Към 11 ч. фючърсите на петрола тип "брент" с доставка през февруари се понижават с 1,54% към 52,29 долара за барел, след като малко преди това удариха дъно от 52,04 долара - най-ниски цени от май 2009-а година, съобщи БНР.

Февруарските фючърси на американския лек суров петрол пък се понижават с 1,5% към 49,15 долара за барел, пробивайки под важното ниво от 50 долара и най-ниско ниво от април 2009-а година.

Основните причини за това продължаващото понижение на петролните цени са свързани с опасeния около засиленото предлагане, подкрепени от серия данни на водещи страни-производителки.

Преди дни стана ясно, че през 2014-а година добивът на петрол в Русия е достигнал най-високи нива от края на Съветския съюз, докато петролният износ от страна на Ирак (втори по големина производител от ОПЕК) е отчел най-високо ниво от 1980-а година насам.

В същото време напрежението на глобалните финансови пазари (солиден спад на фондовите борси) с оглед политическата несигурност в Гърция преди изборите на 25-и януари доведе до бягство на инвеститори от високо-рискови активи (като акции и петролни фючърси) към американски и германски държавни облигации и до продължаващо поскъпване на долара.

Повишението на т.нар. "индекс на долара" (тегловна база на долара спрямо останалите шест основни валути) към 9-годишен връх прави доларовите цени на петрола по-високи за притежателите на други валути, което оказва допълнителен натиск върху цените на "черното злато". Всичко това допринесе за вчерашния драматичен спад на петролните цени с цели 5% и до днешното понижение с близо 1,5% до нови пет и половина годишни дъна.

Някои анализатори и икономисти (в т.ч. и от МВФ) очакват, че доста по-ниските петролни цени ще повишат потребителската покупателна сила и това ще подкрепи глобалния икономически растеж. Но в същото време спадът на петролните цени с над 50% от юни 2014-а година насам ще продължи да засилва опасенията за развитието на дефлационни процеси, което може да навлече доста неприятности на централните банкери в световен план.