17-11-2017 20-11-2018

Под 500 евро? Няма такава минимална заплата в еврозоната

Любослав Костов, главен икономист на КНСБ пред бизнес подкаста "Какво могат парите?"

Снимка: Dir.bg

Под 500 евро? Няма такава минимална заплата в еврозоната

Любослав Костов, главен икономист на КНСБ пред бизнес подкаста "Какво могат парите?"

08:56 | 8 ноември 2022 | Автор : Стефан Кунчев 167 22241 Снимка: Dir.bg

В момент, в който хората губят покупателна способност заради инфлация от около 19 на сто според официалната статистика и много по-голяма, ако се съди по цените в магазина, минималната работна заплата трябва да се повиши. Това трябва да стане и заради приетата наскоро директива, която препоръчва минималната заплата да бъде 50 на сто от средната работна заплата. Сега средната е 1 740 лв., което означава, че от 1 януари 2023 г. минималната трябва вече да бъде поне 850 лв. Това е най-малкото, което няма да може да се случи, ако посрещнем 2023 година с удължен, а не с нов държавен бюджет, каза Любослав Костов, директор на Института за социални и синдикални изследвания на КНСБ и главен икономист на конфедерацията. Според него от ключово значение сега е да се насърчи процеса на колективното трудово договаряне и да се даде дефиниция за енергийна бедност, за да е ясно кой трябва да бъде подкрепен.

Заради това, че исканията на КНСБ не се взимат под внимание, в петък синдиката организира голям протест в София. Той ще се проведе в две части - митинг и автошествие, които ще обхванат пространството около Народното събрание, Министерския съвет и Министерството на финансите. От рано сутрин в последния работен ден на седмицата в София ще започнат да пристигнат синдикални членове от цялата страна, като само за участие в автошествието се очакват най-малко 500 леки коли от страната, съобщи Любослав Костов.

Защо синдикатите и работодателите се разминават по темата за удължения държавен бюджет?
Какво КНСБ иска да види в държавния бюджет за 2023 година?
Трябва ли да се промени данъчната система, ако не се ограничат държавните разходи?
Защо КНСБ не подкрепя облагането на свръхпечалбите на енергийните дружества, за да се набере ресурс за подкрепа на битовите потребители на ток?

Отговорите на Любослав Костов гледайте в бизнес подкаста "Какво могат парите?" със Стефан Кунчев.

Визитка:

Любослав Костов e магистър по макроикономика и доктор по "Политическа икономия". През 2019 г. защитава дисертационен труд на тема "Взаимовръзка между производителността на труда и работните заплати: Сравнителен анализ на страните-членки на ЕС" в УНСС.

Професионалния си път в КНСБ започва през 2015 г. в Института за социални и синдикални изследвания, където последователно заема длъжностите "икономически анализатор" (2015 - 2017 г.) и "главен асистент" (2017 - 2021 г.). От средата на 2021 г. поема ръководството на Института и става негов директор, като едновременно с това е и Главен икономист на КНСБ с ранг на вицепрезидент. Преподава към катедра "Икономикс" на УНСС по дисциплините - макроикономика, микроикономика, човешки капитал и основи на икономическата теория. Член е на Икономическия и социален съвет на Република България и на Националният съвет за тристранно сътрудничество (НСТС).

ИЗБРАНО