добави руският внос по други маршрути, евентуалното му напълно спиране може да намали общия обем с 63%. Въпреки че зависимостта на Германия от вноса на руски газ намаля от началото на войната в Украйна, окончателното (или неясно до кога) спиране на "Северен поток" би било огромен удар. Ройтерс цитира прогноза на швейцарската банка Ю Би Ес (UBS), според която Германия може да успее да осигури 200 TWh допълнителен внос на втечнен природен газ през 2023 г., но и да върне в строя 100 TWh силно замърсяващи въглищни електроцентрали, въпреки че първото би било скъпо, а второто подкопава целите за намаляване на въглеродните емисии на канцлера Олаф Шолц.

И все пак швейцарската банка смята, че тазгодишният дефицит може да принуди германците да намалят вътрешното потребление на енергия в домакинствата с 20%, а индустриалните компании - с с 50%.

Това неизбежно ще доведе до голямо свиване на икономиката. UBS изчислява, че пълно спиране на газовите доставки ще намали с еквивалента на 5,9% от БВП на Германия до края на следващата година. Икономиката ще се свие с 2,8% само през 2023 г. Най-големите губещи ще бъдат търговския и публичния сектор, които ще трябва драстично да намалят потреблението на енергия, и химическите групи като BASF, които използват газ както като суровина, така и като енергоносител.

Останалата част от ЕС също ще пострада. Други страни ще получават по-малко газ от Германия и затова ще трябва да разпределят енергията си, като същевременно се справят с цената на газа, която вероятно ще скочи до над 200 евро за мегаватчас, 10 пъти повече от нивото, на което се търгуваше миналата година. Като цяло може да се наложи ЕС да намали търсенето с 19%, смятат анализатори. 

 

Европейската комисия изчислява, че общият удар върху икономиката на ЕС може да бъде около 1,5% от БВП, ако има студена зима. Комисията и операторите на газови системи отбелязват, че прекъсването на руския внос през юли би означавало, че резервите на ЕС ще бъдат запълнени до 65-71% в началото на ноември, което е под целта от 80%.

Междувременно друг основен потребител - Чешката република, съобщи, че чрез компанията ЧЕЗ е осигурила 3 ​​милиарда кубически метра годишен газов капацитет чрез LNG терминал в Нидерландия, както и транзитни маршрути. Чехия продължава да запълва газохранилищата предимно от норвежки източници и източници на втечнен природен газ, каза във вторник чешкият министерство на промишлеността Йозеф Сикела.

Чешкият министър обаче добави, че Чехия ще може да предложи на "Газпром" алтернативни маршрути, ако "Северен поток" 1 не заработи.

Справка на ЕК показва, че през 2021 г. Русия е осигурила около 45% от общия внос на газ в ЕС. През последните години този обем се поддържаше средно около 40%. Другите основни доставчици на природен газ за ЕС са Норвегия (23%), Алжир (12%), САЩ (6%) и Катар (5%).

Надежди се дават на споразумението с Азербайджан, което в понеделник подписа в Баку председателят на ЕК Урсула фон дел Лайен. Уговорката е за удвояване на обемите, пренасяни по Южния газов коридор (Трансадриатическия газопровод) - от 10 млрд. куб. метра досега на 20 млрд. куб. метра на година до 2027 г., когато ЕС планира пълен отказ от вноса на руски изкопаеми горива. 

В същото време Франция се споразумя с ОАЕ за сътрудничество в областта на енергетиката, което гарантира доставките на нефт и природен газ от Персийския залив. А Италия уговори допълнителни 4 млрд. куб. метра газ, внос от Алжир, към вече договорените 21 милиарда на година.