Професионалните анализатори, до които се допитва ЕЦБ, намалиха прогнозите си за икономическия растеж и за инфлацията в еврозоната за тази и за следващите две години на фона на по-ниските цени на петрола и влошените икономически перспективи, показват резултатите от публикувано в петък на сайта на Европейската централна банка последно тримесечно проучване сред водещи външни експерти.

Според последното тримесечно проучване сред 53-ма професионални анализатори проведено между 1-ви и 7-и октомври, което се поръчва от ЕЦБ, но без да представлява мнението на екипа икономисти на централната банка, БВП на еврозоната се очаква да нарасне през тази година с 1,1% (спрямо 1,2% при предишното проучване през юли), с 1,0% през 2020-а година (под предишна прогноза за повишение с 1,3%) и с 1,3% през 2021-а година (под 1,4%, според юлското проучване). Дългосрочна прогноза (до 2023-а година) за икономическата експанзия беше потвърдена в 1,4%.

Анкетираните от ЕЦБ професионални анализатори също така очакват, че инфлацията в еврозоната (хармонизираният индекс на потребителските цени HICP) ще нарасне с 1,2% през тази година (вместо с 1,3%, според прогнозата през юли), с 1,2% през 2020-а (вместо с 1,4%) и с 1,4% през 2021-а година (вместо с 1,5%), като в същото време прогнозата за дългосрочната инфлация в еврозоната остава непроменена на ниво от 1,7%.

Според оповестеното днес проучване, нивото на безработица в еврозоната през 2019-а година ще достигне 7,6% (без промяна спрямо юли), след което ще се понижи до 7,5% през 2020-а (под 7,4%, според предходното проучване) и до 7,4% през 2021-а (под 7,3% през юли). В същото време анкетираните анализатори повишиха слабо и очакванията за нивото на безработица в дългосрочен план (до 2023-а година) до 7,4% от 7,3% според юлското проучване.

Данните допълнително подчертават предизвикателството, пред което е изправена ЕЦБ при опитите ѝ да върне инфлацията в еврозоната към средносрочното целево ниво от малко под 2 на сто.