През март инфлацията в еврозоната се ускори слабо за пръв път от четири месеца насам в резултат най-вече на по-силен ръст на цените на хранителните стоки и отчасти на цените в сферата на услугите, показват предварителните данни на Евростат. Индексът на потребителските цени (CPI) в еврозоната нарасна през март с 1,4% на годишна база, след като през февруари инфлацията в региона отслабна до 14-месечно дъно от едва 1,1% (най-слаб растеж от декември 2016-а година). Инфлацията в региона обаче продължава да изостава от целевото ниво на ЕЦБ от малко под 2 на сто, въпреки че безработицата в еврозоната се понижи през февруари до 9-годишно дъно от 8,5%, а БВП на 19-те страни - членки нарасна през 2017-а година с 2,5% (най-солидна експанзия от 2007-а година насам). Засилването на инфлацията в еврозоната се дължи преди всички на по-високите цени на хранителни стоки, напитките и тютюневите изделия, които нараснаха през март с 2,2% след анемично тяхно повишение с едва 1,0% през февруари. В същото време енергийните цени се увеличиха с 2,0% след повишение с 2,1% месец по-рано, докато цените в сектора на услугите се повишиха с 1,5% след растеж с 1,3% през февруари. Основният индекс на потребителските цени (изключвайки волатилните цени на храните, тютюневите изделия и на енергията) обаче се повиши за трети пореден месец с едва 1,0%. Трябва да се има предвид, че именно основният индекс на потребителските цени се следи внимателно от ЕЦБ като индикатор за текущото и бъдещото поведение на инфлацията в региона. Постепенното подновяване на инфлационния натиск беше очаквано от ЕЦБ и от пазарните участници, но има известен риск това да се окаже само временно явление, тъй като част от по-високите цени през март (главно тези по отношение на пакетните почивки) са свързани с необичайно ранните Великденски празници в католическа Европа (на 1-ви април). От друга страна, намаляването на безработицата в еврозоната през март до 9-годишно дъно от 8,5% (спад на безработните с цели 141 хиляди само в рамките на месец) е предпоставка за по-нататъшно постепенно засилване на потребителската инфлация и в подкрепа на течащите в ЕЦБ дебати за предстоящо приключване на програмата за покупки на еврооблигации, известна като “количествени улеснения“.