Енергийният и транспортният сектор в България ще бъдат най-засегнати от "зелената сделка"
Според Васил Велев предприятията от металургията и тежката химия ще са най-потърпевши
Ако се приеме европейското законодателство по "зелената сделка" за климатичен неутралитет до 2050 г. в този му вид, най-засегнатите от това сектори в България ще бъдат енергийният, и то в частта, която засяга въглищата, и транспортът, и през вторичността на натиска - металургията, химията, строителството, селското стопанство. Това каза на пресконференция в БТА президентът на КНСБ Пламен Димитров, като добави, че най-важната причина за това е свързана с дела на електроенергия, която се произвежда от въглища.
Според председателя на Асоциацията на индустриалния капитал в България Васил Велев предприятията от металургията и тежката химия ще бъдат засегнати от "зелената сделка", защото те консумират значително количество енергия и нейната висока цена ще ги направи неконкурентоспособни.
Васил Велев, председател на Индустриалния капитал
Снимка: БТАНа пресконференцията ръководството на Икономическия и социален съвет /ИСС/ представи становището си "Eвропейският зелен пакт - икономически, социални и екологични предизвикателства и възможни решения за България". Председателят на ИСС Лалко Дулевски заяви, че единното становище на членовете на Съвета е, че страната ни е една от най-засегнатите в ЕС по отношение на трансформациите, които предстоят във всички икономически сектори, като едновременно с това ИСС на България подкрепя безусловно идеята ЕС да стане лидер при постигането на неутралност по отношение на климата.
Пламен Димитров каза, че е трудно да се определи колко работни места в страната ще бъдат засегнати от "Зеления пакт", но посочи, че в енергийната част става дума от 90 до 150 000 души. Това е голяма социална цена, но не е най-важната, по-важната е енергийната сигурност, а когато няма достатъчно предлагане на електроенергия, цената ще тръгне нагоре, предупреди Димитров.
Според Пламен Димитров най-щадящият към нашите възможности и ресурси и отговарящ на националните ни интереси подход е заложеният в Интегрирания план за климата и енергетиката - въглищните централи да работят до 2030 г. Това е постижима цел, със съответните дерогации и намаляващ капацитет, каза Димитров, но изтъкна, че АЕЦ "Белене" няма да е готова към 2030 г., и в този смисъл заместващите мощности могат да са през ВЕИ или газ, като и това е под условие.
Ако не се реши проблемът с договорите на американските централи, механизмите за капацитет не са възможни, защото ЕК не позволява това, а ако няма механизми за капацитет, и останалите въглищни мощности не могат да бъдат гарантирани, допълни Пламен Димитров.
Той заяви, че в позицията си България трябва да настоява да няма натиск по "зелената сделка" за това кога и какво непременно трябва да затвори. Той добави, че спешно е необходим план за срок от пет-десет години за въглищната част на енергетиката, в частност за комплекса "Марица Изток" - неговата индустриална трансформация и развитие на нови мощности, без да се смята, че енергийната му част ще изчезне.
Васил Велев посочи, че освен на "зелената дипломация", Европа трябва да наблегне и на данъка "въглероден двуокис", и на технологии, свързани със складирането на енергия чрез водород, на алтернативния вариант за складиране на енергия чрез развитие на капацитета на батериите, на космически базирани технологии за производство на електроенергия и изпращане на земята, за улавяне и утилизиране на въглеродния двуокис.
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}