Разкрит е едва 6 процента от потенциала на термоминералните води, съдържащи се в недрата на българските земи, коментира пред БТА проф. д-р на геоложките науки Костадин Щерев.
Действащите сега естествени и сондажни термални водоизточници извличат не повече от 3 куб.м /сек в температурен диапазон 25-97 градуса по Целзий. В минералните води и хидрогеотермалния потенциал на България са заложени неподозирани за обществото възможности за стопанско и социално развитие и възмогване на повече от 150 български общини, уверява проф. Щерев. По думите му планинските и крайбрежни зони у нас имат доказуеми биоклиматични предимства пред повечето курортно-лечебни региони в Северозападна Европа, Судетите, Карпатите, Централния френски масив и даже Апенините.
Разкритите термоминерални води са изключително на територията на Южна България. Извлекаемата от тях геотермална енергия, изразена в топлинна мощност е между 1500-2000 мвт.Тази енергия е приложима главно в локални системи за отопление, кондициониране и горещо битово водоснабдяване. Използваемостта на находищата в Северна България е нулева, твърди ученият.
Хидрогеотермалният потенциал в Дунавската равнина и по-голямата част от Лудогорието е представен от огромни обеми горещи солени разтвори и разсоли, акумулирани в резервоари на мезозойска и палеозойска възраст. Те са затворени, статични, разположени върху 20 000 кв.км . По същество представляват гигантски акумулатори на геотермална енергия. Най-плиткият и най-комерсиален засега резервоар се простира на площ около 8 000 кв. км в средната част на Дунавската равнина и две малки зони във Врачанския и Видинския район.Общият статичен обем на акумулираните в него води е от порядъка на 200-220 млрд. куб.м, а размерът на предполагаемата извлекаема топлоенергия е 70.10 на осемнадесета степен джаула (ватсекунди).
Изградените сондажни водоизточници и естествените минерални извори улавят и извличат на повърхността скромна и далеч не най-качествената част от действителния хидрогеотермален потенциал на България, твърди проф. Щерев. По думите му в нито едно от разкритите и използвани сега находища не е постигнато пълно улавяне и извличане на водните и топлинни ресурси. Тази цел е неосъществима с наличните сондажни вододобивни съоръжения, категоричен е ученият.
В преобладаващата си част те са изградени преди 25-48 години, имат неотстраними конструктивни недостатъци, висока степен на износеност и неудачно разположение. Извличането и използването на топлинна енергия бележи упадък в сравнение с постигнатите невисоки нива преди 20-28 години, според хидрогеолога. По думите му през последните 12-18 години разкриването, проучването и усвояването на нови и по-качествени хидрогеотермални ресурси у нас практически е прекратено.
България е единствената държава, която няма геолого-проучвателна система, твърди ученият, представил хидрогеотермалната панорама на страната ни в издадения от Европейската комисия Атлас на геотермалните ресурси на Европа.
Румъния и всички бивши социалистически страни запазиха и развиват своите национални геологически служби и изследователски центрове, поддържат на високо ниво сондажно-проучвателната дейност и технология, уверява проф. Щерев. Според него от дълго време мащабното и пълноценно навлизане на хидрогеотермалните ресурси в социално-икономическия живот и просперитет на страната е силно затруднено от проблеми от законодателен, административен, технологичен и др. характер.
Важната за България задача за мащабно, многостранно и ползотворно въвличане на хидрогеотермалния потенциал в стопанското възмогване и благополучие на регионите е все още неосъзната и пренебрегната. В различни ниши на хидрогеотермалния бизнес и обслужващите го сектори могат да намерят реализация и житейско благополучие десетки хиляди български граждани, категоричен е ученият.
Пътят към тези възможности обаче, според него, трябва да се разчисти и отвори чрез радикални и качествени промени в законодателството, разработване на национална и регионални стратегии за разкриване на хидрогеотермалните ресурси, на насърчителни програми и други, посочва експертът.