В момент, в който хората губят покупателна способност заради инфлация от около 19 на сто според официалната статистика и много по-голяма, ако се съди по цените в магазина, минималната работна заплата трябва да се повиши. Това трябва да стане и заради приетата наскоро директива, която препоръчва минималната заплата да бъде 50 на сто от средната работна заплата. Сега средната е 1 740 лв., което означава, че от 1 януари 2023 г. минималната трябва вече да бъде поне 850 лв. Това е най-малкото, което няма да може да се случи, ако посрещнем 2023 година с удължен, а не с нов държавен бюджет, каза Любослав Костов, директор на Института за социални и синдикални изследвания на КНСБ и главен икономист на конфедерацията. Според него от ключово значение сега е да се насърчи процеса на колективното трудово договаряне и да се даде дефиниция за енергийна бедност, за да е ясно кой трябва да бъде подкрепен.

Заради това, че исканията на КНСБ не се взимат под внимание, в петък синдиката организира голям протест в София. Той ще се проведе в две части - митинг и автошествие, които ще обхванат пространството около Народното събрание, Министерския съвет и Министерството на финансите. От рано сутрин в последния работен ден на седмицата в София ще започнат да пристигнат синдикални членове от цялата страна, като само за участие в автошествието се очакват най-малко 500 леки коли от страната, съобщи Любослав Костов.

  • Защо синдикатите и работодателите се разминават по темата за удължения държавен бюджет?
  • Какво КНСБ иска да види в държавния бюджет за 2023 година?
  • Трябва ли да се промени данъчната система, ако не се ограничат държавните разходи?
  • Защо КНСБ не подкрепя облагането на свръхпечалбите на енергийните дружества, за да се набере ресурс за подкрепа на битовите потребители на ток?

Отговорите на Любослав Костов гледайте в бизнес подкаста "Какво могат парите?" със Стефан Кунчев.

Визитка:

Любослав Костов e магистър по макроикономика и доктор по "Политическа икономия". През 2019 г. защитава дисертационен труд на тема "Взаимовръзка между производителността на труда и работните заплати: Сравнителен анализ на страните-членки на ЕС" в УНСС.

Професионалния си път в КНСБ започва през 2015 г. в Института за социални и синдикални изследвания, където последователно заема длъжностите "икономически анализатор" (2015 - 2017 г.) и "главен асистент" (2017 - 2021 г.). От средата на 2021 г. поема ръководството на Института и става негов директор, като едновременно с това е и Главен икономист на КНСБ с ранг на вицепрезидент. Преподава към катедра "Икономикс" на УНСС по дисциплините - макроикономика, микроикономика, човешки капитал и основи на икономическата теория. Член е на Икономическия и социален съвет на Република България и на Националният съвет за тристранно сътрудничество (НСТС).