Варна се включва в износа на украинска пшеница

Снимка: AP/БТА

Варна се включва в износа на украинска пшеница

ЕС се стреми да ускори износа на украинско зърно през пристанищата в Черно море

16:51 | 20 май 2022 12 1432 Снимка: AP/БТА

Търсим пътища за износ на украинско зърно през пристанищата на ЕС в Черно море, като засега извозването на стоката с влакове дотам отнема 16 седмици и би било голям успех да съкратим този срок. Това заяви върховният представител на ЕС по външната политика и сигурността Жозеп Борел след днешното заседание на европейските министри, посветено на въпросите на развитието, предаде БТА.

Още по темата

На заседанието българският представител посланик Румен Александров е отбелязал, че българското правителство, в тясно сътрудничество с Украйна, предприема стъпки да улесни и подпомогне износа на украинска пшеница през пристанище Варна. Това се посочва в съобщение на Постоянното представителство на България към ЕС в Брюксел.

Борел допълни на пресконференция след заседанието, че около 20 милиона тона зърно са в силози в Украйна, много кораби чакат да натоварят и не могат заради действията на руските военноморски сили. Той призова държавите от ЕС бързо да осигурят други пътища за този износ.

Достъпът до храна за милиони хора по света е застрашен заради войната, която Русия води в Украйна, отбеляза Борел. Руските войски обстрелват насаждения, ограбват складове със зърно, затворили са украинските пристанища и така се стига до нарастване на цените на храните и на торовете. Доставките на храни по света са застрашени основно заради руското нахлуване в Украйна, добави той.

По неговите думи миналата година Русия и Украйна са били сред най-големите износители на зърно, а около половината световна търговия със слънчогледово олио е била с украинския добив. Борел посочи, че Русия днес обстрелва плодородни украински земи и е възможно половината от тазгодишната реколта да бъде изгубена заради унищожение или заради изпускането на сроковете за сеитба.

Дори храна да има, за мнозина цената й става недостъпна и това лишава семействата от възможността да правят други разходи - за здравеопазване и образование, задълбочава бедността и неравенствата. Най-много ще пострадат бедните държави, зависими от вноса на храни и торове. Разполагаме с данни, че 192 милиона души от 53 държави са изправени пред глад и смърт, допълни върховният представител.

ИЗБРАНО